Определение № 164 от 03.04.2025, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. Търговище, 03.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500124 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Регионална дирекция за социално подпомагане, гр. Търговище, представлявана от директора й Гергана Георгиева, против разпореждане № 94/24.02.2025г., постановено по ч.гр.д.

№ 107/2025 г. по описа на РС – Попово, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК против „Краси Строй 999 - от основи до ключ“ ЕООД, ЕИК 204837214, гр.

Попово, за СУМАТА от 13 090.07 лв. с ДДС – представляваща парично задължение, произтичащо от забавено изпълнение на срочно задължение по договор за извършване на СМР № 25-ФС01-0009/04.01.2024г., сключен по реда на ЗОП, по НПВУ, за констатирани настъпили дефекти в гаранционния срок, съгл. чл. 35, ал. 1 от договора-0.5% от договорната цена за всеки ден забава до деня на изпълнението включително, като отчетени били 11 дни забава от 23.01.2025 г. до 02.02.2025 г. вкл., при договорена цена 238 001.33 лв. с ДДС.

С оплаквания, че атакуваният съдебен акт е неправилен, частният жалбоподател моли за отмяната му и уважаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. Излага доводи, че представеният договор е от вида документи по чл.

417, т. 3 от ГПК, макар да не е с нотариална заверка, тъй като е сключен по 1 реда на ЗОП, в специална процедура – предвид общодостъпността му в официален публичен регистър и подписването му с електронни подписи от страните, същият не се нуждае и не подлежи на нотариална заверка на подписите. Заповедният съд правилно е констатирал, че задълженията за плащане на неустойка произтичат от договора за СМР, но е неправилен изводът му, че в самия договор не се съдържа конкретния срок и размер, обусловило отхвърляне на заявлението по чл. 417 ГПК. Цитирайки ТР № 4/2013 г., съгласно което „заповед за незабавно изпълнение може да бъде издадена и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главно вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в документа или определяем по посочен от него начин“ жалбоподателят, позовавайки се на конкретни разпоредби в договора и приложените към заявлението писмени доказателства, счита, че за да постанови отказа, съдът не се е съобразил с произтичащото по договорните клаузи вземане/задължение за неустойка, както и нейния конкретен размер, след като по категоричен начин в раздел XXIV „Гаранционни срокове" , разпоредбата на чл.29 , ал.2, ал.З и ал.4 от цитирания договор, регламентира конкретност на сроковете, при изтичането на които възниква задължение за плащане на неустойка, както и определяемост на размера й по посочен в нея начин.

След извършената проверка по чл. 278 от ГПК съдът констатира следното:

Като подадена в срока по чл.418, ал. 4 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, частната жалба се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Пред РС-Търговище е подадено заявление по чл. 417 ГПК с вх. № 17.02.2025 г., като образуваното ч.гр.д. № 229/2025 г. по описа на РСТ е прекратено с определение № 205/18.02.2025 г. и делото изпратено по подсъдност на РС – Попово, пред който съд е образувано ч.гр.д. № 107/2025 г., приключило с обжалваното разпореждане.

Заявлението е депозирано от Регионална дирекция социално подпомагане (РДСП) – гр. Търговище, представлявано от директора му Гергана Георгиева.

2

В заявлението се твърди, че документът, от който произтича вземането, е сключен между Агенция за социално подпомагане, чрез РДСП Търговище, и „Краси строй 999- от основи до ключ“ ЕООД, гр. Попово Договор за извършване на СМР №25-ФС01-0009/04.01.2024 г, с предмет:

„извършване на ремонтни дейности в обекти на интервенция – основен ремонт на ДСП Търговище“, находяща се в гр.Търговище, ул. „Възраждане“ №4, №25-ФС01-0009/04.01.2024г., сключен по реда на ЗОП, по осигурено по проект Н7 „Модернизиране на АСП“ финансиране по НПВУ, с период на изпълнение 2022- 2024 г. Констатирани са настъпили дефекти в гаранционния срок, съгл.чл. 35, ал. 1 от договора- 0.5% от договорната цена за всеки ден забава до деня на изпълнението включително. Към заявлението са представени следните документи: Договор за извършване на СМР №25-ФС010009/04.01.2024г.; Пълномощно; Писма до директора на АСП и до директора на РДСП-Търговище; Писмо до „Краси Строй 999-от основи до ключ“ ЕООД, с известие за доставяне; Снимков материал; Протокол от 06.01.2025г. за констатиране на дефекти в гаранционен срок.

Съгласно чл. 418 от ГПК, когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. В този случай изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Не случайно, законът предвижда задължение за съда да направи проверка на редовността на документа от външна страна и да установи дали той удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане, защото производството е едностранно и се развива без участието на длъжника, който в това производство е лишен от право на защита. С оглед охрана на неговите права и интереси съдът трябва да провери дали безусловно е налице изискуемо и ликвидно вземане в полза на заявителя против посочения в заявлението длъжник. За тази цел в тежест на заявителя е да установи с безспорни писмени доказателства съществуването на такова вземане пред заповедния съд, поради което само твърдението на заявителя, че такова вземане съществува, не е достатъчно.

Първостепенната проверка започва от летимиран ли е заявителят, предвид твърденията за основанието за възникване на вземаното. В случая договорът е сключен между Агенция за социално подпомагане (АСП) и търговското 3 дружество, като обстоятелството, че е сключен чрез РДСП-Търговище, представлявана от директора на РДСП Търговище, упълномощено лице по чл.

7, ал. 1 от ЗОП, не променя извода, че кредитор по договора е АСП, респ.

ЗАЯВИТЕЛ по чл. 417 от ГПК.

Дори и да се приеме, предвид представеното пълномощно № РД050558/29.08.2023 г. (л.1415 от приложеното ч.гр.д. № 229/25 г. на РСТ), че РДСП е предявила вземането, в мандата на пълномощното от името на АСП, то представеният документ не е от кръга документи, въз основа на които може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на осн.чл. 417 от ГПК. В случая заявителят се е позовал на разпоредбата на чл. 417, ал. 1 т. 3, предл. 3 от ГПК , като е изложил доводи в частната жалба, че макар да не е с нотариална заверка на подписите, представеният договор, като сключен по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), т.е. в специална процедура по специалния закон, предвид общодостъпността му в официален публичен регистър и подписването му с електронни подписи от страните, не се нуждае и не подлежи на нотариална заверка на подписите.

Въззивът намира този довод за неоснователен, поради изчерпателността на документите, въз основа на които може да бъде издадена заповед по реда на чл. 417-418 от ГПК, предвид и последиците й, съгласно чл.

418 и чл. 420, ал. 1 от ГПК, и липсата на съответствие на представения договор с изискванията на чл. 417, ал.1, т. 3, пр. 3 ГПК – договорът да е с нотариална заверка на подписите.

Въпросният договор не е и изрично предвиден като основание за издаване на заповед по реда на чл. 417-418 от ГПК и в специалния закон – Закона за обществените поръчки, каквато изрична регламентация е налице в други закони – пр. в чл. 3, ал. 8 от ЗНАП, в чл. 27, ал. 4 от ЗДФИ и др. или пък изрично възможността за събиране на вземането по реда на чл. 410 ГПК, предвид разпоредбата на чл. 37, ал.1 от ЗАдвокатурата.

Предвид изложените съображения, че представеният договор не попада в кръга на посочените в чл. 417, ал. 1 от ГПК документи, не следва да се обсъжда наличието на предпоставките на чл. 418 от ГПК във вр. постановките и разрешенията на т. 4а от ТР 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка относно дължимите д.такси за 4 производството, съдът констатира, че за въвзивното производство следва да се довнесе д.такса в размер разликата между внесената 15 лв. и дължимата 130.90 лв. (1% върху вземането, съгласно чл. 18, ал.1 вр. с чл. 12, т.2 от ТДТССГПК, доколкото се касае за отхвърлено заявление), т.е. сумата 115.90 лв.

Заповедният съд не е събрал дължимата д.такса, поради което и след връщане на делото на ПРС, същият ще следва да се произнесе по реда на чл.

77 от ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на РДСП – Търговище, представлявана от директора й Гергана Георгиева срещу РАЗПОРЕЖДАНЕ № 94/24.02.2025г., по ч.гр.д. № 107/2025 г. по описа на РС – Попово, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК против „Краси Строй 999 от основи до ключ“ ЕООД, ЕИК 204837214, гр. Попово, за сумата 13 090.07 лв. с ДДС – претендирана неустойка по Договор за извършване на СМР №25ФС01-0009/04.01.2024г., предмет на заявление вх. № 1479/17.02.2025 г.

ОСЪЖДА Регионална дирекция социално подпомагане – Търговище да заплати по сметка на ОС – Търговище сумата 115.90 лв. – доплащане на дължимата държавна такса за въззивното производство (чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 12, т. 2 от ТДТССГПК).

Определението не подлежи на обжалване - т.8 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След връщане на делото в РС – Попово, заповедният съд следва да се произнесе по реда на чл. 77 от ГПК относно дължимата д.такса за заповедното производство пред РСП.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6