Акт от 05.05.2022, Административен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 123 гр. Велико Търново, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря o=i=, изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 121 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.

124, ал. 1 във вр. с чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл)

Производството по делото е образувано по жалба на Т.Д.Т. ***, против Заповед № 134 от 28.02.2022г., издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, град София, с която на основание чл.107, ал.1, т.5 и чл. 108 от Закона за държавния служител ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Т.Д.Т. на длъжността „директор“ в Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“– Велико Търново, считано от 01.03.2022 г.

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Намира, че обжалваната заповед не отговаря на изискванията за форма по чл. 59 от АПК, тъй като е немотивирана и не е посочен органът, който я издава, а единствено подпис на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Според жалбоподателя в оспорения индивидуален административен акт не са изложени никакви факти и обстоятелства, които обусловят невъзможността за изпълнение на заеманата от него длъжност. Заявява, че през периода, в който е заемал ръководна позиция в областната дирекция на фонда, е изпълнявал коректно служебните си задължения като не са били констатирани пропуски в работата му и не са му налагани дисциплинарни наказания. Непосочването в заповедта, че същата подлежи на обжалване по административен ред пред горестоящия административен орган, а единствено пред компетентния съд, също обуславя нейната незаконосъобразност. Твърди, че уволнението му е породено от конфликт с лице на висока държавна длъжност и че прекратяване на служебното му правоотношение ще създаде финансови трудности за семейството му, което е в тежък период. На тези основания счита, че хипотезата на обективна невъзможност по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл не е налице, а като е постановил оспорваната заповед, органът по назначаване е нарушил закона и е уволнил жалбоподателя, без наличие на каквито и да било законни основания за това. Моли за отмяна на оспорената заповед. Позовава се на практика на Върховния административен съд. В съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез упълномощения адвокат Н. Иванов от САК, поддържа жалбата, моли за нейното уважаване по съображения, изложени в нея. Допълва, че по инициатива на жалбоподателя е образуван сигнал за нередности по повод службата, за който с писмо е уведомен изпълнителния директор на фонда и който сигнал е процесуална пречка за уволнението му. Посочва, че след прекратяване на служебното правоотношение е обявен конкурс за директор, на който жалбоподателят е допуснат до участие като е прието, че отговаря на изискванията по документи, което от своя страна противоречи на правното основание за издаване на процесната заповед. Претендира разноски по делото.

Ответникът

- Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, град София, се представлява от главен юрисконсулт М. Абилов, който оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне.

Заповедта намира за издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Посочва, че съгласно ТР №16/31.03.1975г. на гр. колегия на ВС, мотивите на административния акт могат да се съдържат в друг акт, като не посочва конкретен такъв. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., за което представя списък с разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд - Велико Търново, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.

235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят

Т.Д.Т. е заемал длъжността директор в Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“– Велико Търново от 25.04.2014г., съгласно Заповед №383/16.04.2014г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /л.185 от делото/ до 01.03.2022 г., когато е прекратено служебното му правоотношение съгласно Заповед № 134 от 28.02.2022г. от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, град София, на основание чл.107, ал.1, т.5 и чл. 108 от ЗДСл.

Няма данни и доказателства изискванията за заеманата длъжност да се променяни от назначението на Т. до датата на издаване на процесната заповед. Не е налице и промяна на длъжностната характеристика, която да обосновава издаването на оспорения акт.

Няма данни жалбоподателят да е наказван дисциплинарно за нарушения в качеството му на Директор на ОД на ДФЗ – Велико Търново.

В заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органът по назначаване като правно основание е цитирана разпоредбата на чл.107, ал.1, т.5 и чл. 108 от ЗДСл, а като причини е посочена обективна невъзможност на държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Разпоредено е изплащането на обезщетение за неизползвания годишен платен отпуск.

Заповедта е оспорена от Т.Д.Т., който е подал жалбата си както чрез административния орган с даден вх. №***/1729/14.03.2022г., така и директно до съда с даден вх. №1206 от 14.03.2022 на АСВТ, въз основа на която е образувано настоящото административно дело.

От представения в съдебно заседание списък на кандидатите, допуснати до участие конкурс за длъжността „директор“ на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – В. Търново, обявен след прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя е видно, че Т. е допуснат до участие от назначената нарочна комисия.

В хода на съдебното производство като доказателства са приети приложените към жалбата документи, както и материалите, съдържащи се в административната преписка, изпратена от Областна дирекция на ДФЗ –Велико Търново с писмо вх. №1307/18.03.2022г. и вх. №1379/23.03.2022г., подробно описана в съпроводителното писмо. Приобщени към доказателствения материал са още представените в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя писмени доказателства – извлечение от служебната електронна поща на Т.Т. към изпълнителния директор на ДФЗ; списък на кандидатите допуснати до участие за длъжността директор на ОД на ДФЗ – Велико Търново; решение от заседание на УС, съгласно Протокол № 178/10.06.2021г. и протокол №189/02.03.2022г.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Велико Търново, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл.

168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед № 134 от 28.02.2022г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, град София, с която на основание чл.107, ал.1, т.5 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя Т.Д.Т.. Направеното в жалбата на Т.Д.Т. искане на основание чл.121, ал.3 от ЗДСл за заплащане на обезщетение за оставане без работа за времето, през което не заема държавна служба, поради незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение, извършено със Заповед № 134 от 28.02.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в тази част по арг. за обратното от разпоредбата на чл. 213 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, с протоколно определение от 12.04.2022г., е отделено и е образувано самостоятелно съдебно производство (адм. дело №171/2022г. по описа на АСВТ) за разглеждане на исковата претенцията за обезщетение.

Жалбата срещу процесната заповед е подадена в срока по чл.

149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално допустима. В самата заповед липсва отбелязване на датата на нейното връчване на Т., като доказателства за датата на връчване липсват и в административната преписка. Въпреки това, дори да се приеме, че заповедта е връчена на датата на нейното издаване – 28.03.2022г., жалбата до съда е по подадена на 14.04.2022г., то предвиденият в чл. 149 от АПК във вр. с чл. 124 от ЗДСл преклузивен срок за обжалване е спазен и същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Т.Т. е издадена от компетентен орган - Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в чиято структура е бил назначен жалбоподателя и който е орган по назначаване, съобразно разпоредбата на чл. 108 във вр. с чл.

107, ал. 1 ЗДСл.

Оспорената заповед е в изискуемата от закона писмена форма като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до нейната незаконосъобразност на това основание. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за наличието на процесуални пречки за издаване на процесния индивидуален административен акт, с който Т. е освободен от заеманата от него длъжност. Видно от представената разпечатка от електронната поща на жалбоподателя, последният е уведомил изпълнителния директор на фонда за изготвени докладни записки с изх. №***/25#2 от 10.02.2022г. и изх. №***/25#3 (липсва посочена дата) във връзка с констатирани недостатъци в административните системи на Държавен фонд „Земеделие“, които давали възможност за корупционни практика. По делото, освен че липсват доказателства в подкрепа на тези твърдения за подадени сигнали за нередност с цитираните входящи номера, но и самият жалбоподател не ангажира никакви доказателства в тази насока. Дори да се приеме, че жалбоподателят, в качеството си на директор на Областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Велико Търново, действително е уведомил горестоящия орган за констатирани от него недостатъци в използваната административна системата на фонда, няма законова разпоредба, която да възпрепятства и да бъде процесуална пречка за прекратяване на трудово или служебно правоотношение с работник или служител само поради това, че последният е подал сигнал за техническа, финансова или административна нередност или измама, възникнала във връзка с изпълнението на проекти и програми, финансирани от фондовете на Европейския съюз. Този сигнал може да бъде ценен и като такъв по смисъла на чл. 107, ал. 4 от АПК относно констатирани технически нередовности в администрацията, като съобразно чл. 108, ал. 2 от АПК никой не може да бъде преследван само заради подаването на предложение или сигнал при условията и по реда на тази глава. Но в случая, настоящото производството не е свързано с ангажиране на отговорност на жалбоподателя във връзка подадения сигнал, а производство по реда на чл.124 от ЗДСл относно законосъобразността на заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от същия закон.

Липсва каквато и да е индиция, че правоотношението на жалбоподателя е прекратено във връзка с подадените от него два сигнала до изпълнителния директор на фонда.

Неоснователно е и другото наведено в жалбата възражение за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради непосочване на възможността за обжалването й по административен ред.

Действително, в оспорения акт е посочено единствено, че подлежи на обжалване по съдебен ред пред Административен съд – Велико Търново, но това обстоятелство не представлява нарушение на формата и засяга само и единствено срока за подаване на жалба от страна на заинтересованото лице. Пропускът на административния орган да посочи точно всички правни възможности за обжалване на административния акт (както по административен ред пред по-горестоящия административен орган, така и по съдебен ред), не обуславя незаконосъобразност на акта, а единствено има за последица удължаване на срока за обжалване, съгласно изричната разпоредба на чл. 140 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия, докладчик съдиите Светлозара Анчева и Мира Райчева, съгласно което както липсата на указания, така и непълните указания по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК - с посочване само на един от способите за обжалване, са предпоставка за удължаване на два месеца на срока за оспорване на индивидуалния административен акт по смисъла на чл. 140, ал. 1 АПК.