Решение № 136 от 26.05.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Бургас, 26.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

МАРТИН Р. БАЕВ

Мила Г. Димова при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Павел Х. Манукян като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600108 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 39 от 26.11.2024г., постановена по НОХД № 60/2024г. по описа на Районен съд-Несебър, подсъдимият В. С. К., ЕГН **********, бил признат за виновен в това, че на 11.03.2021 г., около 10:55 ч., в гр. Обзор, общ. Несебър, в района на площад ,,Белослав Манолов“, в близост до бистро „Ореха", управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Мерцедес" модел „* ***" с peг. № * **** ** (негова собственост), в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право да управлява МПС, наложено му с НП № 19-0304-003058/18.11.2019г. на Началника на РУ-Несебър, влязло в сила на 12.06.2020г., след като е наказан за същото деяние по административен ред с НП №19-0304003220/27.11.2019 г., издадено от Началник на РУ-Несебър, ОДМВР гр. Бургас, връчено на К. лично на 09.12.2019 год. и влязло в законна сила на 20.06.2020 г., поради което и на основание чл.343в, ал.1, вр. чл.54 от НК го осъдил на 8 месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим, и му наложил кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

Със същата присъда, на основание чл.68, ал.1 от НК, съдът привел в изпълнение и наложеното на К. по НОХД 355/2019г. по описа на Районен съд- Несебър, наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца и постановил то да бъде изтърпяно отделно при първоначален „общ“ режим.

Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимият К., който чрез защитника си - адв. Мартин Пеев от АК-Шумен, я обжалва в срок. Въззивната жалба съдържа бланкетни оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и постановяването на нова въззивна присъда, с която подс.К. да бъде 1 признат за невинен по повдигнатото му обвинение. В условията на евентуалност се предлага присъдата да бъде изменена, чрез приложението на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, като наложеното на подс. К. наказание бъде заменено с „пробация“.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Във въззивното съдебно заседание подс. К., редовно призован, се явява лично, заедно с упълномощения си защитник - адв. Пеев, който поддържа жалбата и отправените с нея искания. В материалите по делото се съдържали достатъчно доказателства, от които се установявало, че макар и вече веднъж да му е било заменено наказанието „пробация“ с наказание „лишаване от свобода“, подс. К. си бил извел поука от действията си, разбирал последиците от извършеното и в бъдеще не би допуснал поредно противоправно деяние. В настоящия случай налагането на наказание „лишаване от свобода“ било прекомерно и несправедливо.

В последната си дума подс. К. моли наложеното му наказание „лишаване от свобода“ да бъде заменено с наказание „пробация“.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата на подсъдимия за процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния 15дневен срок от легитимиран да обжалва субект срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, идентични с изложените от първоинстанционния съд в мотивите към обжалваната присъда, които в обобщен вид са следните:

Подсъдимият В. С. К., ЕГН **********, е роден в гр. Б., но живее в гр. Варна на адрес: ул. *** № ***, ет. ***, ап. ***. Той е *** гражданин, *** образование, ***, *** и е ***.

Видно от приложената по делото справка за нарушител/водач (л. 67-75, том 1 от досъдебното производство) към датата на инкриминираното деяние - 11.03.2025г., подсъдимият К. е притежавал СУМПС № 283782554/25.10.2018г. Многократно е наказван по административен ред за извършени от него нарушения на ЗДвП, като с Наказателно постановление № 19-0304-003058/18.11.2019г. (л.103, т.1 от досъдебното производство) на началника на РУ-Несебър, влязло в сила на 12.06.2020г., на подсъдимия е било наложено административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, а с наказателно постановление № 19-0304003220/27.11.2019 г. (л.22, т.1 от досъдебното производство), издадено от началник на РУНесебър, ОДМВР гр. Бургас, връчено на К. лично на 09.12.2019 год. и влязло в законна сила на 20.06.2020 год., подсъдимият е бил санкциониран на основание чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП - за това, че на 10.11.2019г. е управлявал МПС, след като е бил лишен от правоуправление на 22.04.2019 г.

На 11.03.2021 г., около 10,30 часа подсъдимият отново управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „* ***“ с peг. № * **** **, по главен път I-9, в посока от гр. Бяла към гр. Обзор. По време на движението си, той изпреварил движещото се пред него МПС, управлявано от свид. Я. М. – ВПД началник участък Обзор към РУ-Несебър. Свид. М. познавал подсъдимия във връзка с работата си, и знаел, че той бил лишен от правото да управлява МПС, поради което незабавно, след като разпознал 2 подсъдимия, уведомил свид. З. Ф. за установеното, както и за посоката на движение на подсъдимия. Свид. Ф., заедно със свид. С. – двамата служители в Участък Обзор към РУ Несебър, които не били на смяна към момента, но били в същия район, незабавно се отправили с управлявания от свид. Ф. негов личен автомобил към изхода на гр. Обзор в посока гр. Варна. Около 10:55 часа, на регулирано със светофарна уредба кръстовище, формирано от ул. „Славянска“ и ул. „Рибарска“ в гр. Обзор, свидетелите Ф. и С. забелязали управлявания от К. лек автомобил в лентата за насрещно движение. След като светофарът подал зелен светлинен сигнал за движение на подсъдимия и свидетелите Ф. и С., подс. К. изпълнил десен завой и паркирал пред гостилница „Ореха“ на пл. „Белослав Манолов“ в гр.

Обзор. Незабавно след така предприетата маневра, свид. Ф. и С. последвали подсъдимия и паркирали до управлявания от него автомобил. Свид. Ф. и С. излезли от автомобила си, отишли до подсъдимия, който вече бил излязъл от своето превозно средство, но стоял непосредствено до него, легитимирали се и извършили проверка на документа му за самоличност. Тъй като подсъдимият не представил СУМПС, свидетелите Ф. и С. поискали съдействие от патрул на сектор „Пътна полиция“. След като подс. К. бил отведен до полицейския участък в гр. Обзор, на място пристигнал свид. Д., който извършил проверка на подсъдимия за употреба на алкохол. След извършена служебна справка се установило, че подс. К. бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред. За констатираното нарушение на чл.150 от ЗДвП свид. Д. съставил Акт за установяване на административно нарушение Серия АА, бл. № 891400/11.03.2021 г. (л.17, т.1 от досъдебното производство), който бил връчен лично на подсъдимия.

Описаната фактическа обстановка първоинстанционният съд установил въз основа на гласните доказателства - показанията на свидетелите Я. М., Д. Д., З. Ф., А. С. (включително приобщените му по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.4, вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания, дадени в хода на досъдебното производство), А. Б., А. Р. и от обясненията на подсъдимия К.; от писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за обиск на лице, АУАН № АА891400/11.03.2021г., АУАН № АА327597/11.03.2021г. и АУАН АА387181/10.11.2019г., справка за собственост на МПС, Наказателни постановления № 19-0304-003220/27.11.2019г. и № 19-0304-003058/18.11.2019г., справка за нарушител/водач и справка за съдимост по отношение на подсъдимия К.; АУАН №. /л. 104 от Том 1 на ДП/,

Първоинстанционният съд, при спазване правилата на формалната логика и изискванията на закона, е анализирал обстойно наличния по делото доказателствен материал, в резултат на което е извел правилна фактическа обстановка. Независимо, че обстоятелствата, изводими от свидетелските показания, са сравнително противоречиви (с оглед твърденията на свид. Р.), чрез тълкуването им според точното им съдържание, както и чрез самостоятелното и съвкупното им изследване, районният съд е разкрил обективната истина. Въззивният състав се присъединява изцяло към извършената от районния съд оценка на доказателствената съвкупност и към следващите от нея фактически изводи, които следва да се оценят като логични и обективно верни. Описаната фактическа обстановка, в частност движението на лекия автомобил на подсъдимия по главен път I-9, в посока от гр.

Бяла към гр. Обзор, паркирането му пред гостилница „Ореха“ на пл. „Белослав Манолов“ в гр. Обзор, извършената проверка на документите на подсъдимия и последващото му отвеждане до полицейския участък се подкрепя от цялата налична доказателствена съвкупност и не се оспорва от страните. Със същата категоричност се установява и фактът, че с наказателно постановление № 19-0304-003058/18.11.2019г. на началника на РУ-Несебър, на подс. К. е било наложено административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, а с наказателно постановление № 19-0304-003220/27.11.2019 г., издадено от началник на РУ-Несебър, ОДМВР гр. Бургас, подс. К. е бил санкциониран за това, че на 10.11.2019г. е управлявал МПС, след като е бил лишен от това право, считано от 22.04.2019 г. Освен, че казаните наказателните постановление са приложени като доказателства по делото и не са оспорени от подсъдимия, то НП № 19-03043 003220/27.11.2019 г. дори е било обект на проверка от РС-Несебър и с Решение № 55 от 28.02.2020г. по АНД 1811/2019г. по описа на съда, то е било потвърдено.

Както правилно е констатирал районният съд спор между страните по делото е единствено обстоятелството дали подс. К. е управлявал лекия автомобил, преди при него да отидат свидетелите Ф. и С.. Настоящият състав счита, че този въпрос следва да получи положителен отговор, какъвто именно е бил даден и от районния съд. В своята цялост показанията на свидетелите М., Д., Ф. и С. са абсолютно непротиворечиви помежду си, последователни, логични, безпристрастни и кореспондиращи с останалите, приобщени по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства по делото, от което следва, че същите са надежден и достоверен източник за фактическите изводи на съда. Полицейските служители, в качеството им на очевидци, описват изключително подробно поведението на подсъдимия и собствените си действия при извършената на процесната дата проверка. От показанията им се установява по категоричен начин авторството на деянието - подсъдимият е управлявал лекия си автомобил на инкриминираните с обвинителния акт дата и място, като в подкрепа на този извод е и приложеният по делото АУАН Серия АА, бл. № 891400 от 11.03.2021г., изготвен от свид. Д. и връчен лично на подсъдимия, за което обстоятелство последният се е разписал собственоръчно. В тази връзка следва да се посочи, че твърденията на защитата, че друго лице, различно от подс. К., е управлявало лекия автомобил, а изобщо и останалите отправени възражения, са изцяло логически неиздържани и неподкрепени от наличните доказателства, което коректно е било отбелязано от районния съд. Свид. М. лично е възприел подсъдимия да управлява моторно превозно средство и именно това е била причината да поиска съдействие от своите колеги. От своя страна свидетелите Ф. и С., отзовавайки се на получения сигнал, също са възприели визуално подсъдимия да управлява личния си автомобил и са го наблюдавали до момента на преустановяване на движението му, като са констатирали, че в автомобила нямало други лица. В контекста на изложеното следва да се посочи, че ако тези свидетели (тримата полицейски служители) не са разпознали подсъдимия като водач на превозното средство, то предприетите от тях мигновени действия по „преследване“ на случайно преминаващо покрай тях моторно превозно средство, без водачът му да е дал повод за това, биха били изцяло нелогични. Също така следва да се уточни, че възраженията на защитата, свързани с обстоятелството, че полицейските служители, конкретно М., е бил в невъзможност да възприеме подс. К. като шофьор на МПС, докато е бил изпреварен от автомобила на подсъдимия, са най-напред в противоречие с доказателствата, а след това и несъстоятелни, тъй като това обстоятелство не е предмет на разглеждане по настоящото дело. Попадащо в обхвата на чл.102 от НПК в конкретния случай е обстоятелството дали към момента на проверката, тоест към момента на спиране на автомобила „Мерцедес“ модел „* ***“ с peг. № * **** ** на описаните в обвинителния акт дата и място, негов водач е бил подс. К.. Този факт се установява безспорно от обсъдените дотук доказателства.