Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1002 от 06.03.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 14585/2023
Вид
Решение № 1002
Подписан
06.03.2024
В сила
06.03.2024
Състав
Сирануш Сахак Артинян

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1002 гр. Пловдив, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20235330114585 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба подадена от Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.Р. И., против Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес: ***.

Ищецът твърди, че с ответницата сключили договор за паричен заем на дата ***.

Сочи се в исковата молба, че по този договор Д. Д., вкачеството си на заемодател, предоставила сумата от 3240.00 лева на ответницата Д. К., в качеството й на заемател, като срокът на договора бил до 31.12.2018г., до която дата ответницата следвало да върне заетата сума в размер на 3240.00 лева. Излага се, че към договора ответницата издала и декларация разписка от дата 09.11.2018г., в която декларирала получаването на сумата от 3240.00 лева, както и задължението да върне процесната сума до 31.12.2018. Релевира се от ищцата, че след дата 31.12.2018г. провеждала многократни разговори с ответницата К. във връзка с това кога ще й бъде върната дадената в заем сума. Твърди се, че ответницата никога не била отричала , че дължи процесната сума, както и никога не била казвала, че няма да я върне, но винаги намирала причина да отложи връщането на дълга си за по - късен етап. С течение на времето ответницата започнала да се крие от ищцата, както и да не й вдига телефона, когато е била търсена, а в последната една година ответницата била неоткриваема за ищцата, която се принудила да потърси правата си по съдебен ред. Излага се в исковата молба, че ответницата до този момент не била върнала на ищцата процесната сума. Според Д. Д. в конкретния случай не било нужно да бъде отправена покана за изпълнение, тъй като в процесния договор била посочена точно определена и конкретна дата за изпълнение на задължението, като по този начин ответницата била поканена. Отправя се искане ответникът Д. Н. К., ЕГН**********, да заплати на ищцата Д. Г. Д., ЕГН**********, сумата в размер от 3240.00 /три хиляди двеста и четиридесет/ лева представляваща задължение по договор за паричен заем от дата *** и падеж 31.12.2018г., ведно с обезщетение за забава от дата 01.01.2019г. до 05.10.2023г. в размер на 1615.47 / хиляда шестстотин и петнадесет лева и четиридесет и седем стотинки/ лева върху главницата, както и да бъде присъдена законната лихва върху главницата от датата на завеждане на 1 исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Претендират се сторените в производството разноски.

При проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв.Р. И. поддържа исковата молба. Отправя искане да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК, като бъде уважена исковата претенция изцяло. Претендира сторените в производството разноски пред районния съд.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Д. Н. К., като не се явява и в проведеното открито съдебно заседание на 08.02.2024г., не е направено и искане делото да се разглежда в отсъствие на ответника.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на закона, съдът намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Нормата на чл.238 от ГПК предвижда, че при непредставяне в срок на отговор на исковата молба от ответника и при неявяването му в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Постановяването на неприсъственото решение е обусловено и от това ответникът да е уведомен за последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, както и искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

При проведеното открито съдебно заседание на 08.02.2024г. пълномощникът на ищцата адв.Р. И. отправя искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът, редовно уведомен за насроченото открито съдебно заседание, не се явява в съдебното заседание, не се представлява. Същият е предупреден за възможността против него да бъде постановено неприсъствено решение при връчване на определението, с което съдът се е произнесъл по доказателствените искания, съставил е проекто – доклад по делото и го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание, като е указал на страните последиците на чл.238 от ГПК, като това определение се счита за съобщено на ответника при условията на чл.41, ал.2 от ГПК. В открито съдебно заседание съдът е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

По настоящото производство са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, предупреден е за последиците по чл.238 от ГПК, редовно уведомен е за насроченото първо съдебно заседание по делото, но не се явява лично или негов представител. Ищецът е направил изрично волеизявление за постановяване на неприсъствено решение.

От представените писмени доказателства по делото се установява следното. Видно от Договор за паричен заем от 09.11.2018г., сключен между ищцата Д. Г. Д. и ответницата Д.

Н. К., постигнали съгласие първата да предостави в заем на втората сумата в размер на 3240,00 лева, като срокът на договора бил до 31.12.2018г. – датата, до която най – късно дадената в заем сума заемателят следвало да върне на заемодателя. Представена е декларация – разписка от 09.11.2018г., от която се установява, че ответницата е получила от ищцата сумата от 3240,00 лева на дата 09.11.2018г., като същата следвало да бъде върната в срок до 31.12.2018г.

Предвид така посочените доказателства и с оглед изложените обстоятелства в исковата молба, се установява вероятната основателност на исковата претенция.

С оглед гореизложените съображения следва да се постанови неприсъствено решение, което предвид разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК, не следва да се мотивира по 2 същество, като предявените осъдителни искове да се уважат и ответникът Д. Н. К. да бъде осъдена да заплати на ищеца Д. Г. Д. сумата в размер на 3240,00 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем от ***, по който уговорената сума била преведена на ответницата на дата 09.11.2018г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба на 05.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1615,57 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата от датата 01.01.2019г. до 05.10.2023г., доколкото именно тази сума се претендира в настоящото производство.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски. Същият претендира такива и е доказал заплащането на държавна такса в размер на дължимата по настоящото производство в размер на 194,22 лева /останалата държавна такса, внесена от ищеца е надвнесена/, адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лева, уговорено с Договор за правна защита и съдействие от 12.07.2023г., заплатено в брой /л.5 от делото/, или общо следва да бъдат присъдени разноски в размер на 894,22 лева на ищеца, които следва да бъдат заплатени от ответника.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от пълномощника адв.Р. И., следните суми:

3240,00 лева /три хиляди двеста и четиридесет лева/ - представляваща главница по Договор за паричен заем от *** на основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД , ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба на 05.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1615,47 лева /хиляда шестстотин и петнадесет лева и четиридесет и седем стотинки/ - представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата от датата 01.01.2019г. до 05.10.2023г. на основание чл.86 от ЗЗД, както и 894,22 лева /осемстотин деветдесет и четири лева и двадесет и две стотинки/ представляваща сторените разноски пред районния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3