Определение № 17387 от 14.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17387 гр. София, 14.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Елена И. Въззивно частно гражданско дело № 20251100503020 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С определение с рег.№ 34 395 от 29.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 2 568/2023 г. по описа на СРС, ГО, 127 състав на основание чл.130 ГПК е върната подадена от В. И. Б. исковата молба с вх.№ 2006581/10.04.2020 г. като недопустима и е прекратено производството по делото, образувано по нея. Със същия акт на „Софийска вода“ АД са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена частна жалба от ищцата В. И. Б., в която се поддържа, че същият е неправилен, неоснователен, немотивиран, постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон и със задължителната практика на ВКС.

Инвокирани са доводи, че СРС неправилно и незаконосъобразно е приел, че производството по втория предявен частичен иск за сумата 400,00 лева, който касае установяване на недължимост на друга част от цялата сума, е недопустим, тъй като вече има влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 4652/2018 г. на СРС, 51 състав; че този съд неправилно и превратно прилага постановките на ТР № 3 по тълк.дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, като в т.2 от това решение е посочено в какво се изчерпва силата на пресъдено нещо на уважения частичен иск, съотв., че по втория иск съдът следва да зачете силата на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите факти, както и че за ищцата е налице интерес от воденето на този иск, тъй като „Софийска вода“ АД продължава да води задължението в пълния му размер и към момента.

Моли атакуваното определение да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по иска. Претендира присъждане на разноски.

В законния срок не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна – „Софийска вода“ АД.

Въззивният съд като взе предвид становището на жалбоподателката, изискванията на закона и приложенията по делото намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу валиден и подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

С разпоредбата на чл.130 ГПК законодателят е предвидил, че когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща същата.

Регламентираната от законодателя преценка с цитираната правна норма се извършва въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения и заявеният със същата петитум. Дължимата се преценка в случая на визираното основание не обуславя извод за недопустимост на заявената от жалбоподателката претенция.

1

С Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г., постановено по тълк.дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС – т.2 са дадени задължителни разяснения по въпроса относно силата на пресъдено нещо на решението по уважен частичен иск за парично вземане, като е прието, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се полза със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В мотивите на същото решение е обективирано становище, че в хипотеза на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова, различна сила на пресъдено нещо.

В постановеното тълкувателно решение Върховният касационен съд никъде не е направил разграничение, че дадените от него разяснения важат само за някои видове частични искове. Извършеното тълкуване се отнася за всички частични искове за парични вземания, предвид което същото намира приложение и по отношение на частичните отрицателни установителни искове за парични вземания.

С оглед тези задължителни постановки настоящата съдебна инстанция намира, че предявеният по гр.д.№ 2 568/2023 г. по описа на СРС, 127 състав частичен иск за установяване на недължимост на друга част от остатъка от вземането, за което с влязло в сила решение от 12.07.2018 г. по гр.д.№ 4652/2018 г. по описа на СРС, ГО, 51 състав е уважен изцяло предходен частичен отрицателен установителен иск за сумата 350,00 лева – част от вземане в пълен размер от 2 651,00 лева, се явява допустим.

Въпросът относно евентуалната злоупотреба с права от страна на жалбоподателката, касаеща разноските за адвокатско възнаграждение при множество предявени частични претенции, не може да обуслови недопустимост на предявения иск. Този въпрос подлежи на разглеждане по реда на чл.78 ГПК при разпределението на разноските по делото.

Съобразно изложените обстоятелства решаващият състав на СГС приема, че в конкретния казус не са налице основания за приложението на разпоредбата на чл.130 ГПК, поради което обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено изцяло /вкл. и частта на присъдените разноски/, а делото – върнато на СРС за продължаване на процесуалните действия по него.

Тъй като производството не е самостоятелно на жалбоподателката не се дължат разноски за настоящото дело.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ в цялост определение с рег.№ 34 395 от 29.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 2 568/2023 г. по описа на СРС, ГО, 127 състав.

ВРЪЩА гр.д.№ 2 568/2023 г. – на СРС, ГО, 127 състав за продължаване на процесуалните действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2