Решение № 652 от 08.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 652 гр. София, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Яна Борисова при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100511846 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Х. П. срещу решение от 22.07.2021г. постановено по гр.д. № 19075/2021г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 76 състав, в частта, с което е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че на основание чл.240 ЗЗД вр. ЗПК вр.чл.99 ал.1 от ЗЗД дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА К. НА П.З.“АД /правоприемник на „АГЕНЦИЯ ЗА К. НА П.З.“ЕООД/ сумата от 300,00 лв., представляваща неплатена главица по договор за потребителски кредит от 14.06.2019г. сключен с „В.К.“ООД и прехвърлен чрез договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.12.2020г. до окончателното й изплащане и с което са присъдени разноски.

В жалбата се твърди, че решението е постановено при допуснати процесуални нарушения – необсъждане на направените доводи в отговора на исковата молба, а именно – липса на действително правоотношение по договор за потребителски заем, както и нищожност на същия поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и постанови ново, с което отхвърли иска и присъди разноски за първа и въззивна инстанция.

Въззиваемата страна „АГЕНЦИЯ ЗА К. НА П.З.“АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който оспорва наведените доводи във въззивната жалба, като счита решението в обжалваната му част за правилно и обосновано. Твърди, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че страните са обвързани от действително правоотношение по договор за потребителски кредит и по който въззивникът не е изпълнил задължението си за плащане на месечните вноски съгласно погасителния план, съответно иска за главница е основателен и доказан по размер. Претендира разноски.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от ищеца АГЕНЦИЯ ЗА К. НА П.З.“АД с обективно кумулативно съединени искови претенции по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.240 ал.1 вр. чл.99 ал.1 от ЗЗД, чл.240 ал.2 от ЗЗД вр. чл.99 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника М. Х. П., че дължи заплащането на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.12.2020г. по ч. гр.д. № 61234/2020г. по описа на СРС, ГО, 76 състав и представляващи вземания по договор за потребителски кредит № 5532638/14.06.2019г. – главница в размер на 300,00 лв. и договорна лихва в размер на 36,00 лв. за периода 28.06.2019г. – 27.12.2019г.

Решението в частта, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по иска с правно основание ч.240 ал.2 от ЗЗД за сумата от 36,00 лв., като необжалвано, е влязло в законна сила.

За да бъдe уважен предявеният иск ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки: 1. съществуване на действително задължение на ответника към цедента – основание, вид, размер 2. действителен договор за цесия, с който цедентът прехвърля на цесионера /ответника/ вземанията по т.1 3. уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Относно съществуване на действително вземане в полза на „В.К.“ООД спрямо ответника.

С оглед заявените в исковата молба фактически твърдения, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи: валиден договор за паричен заем сключен между "В.К." ООД и ответника М. Х. П., по силата на който за последния е възникнало задължение да върне на "В.К." ООД предоставената му в заем сума, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от "В.К." ООД на "Агенция за К. на просрочени вземания" АД; настъпване на падеж на вземанията.

Доколкото проецесният договор за кредит е сключен на 14.06.2019г., то спрямо него действат разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

В разглеждания случай ищецът се позовава на възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние- по електронен път чрез използване на интернет страница.

2

Съгласно чл. 9 от ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена- чл. 10 ал. 1 ЗПК- на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземплярапо един за всяка от страните по договора /дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1 т. 10 от ДР на ЗПК- това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация/.

ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5 ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2, а според чл. 5 ал.

13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация- едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1 т. 1 от ДР на ЗПФУР- това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние"- в § 1 т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис- ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях- чл. 18 ал. 2 и 3 ЗПФУР.

Електронното изявление се приема за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 от Закона за електронен подпис и се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.

Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13 ал. 3 ЗЕДЕП/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13 ал. 4 ЗЕДЕП/.

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен 3 документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава- чл. 180 ГПК и чл. 18 ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184 ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /в.т. см. решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК/.

Видно от представения по делото договор за паричен заем " Viva Standard 14 № 5532638/14.06.2019г. между "В.К." ООД – заемодател, и ответника – заемател, същият е сключен на основание предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя или форма за кандидатстване, попълнена от заемателя по електронен път на следната уеб страница www. vivacredit. bg, представляващ електронен документ по смисъла на ЗЕДЕП; на заемателя е предоставена преддоговорна информация-Стандартен европейски формуляр, касаеща предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 ЗПФУР, посочваща индивидуалните условия на договора за предоставяне на паричен заем, с който заемателят предварително се е запознал чрез средство за комуникация от разстояние, а именно – горепосочената уеб страница, като при сключване на договора изрично е направил изявление обективирано в цитирания договор, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация. От съдържанието на процесния договор, се установява, че заемателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 300,00 лв., която следва да се върне от заемателя за срок от 28 седмици, при месечна погасителна вноска от 32,47 лв., в която са включени част от дължимата главница, лихва и такса за експресно разглеждане. В договора са посочени падежните дати на всяка погасителна вноска, като последната от тях е 27.12.2019 г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40, 32 % и посочен ГПР е 49, 47 %.

В конкретният случай ответникът оспорва да е сключил договор по гореописания ред с ищеца, като въпреки връчените му с исковата молба препис на договор за паричен заем Viva Standard 14 № 5532638/14.06.2019г. не е направил искане да бъде представен на електронен носител и чиято достоверност и автентичност да бъде проверена, поради което и настоящият състав счита, че между "В.К." ООД, от една страна и ответника, от друга е сключен договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, намиращ регламентация в разпоредбите на чл. 6 ЗПФУР и с гореописаното съдържание.

Процесният договор е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл. 10 ал. 1 и чл. 11 ал. 1 т. 7, 9, 11 и 20 ЗПК. Посочени са датата и мястото на сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите, годишният лихвен процент по кредита, условия за издължаване на кредита- брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането им, срока на договора за кредит- доколкото в погасителния план е посочена крайна дата за издължаване на последната вноска, че са дължими 28 месечни вноски, както и останалото се изискуемо съдържание според цитираните разпоредби. В съответствие с разпоредбата на чл.