Определение № 962 от 28.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 962 гр. София, 28.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20248002101827 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 1278/12.01.2024 г., подадена от Д. А. В. и С. Г. В., чрез адвокат С. А., срещу решение № 1428 от 20.11.2023 г. по гр. д. № 20235300501444/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 986 от 07.03.2023 г. по гр. д.

№ 7752/2022 г. на Районен съд - Пловдив за отхвърляне на предявените искове с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 61 ЗЗД от Д. А. В. и С. Г. В. срещу Н. К. А. за заплащане на суми за извършени от тях през 2017 г. СМР в масивна двуетажна жилищна сграда, която се намира на ъгъла на [улица]и [улица]в [населено място], изградена в поземлен имот с идентификатор *** по действащите КККР на [населено място], която сграда е с идентификатор ***, с административен адрес: [населено място], [улица], с площ от 103 кв.м, както следва: 1. В сутеренните помещения, на обща стойност 26 210 лв.: полагане на фибран – 110 кв.м х 18 лв. - 3190 лв.; замазка – 110 кв.м х 18 лв. – 1980 лв.; поставяне на теракот и фаянс (материали и труд) – 30 кв.м х 20 лв. – 600 лв.; поставяне на вътрешна топлоизолация с 5 см стиропор и шпакловка - х 45 лв. - общо 280 лв., или общо 12 600 лв. материали и труд; боядисване на стени и тавани – 280 кв.м х 8 лв. – 2240 лв. (материали и труд); подмяна на ПВЦ дограма - 5 бр. малки прозореца, 1 бр. голям прозорец, 5 бр. врати – 2800 лв.; 2. Ремонт на инсталации в сутеренния етаж на обща стойност 6000 лв.: подмяна на ВиК инсталация - тръби, водомери, обратна вода, шахти и кранове – 2800 лв. (материали и труд); подмяна на ел. инсталация (електромери и кабели) – 3200 лв.; 3. Покрив на сградата, на обща стойност 11 570 лв.: цялостна подмяна на 2 греди, дъски, летви, черна хартия, пренареждане на керемиди – 120 кв.м х 90 лв. - 10 800 лв.; подмяна на водосточни тръби - 30 м, и улуци – 40 м - 770 лв.; 4. Заплащане на всички данъци и такси за периода 2014 г. – 2018 г. – 1034.64 лв.

1

Въззивния съд е съобразил, че производството е образувано по искова молба на Д. и С. В. против Н. А. за заплащане на суми за извършени от тях през 2017 г. СМР (подробно визирани по-горе). Ищците твърдят, че са съсобственици с ответницата при равни права (по 1/2 ид. ч.) на сутеренния етаж на сградата, а ответницата е и индивидуален собственик на жилищния етаж. Самата сграда представлява жилищен етаж със сутерен, имот с идентификатор *** по КККР, находяща се в ПИ с идентификатор ***. В исковата молба ищците са твърдели, че извършените СМР са необходими за запазване на имота, като пред въззивната инстанция, с оглед дадените указания за излагане на обстоятелства относно знанието и съгласието на другия съсобственик за извършването им, са заявили, че към момента на извършване на процесните СМР са били единствени собственици на имота по силата на постановление за възлагане. Към този момент те не са търсили съгласието на друг съсобственик, тъй като не е имало такъв. По предявените искове е постановено решение на Районен съд - Пловдив по гр. д. № 9735/2019 г., обезсилено с решение на Окръжен съд Пловдив № 361/22.03.2022 г. по гр. д. № 3057/2021 г. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният не е дал правилна правна квалификация на два от исковете, както и че от диспозитива на решението не се установява кои от исковете и за каква част са уважени, респ. отхвърлени.

Окръжен съд – Пловдив е приел, че по делото са предявени искове с правна квалификация, както следва: исковете по т. 1, 2 и 4 от исковата молба - по чл. 61 ЗЗД, а по т. 3 - по отношение ремонта на покрива - по чл. 30, ал. 3 ЗС. Твърденията на ищците са, че СМР по т.

1 касаят сутеренните помещения в сградата и са осъществени без знанието и съгласието на ответната страна, като представляват разходи по поддържане на вещта. Претендират половината стойност в размер на 13 105 лв. СМР по т. 2 от исковата молба представляват ремонтни дейности по поддържане на вещта, като се претендира половината стойност от 3000 лв.; СМР по т. 3 касаят покрива на сградата и представляват необходими разноски за запазване на вещта, като претендираната сума е за 5785 лв. По т. 4 претенцията е за заплатени данъци за периода 2015 г. – 2018 г. от ищците, като собственици на целия имот, като след постановяване на решението на ВКС, с което е отменено постановлението на ЧСИ К. за възлагане на имота, ответницата е станала собственик на 1/2 ид. ч. от сутерена и дължи заплащането й по реда на чл. 61 ЗЗД.

При така наведените твърдения и с оглед представените писмени доказателства, въззивният съд е приел, че процесните СМР са извършени от съсобственик без знанието и съгласието на другия съсобственик, доколкото той никога не е губил правото си на собственост. По отношение на покрива на имота уточненията на ищците са, че той е бил в много лошо състояние, имало течове и застрашавал преминаващите хора по тротоара. В този смисъл ремонтът е бил извършен като неотложен такъв. В случая направените във връзка с ремонта на покрива (т. 3 от исковата молба) разноски представляват необходими разноски, т.е. разноски, които са свързани с неотложни (аварийни) ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие или от необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на имота в състояние, 2 годно за неговото предназначение. Направените разноски по отношение ремонта на сутеренните помещения по т. 1 и т. 2 представляват полезни разноски, които увеличават стойността на имота и имат характера на подобрения. За уважаването на исковете по т. 1 и т.

2 от исковата молба, по чл. 61 ЗЗД, следва ищците да докажат състоянието на имота преди извършването на твърдените СМР, стойността на същите, както и че те са уместно направени, т.е. че са подобрили имота. Що се отнася до обективно съединените искове по т.

3, доколкото става дума за претенция за извършени необходими разноски по запазване на вещта, то всеки съсобственик съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС следва да участва в ползите и тежестите на вещта съобразно правата си в съсобствеността, съответно при тези искове следва да се установи, при доказателствена тежест на ищците, необходимостта от извършване на ремонтни дейности по поддържане на вещта, самите ремонтни дейности, както и тяхната стойност. По отношение на претенцията по т. 4, доколкото изпълнението на данъчно задължение, макар и произтичащо от правото на собственост, не е свързано със съсобствеността, а е изпълнение на чужд дълг, то отново е налице водене на чужда работа без пълномощие - чл. 61 ЗЗД, при посоченото по-горе разпределение на доказателствената тежест.

Въззивният съд е взел предвид изложените от първостепенния съд мотиви, а именно, че постройката представлява незаконен строеж съгласно приетата по делото заповед № РД-0993/18.03.2013 г. на кмета на Район „Западен“, Община Пловдив за премахване на незаконен строеж; че няма данни по делото заповедта да е отменена, а и премахването на постройката е констатирано от вещото лице Ст. Ж. при огледа му на 19.12.2022 г. Районният съд се е позовал също на т. ІІ.7. на ППВС № 6/27.12.1974 г., според което подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат като подобрения, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. Това кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване, се определя от техническите органи, съгласно разпоредбите на действащото законодателство.

При определяне на стойността им в такъв случай се държи сметка за евентуалното им премахване. Щом ищците са направили нещо в отклонение на техническите правила, то те трябва да носят риска от това, че направеното ще подлежи на събаряне, като по този начин ще бъдат лишени и от евентуално обезщетение за направените разноски по повод изграждането и вложените средства. Според Районен съд – Пловдив, от изразеното в Постановление № 6/1974 г. на ПВС становище следва, че собственикът на вещта може да откаже изплащането на направените разноски, тъй като не може реално да се ползва от тях.

Когато разноските са извършени за обект, който е изграден в нарушение на императивните изисквания на закона и запазването му във вида, в който съществува, е недопустимо спрямо благоустройственото законодателство и този обект подлежи на премахване и е премахнат, то собственикът не следва да дължи обезщетение за тези разноски, защото не се е обогатил.

Когато ликвидацията на отношенията по повод извършени подобрения в съсобствен имот става по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, заинтересованите отговарят само до размера на обогатяването, т.е. прилага се принципът на неоснователното обогатяване и се присъжда помалката сума измежду направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на имота. За да бъде възможна тази ликвидация обаче, е необходимо постройката да е законна и 3 да не подлежи на премахване, а в конкретния случай по делото се установява, че имотът е премахнат и не съществува, респ. щом като собственикът не може да запази подобренията, той не следва да дължи обезщетение за тях.

Окръжен съд – Пловдив е посочил, че принципно споделя изложените по-горе изводи на районния съд, но не за всички предявени искове. Приел е за неправилен извода на Районен съд – Пловдив, че цялата постройка е незаконна, и в тази насока е счел за основателни възраженията във въззивната жалба, тъй като съгласно цитираната по-горе заповед № РД-0993/18.03.2013 г. на кмета на Район „Западен“ за премахване на незаконен строеж, предмет на заповедта не е цялата сграда, а само „преустройство на жилищна сграда“ в процесния УПИ *, кв. 438 по плана на „З. б.“, с административен адрес [населено място], [улица]. Отбелязал е, че в заповедта изрично е визирано какво представлява незаконният строеж - дървен навес върху новопостроена тераса (който не е предмет на предявените искове); новопостроено помещение (кухня) в приземен етаж с размери 4.5 м/2 м/2 м; подменен гредоред с бетонна плоча Н-12 см между приземен и първи етаж, с обща площ 90 кв.м; съществуваща стая в приземен етаж е подкопана с 1 м под основите и е изпълнен бетонов пояс; удължаване на коридор в приземен етаж с размери 2.15 м/1 м/2 м, като строителните дейности по преустройството в жилищната сграда са извършени без необходимите строителни книжа.

Според въззивния съд незаконното преустройство не обхваща цялата сграда - първия етаж и покрива, а само приземния етаж, но извършените строителни дейности са толкова големи, че правят незаконно цялото преустройство на приземието още към 2013 г., когато е издадена заповедта. Премахването на незаконното преустройство означава, че ищците не могат да запазят направените от тях през 2017 г. подобрения и за тях ответницата не дължи обезщетение. Това се отнася обаче само за претенциите за разходи в сутеренните помещения и за инсталации в сутеренните помещения (т. 1 и т. 2 от исковата молба). Покривът на сградата не попада в обема на незаконното преустройство по заповед № РД-09-93/18.03.2013 г. на кмета на Район „Западен“, а представлява част от законно построената сграда, поради което и неправилно Районен съд - Пловдив е отхвърлил претенцията по т. 3 от исковата молба с доводите, имащи отношение към т.т. 1, 2 и 4. Същевременно въззивният съд е намерил тази претенция за недоказана. Визирал е, че събраните относно нея доказателства са показанията на тримата ищцови свидетели В. Т., И. Н. и А. В., син на ищците, както и изготвените две съдебно-технически експертизи, с вещи лица В. Р. и Ст. Ж.. Приел е, че не се доказва, на първо място, необходимостта от извършване на ремонт на покрива.

Единствено свидетелят А. В. в показанията си посочва, че покривът трябвало да се ремонтира, „за да не капе“. Тъй като обаче този свидетел е син на ищците и пряко заинтересован от изхода на делото, а неговите показания не се подкрепят от нито едно друго доказателство относно нуждата от ремонт на покрива, теч от същия, опасност от падане на керемиди върху минувачи и неотложността на ремонта, съдът не е кредитирал показанията му.