Решение № 44 от 25.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Пловдив, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора С. Лазаров като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600586 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХI НПК.

Образувано е по жалба на адв. Г. К. - защитник на подс. Б. К. срещу присъдата по НОХД № 311/2022 г. по описа на ОС-Хасково.

С обжалваната присъда подсъдимият е бил признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“ НК - митническа контрабанда на златни слитъци, за което му е била наложена кумулативна санкция при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 55, ал. 2 НК две една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева. На основание чл. 242, ал. 7 от НК, със съдебния си акт, първият съд е отнел в полза на държавата и предмета на деянието. С присъдата си ХОС се е произнесъл и за разноските по делото, изключвайки тези, които са свързани с дейността на назначения на същия преводач.

В жалбата се релевират доводи за необоснованост на атакувания съдебен акт поради липсата на всеобхватен анализ на всички относими доказателства. Конкретно е било посочено, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установява по несъмнен начин 1 наличието на всички признаци от обективната и субективната страна на престъплението, за което К. е бил признат за виновен. От настоящия съд се иска да отмени присъдата на първата инстанция и да постанови нова, с която да признае подсъдимият за невинен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбата да се остави без уважение, а присъдата да бъде потвърдена като справедлива и законосъобразна.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд защитата на подсъдимия поддържа наведените с жалбата и допълнения към нея доводи.

Релевира съображения, че липсват основания да се приеме, че деянието е било извършено от подсъдимия от обективна и от субективна страна, тъй като К. не е имал съзнание за това, че следва да декларира предмета на престъплението. Защитата оспорва и приетото от първия съд, че инкриминираните златни отливки са били предназначени за търговска цел, тъй като съгласно обясненията на подсъдимия, са били инвестиция на паричните му средства. Моли въззивния съд деянието на подсъдимия да бъде преквалифицирано по чл. 251 НК.

Подсъдимият в съдебно заседание поддържа заявеното от защитата, като в последната си дума моли да му бъде върнато златото.

Въззивната инстанция, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, въз основа на доказателствата по делото и предвид становищата на страните, приема че жалбата срещу постановената присъда на първата инстанция е неоснователна.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие пред окръжния съд, както и в хода на досъдебното производство доказателства, първият съд правилно е приел за установени следните фактически положения:

Подсъдимият Б. К. (В. К.) - турски гражданин живеел в гр. Х., Г. .

Осъществявал дейност чрез транспортната си фирма „Ч.Е.“. Търгувал успешно с булчински рокли, които закупувал от Д.К. в Т.. В началото на юни 2022 г. подсъдимият започнал да пътува до Т. с товарен микробус „М.Б.“, модел „С.“ с немски рег. № *******. Въпросният микробус имал в пътническата си кабина две седалки – за водач и пътник. Останалата му част била товарна. Превозното средство било собственост на З.Д. от Г.. Сестрата 2 на К. живеела в гр. Г., Г.. В посочения град А.Ш. търгувал със златни изделия, произведени основно в Т., като в магазина си разполагал и с оборудване за претопяване на злато. К. и К. се познавали с бижутера А.Ш..

В първата трета на октомври 2022 г. подсъдимият решил да пренесе от Г. до Т. отливки от бижутерско злато, които били подходящи за изработване на златни бижута след съответна допълнителна обработка и предназначени изцяло за производствени и търговски цели, като следвало да бъдат предадени на доверено лице в Т.. Ш. разтопил стари златни накити от различни карати. От тях изготвил две златни отливки под формата на неправилен правоъгълен паралелепипед, които след отливането не обработил в следствие на което по тях останали черни следи. Чрез разпробиване и използване на златарска методика, Ш. определил чистотата на златото в отливките и отбелязал това върху всяка от тях. Двете златни отливки били с различно съдържание на злато. Едната имала нето тегло 1 006.00 гр. и съдържала 0.736 % злато, а другата била с нето тегло 622.30 гр. и съдържание 0.466% злато. Общото им нето тегло възлизало на 1 628.30 грама. След като Ш. изработил отливките, подсъдимият ги взел, увил ги в хартиено тиксо и ги поставил във фабрична кухина на пода зад седалките в кабината на товарния микробус „М.Б. – С.“ с рег. № *******, за да бъдат под постоянния му надзор, предвид значителната си стойност. Същият потеглил с микробуса към Т., като пътувал сам. Така на 13.10.2022 г. около 23 часа К. влязъл с микробуса в страната ни през ГКПП „В.Д.“, а на 14.10.2022 г., сутринта, около 10.00 часа, се установил на трасе „Изходящи МПС“ на ГКПП „К.А.“, за да напусне страната ни в посока Т.. По това време на посоченото трасе били на работа митническите служители Т.Д. и Н. Ф., на които им направило впечатление, че подсъдимият пътува сам, а управляваният от него микробус е празен. По метода „анализ на риска“, решили да извършат митническа проверка. За целта, Д. попитал подсъдимия на турски език дали има нещо за деклариране, включително валута и ценности от благородни метали. Подсъдимият отговорил отрицателно. След отговора, свидетелите извършили проверка на управлявания от К. микробус. В хода на същата на пода зад пасажерската седалка на микробуса във фабричната кухина, Д. открил пакета с двете златни отливки. При вдигането на укрития предмет му направило впечатление, че е тежък. След като запитал подсъдимия какво съдържа, К. му отвърнал на турски език - желязо, използвайки думата „демир“. Д. отворил пакета и 3 намерил в него двете отливки от жълт метал, замърсени с черно покритие.

Попитал отново за отливките, като тогава подсъдимият обявил, че са злато.

Доколкото Д. успял да разбере, подсъдимият допълнил, че взел предметите от непознато лице в И., за да го занесе в И., където щели да го намерят неизвестни лица, за да им ги предаде. На проверката присъствал и свид. В. – също митнически служител, който възприел случилото се отчасти. Свид. Ф. – също митнически служител станал свидетел на откриване на нарушението и неговото документиране по съответния административно-процесуален ред.

След намирането на пакета с двете отливки, бил извикан експерт който установил техните характеристики, включително и това, че са златни. За случилото се, Д. съставил на подсъдимия АУАН № BG14102022/1000/B-4238 от 14.10.2022 г., за нарушение по чл. 18, ал. 3 вр. чл. 14а, ал. 1 от Валутния закон (в тогава действащата му редакция), вр. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и 2 от Наредба Н-1/2012 г. за пренасяне през границата на страната на благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон. На основание чл. 41 от ЗАНН, с акта двете златни отливки и управлявания от подсъдимия микробус били задържани, за което били съставени две разписки - № 22008000 и № 22007986. За случилото се бил уведомен и разследващ орган и на същата дата Д., а след него и Ф. били разпитани от разследващия в качеството на свидетели. Така, при условията на чл. 212, ал. 2 НПК, било образувано досъдебното производство, водено за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“ НК. Административно-наказателната процедура била прекратена, на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН. По досъдебното производство, Д. предал с протокол, също от 14.10.2022 г., двете златни отливки и товарния микробус ведно с документите и контактния му ключ, които били огледани като веществени доказателства със съответните протоколи и фотоалбуми. При огледа на двете отливки, в протокола било описало състоянието, теглото и формата им. Дължината и ширината на отливките била еднаква - 11.5 см./5 см., различавали се единствено по височината си, като едната била с височина 1 см., имала ръкописен надпис „0736“ и тегло 1006 грама. Височината на другата била 0.7 сантиметра, с ръкописен надпис „466“ и тегло 622.30 грама, установили се и четири отвора от 2 милиметра от двете страни на отливките.

От назначената на досъдебното производство автотехническа оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице С.К. (л. 69-83, том 1 от досъд. пр. ), се 4 установява, че пазарната стойност на товарния микробус „М.Б. С.“ с рег. № ******* към инкриминираната дата е била 29 358.83 лв. В микробуса била установена допълнително проектирана, обособена и изградена фабрична кухина в задната част на превозното средство. Същата можело да се ползва за съхранение на вещи, но до нея нямало пряк достъп. Достъпването й било възможно, при преместване на седалката на водача, или от седалката на пътника след извършване на поредица от действия и манипулации, свързани с изтегляне на лостове, преместване и сгъване на седалките и позиционирането им, отпускане на лостове (в този смисъл заключението на автотехническата оценъчна експертиза, л. 75, 76 и л. 77, том 1 от досъд. пр.), като фабрично поставената кутия, намираща се на пода между задната стена и седалки на водача и спътниците от кабината на превозното средство, не будела съмнение при проверки от контролни органи, поради липсата на пряк визуален контакт към същата (л. 79, том 1 от досъд. пр., заключение на автотехническата оценъчна експертиза). Именно в допълнително проектираната, обособена и изградена фабрична кухина, находяща се в задната част от кабината на превозното средство, между задната стена и седалките на водача и спътниците му, били открити и процесните отливки. На досъдебното производство, микробусът с документите за него и контактният му ключ, били върнати на собственика му - З.Д. от Г..

В подготвителната фаза на процеса двете отливки били изследвани за съдържанието на златото в тях, чрез назначената физико-химическа експертиза, възложена на вещо лице от лицензирана химическа лаборатория за анализ на благородни метали „К.“ ООД - П.. Вещото лице К.К. извършила физико-химични изследвания на проби от отливките, посочени по грамаж в двата приемо-предавателни протокола (с № № 01245 и 01247) и за установеното съдържание на злато, издала два сертификата с № 0000010070 и № 0000010071 без да обективира изследването си в заключение по смисъла на чл. 152 НПК. Последното наложило възлагането на изрична задача в хода на съдебното следствие, проведено пред окръжния съд. Видно от заключението златните отливки представляват златна сплав. Съдържанието на златото в отливката с тегло 622.30 гр. е 46.60% и отговаря на проба 466 промила, а отливката с тегло 1006.00 гр. съдържа 73.60 % злато, което отговаря на проба 736 промила.

5

В рамките на досъдебното производство, относно двете отливки, била назначена и оценителна експертиза, изготвена от вещото лице В.Д. специалист в областта на благородните метали и скъпоценни камъни (л. 9598, том 1 от досъдебното производство). Видно от същото отливките са от благороден метал – злато с тегло респективно 1006 грама и проба 736 - т. е.

17.66 каратово злато, както и с тегло 622.30 грама и проба 466 - т. е. 11.8 каратово злато. При установяване на стойността им, вещото лице изследвало цената на златото на световната борса към инкриминираната дата и посочило, че базовата стойност на 1 грам бижутерско злато проба 736, съдържащо 73.60 % злато (17.66 карата) към процесната дата, е 78.93 лева, а на 1 грам бижутерско злато проба 466 съдържащо 46.60 % злато (11.18 карата), е 49.98 лева към посочената дата. Общата пазарна стойност на двете златни отливки с общото нето тегло 1628.30 грама, е била определена на 110 506,13 лева към 14.10.2022 година, а по отделно първата отливка била оценена на 79 403.58 лева, а втората – на 31 102.55 лева. Според обстоятелствената част на заключението, двете отливки представляват бижутерско злато и са изготвени след разтапянето на употребявани накити, които се разтапят и подготвят за направата на нови изделия. Отливките от златна сплав са компактни, необемисти, лесни за пренасяне и не са материал за инвестиция – стока, използвана като високоликвидно средство за съхраняване на стойност като монети със съдържание на злато над проба 900 и злато под формата на кюлчета, късове ленти, или буци със съдържание на злато от най-малко проба 995, поради чистотата на златото в тях, което е по-ниско от проба 900 (за монети), респективно 995 (за кюлчета, късове, ленти, буци). При изслушването си в съдебно заседание пред окръжния съд (л. 56 гръб – л. 57 гръб от делото на ОС), вещото лице е поддържало заключението си, включително и посоченото, че за инвестиционно злато се приема само това, което е с проба над 900 – за златни монети и с по-висока проба – за златни кюлчета, късове, ленти или буци. За заявения от свид. Ш., в показанията му, механизъм за изготвяне на изследваните от вещото лице отливки, който е бил описан и от експерта в писменото заключение, същото устно е разяснило, че съответства на описания в експертизата и състоянието на изследваните отливки, като златни бижута с карати 17.66 и 11.18 няма. Както е посочила при изслушването си Д.а пред окръжния съд, от отливките, след съответната допълнителна обработка, могат да се изготвят бижута с различна чистота 6