Решение № 1850 от 12.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1850 гр. София, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Ирина Стоева при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20211100507497 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20080131 от 29.03.2021 г. по гр.д. № 13748/2020 г.

Софийски районен съд, 42 състав признал за установено на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 6, ал. 1 ЗУЕС по отношение на М. К. Ст., ЕГН **********, и М.К. Р., ЕГН **********, че съществува вземане на ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата с адрес гр. Варна, ул. ****, представлявани от управителя „К.А.“ ЕООД, в размер от 123 лева - такса за фонд „Ремонт“ за периода м. 04.2016 г. - м. 08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 58299/2019 г. по описа на СРС, 42 състав, като отхвърлил иска в частта за разликата над 123 лева до пълния претендиран размер от 453.29 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищците сумата 87.75 лева - разноски за исковото производство, и сумата 60.75 лева – разноски за заповедното производство; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците са осъдени да заплатят на ответниците разноски в размер на по 219 лв.

1

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците - ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата с адрес гр. Варна, ул. ****, представлявани от управителя „К.А.“ ЕООД, ЕИК ****, които го обжалват в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон. Районният съд неправилно тълкувал разпоредбите на чл. 51, ал. 2 и ал.

3 ЗУЕС. Изводът на съда, че в хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС собственикът на имот не следва да уведомява управителя на етажната собственост, противоречал на „общоприетите норми“ в управлението на етажната собственост, както и на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 16 ЗУЕС, с която било вменено задължението за вписване в книгата на етажната собственост и членовете на домакинството. Тази разпоредба според въззивника следвало да важи и за необитаемите жилища и за хипотезите на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Освен това нямало как управителят или касиера на етажната собственост, или който и да е от живущите в сградата да знае кога дадено жилище ще бъде обитаемо и от колко броя членове, или необитаемо, необитаемо за срок по-голям от 30 дни годишно. Тази информация можело да бъде предоставена единствено от собственика или ползвателя на жилището. Поради това молят съда да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Съображения излагат в писмени бележки от 08.04.2022 г.

Въззиваемите страни М. К. Ст. и М.К. Р. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението в атакуваната част. Претендират разноски за въззивното производство съгласно списъци по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Противно на поддържаното в отговора на въззивната жалба, районният съд е обсъдил в решението си възражението на ответниците за нищожност на представения договор за възлагане по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС от 05.03.2020 г. и е счел същото за неоснователно. Съгласно чл. 6.23 от договора, управителят представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на ОС или задълженията си по ЗУЕС.

Не се твърди избор на нов управител, и съобразно чл. 11.1 от договора съдът 2 приема, че въззивниците са надлежно представлявани във въззивното производство.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част.

Настоящият състав намира, че при постановяването му не са нарушени императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните с жалбата оплаквания следва да бъде потвърдено в обжалваната част по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно и субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9, предл. последно и т. 10 ЗУЕС за сумата от общо 453.29 лв., от които 330.29 лв. - неплатени вноски за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата, и 123 лв. - вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода м. 04.2016 г. – м. 08.2019 г., дължими от ответниците като собственици на ап. 11 в сградата – етажна собственост на адрес: гр. Варна, ул. ****.

Претенцията за вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ е уважена от районния съд, решението в тази част не е обжалвано и предвид извода за валидност, в тази част решението е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка. Спорен пред настоящата инстанция е само въпросът дължат ли ответниците – въззиваеми вноски за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата.

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС в относимите му за спора редакции (ДВ бр.

57 от 2011 г., доп. ДВ бр. 26 от 2016 г.), разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите (и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят – доп. ДВ бр.

26/2016 г.). Съгласно императивната разпоредба на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и 3 от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година; Съгласно чл. 51, ал. 3 ЗУЕС, общото събрание с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части от общите части може да реши собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане по ал. 1. За отсъствието се уведомява писмено председателят на управителния съвет (управителят).

В случая в исковата молба ищците твърдят, че на ОС на ЕС, проведено на 29.05.2015 г., било взето решение за необитаемите апартаменти да се заплащат 50 % от месечните такси за консумативни разходи, и претендират от ответниците разходи за поддържане на общите части именно в размер на 50 %, като за необитаем апартамент.

С отговорите на исковата молба, депозирани в срока по чл. 131 ГПК, ответниците изрично са възразили, че собственият им ап. № 11 е необитаем, в него ежегодно имало пребиваване за не повече от по 7 – 10 дни през месеците юли и август.

Със становище по отговора ищците са заявили, че твърдят апартаментът да бил обитаем, като от ответниците не било подадено писмено уведомление до управителя, както според тях изисквал чл. 51, ал. 2 ЗУЕС.

Неоснователно в жалбата се подвържа районният съд неправилно да тълкувал разпоредбите на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС – нормите са ясни и не се нуждаят от тълкуване. От тях ясно следва, че собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, не дължи разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост, а когато отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година, ОС на ЕС може да вземе решение (с посоченото в нормата мнозинство) да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане. Само във втората хипотеза законът изисква писмено уведомяване на управителния съвет/управителя за отсъствието. Поради това неоснователно в жалбата се поддържа, че такова уведомяване следвало да има и в случаите на ал. 2 на чл.

51 ЗУЕС. Решението по т. 1 от дневния ред на проведеното на 29.05.2015 г. общо събрание, съгласно което за необитаемите апартаменти ще се заплащат 4

50 % от месечните такси за консумативни разходи, е взето в нарушение на императивната разпоредба на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, поради което съдът следва да откаже да го приложи при предявена претенция за плащане на консумативни разходи.

Същевременно, при доказателствена тежест за ищците съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, същите не са ангажирали доказателства във връзка с твърдението си, че апартаментът е бил обитаем в процесния период.

Твърдението в жалбата за неизпълнение от ответниците на задължението им по чл. 6, ал. 1, т. 16 ЗУЕС е преклудирано по силата на чл. 133 и чл. 266, ал. 1 ГПК и не следва да се обсъжда. Твърдение, че ответниците не са вписали данни в книгата на етажната собственост не е наведено в първоинстанционното производство. Следва да се посочи, че самите ответници са искали задължаване на ищците да представят книгата, но това искане е оставено от районния съд без уважение.

Независимо от дотук изложеното, районният съд правилно е приел, че претенцията за плащане на разходи за управление и поддържане на общите части е неоснователна и тъй като, видно от представените от ищците таблици, в тях са начислявани суми за „такса управление“, и същевременно - суми за асансьор, електрическа енергия, чистачка и др. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 11 ДР ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части включват разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. След като е взето решение от ОС на ЕС за размера на таксата за поддържане и управление, липсва законово основание към нея допълнително да бъдат прибавяни разходи, които по смисъла на закона представляват именно разходи за поддържане и управление.

Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

При този изход и изричните претенции, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемите. Доказано направените такива са в 5 размер на по 300 лв. – адвокатски възнаграждения, които са заплатени в брой съгласно удостовереното в представените договори за правна защита и съдействие.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20080131 от 29.03.2021 г., постановено по гр.д. № 13748/2020 г. на Софийски районен съд, 42 състав в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата с адрес гр. Варна, ул. ****, представлявани от управителя „К.А.“ ЕООД, ЕИК ****, срещу М. К. Ст., ЕГН **********, и М.К. Р., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 6, ал. 1 ЗУЕС за разликата над 123 лв. до претендирания размер от общо 453.29 лв.

ОСЪЖДА ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата с адрес гр. Варна, ул. ****, представлявани от управителя „К.А.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплатят на М. К. Ст., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300.00 лв. (триста лева), представляваща разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата с адрес гр. Варна, ул. ****, представлявани от управителя „К.А.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплатят на М.К. Р., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300.00 лв.

(триста лева), представляваща разноски за въззивното производство.

В необжалваната част решението по гр.д. № 13748/2020 г. на Софийски районен съд, 42 състав е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________