Определение № 1582 от 12.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1582 гр. София, 12.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20238002100264 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Е. У. срещу решение № 798 от 10.06.2022 г. по в.гр.д.№ 2537 от 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, VIII състав, с което частично е отменено и частично потвърдено решение № 261851 от 28.06.2021 г., поправено с решение № 262227 от 12.08.2021 г. по гр.д.№ 12348 от 2020 г. на Пловдивския районен съд, като по същество са отхвърлени предявените от В. Е. У. срещу Гаранционен фонд искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането:

- за сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.11.2016 г. в гр.Пловдив, на кръстовището на бул.“Цариградско шосе“ и ул.“Удроу Уилсън“, изразяващи се в болки и страдания от претърпяно травматично увреждане- вклинена фрактура на шийката на дясната бедрена кост, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 20.11.2016 г. до окончателното плащане,

- за сумата 3372,20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото пътно-транспортно произшествие, изразяващи се в разходи за поставяне на тазобедрена протеза, заедно със законната лихва върху 1 сумата, считано от 31.03.2017 г. до окончателното плащане и - за сумата 52,20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото пътно-транспортно произшествие, изразяващи се в разходи за болнично лечение, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 05.04.2017 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правилаоснование за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят въпроси, доуточнени от настоящия състав на ВКС както следва:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички представени пред първоинстанционното производство доказателства относно спорните пред двете инстанции факти и обстоятелства и да изложи фактически и правни изводи по съществото на спора ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение със следната практика на ВКС: Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 55 от 03.04.2014 г. по т.д.№ 1245 от 2013 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т.д.№ 674 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 263 от 2406.2015 г. по т.д.№ 3734 от 2013 г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 111 от 03.11.2015 г. по т.д.№ 1544 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о.

2. Длъжен ли е съдът да следи дали представеното по делото заключение на вещо лице е пълно, ясно и обосновано и дали отговоря на поставените задачи и ако констатира че не- сам да постави допълнителна задача на експертизата или да назначи нова експертиза ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 542 от 07.02.2012 г. по гр.д.№ 1083 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр.д.№ 30 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о.

3. Представлява ли протоколът за ПТП официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, когато местопроизшествието е посетено от съставителя ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното 2 решение с решение № 15 по т.д.№ 1506 от 2013 г. на ВКС, ТК, I т.о., № 85 от 28.05.2009 г. по т.д.№ 768 от 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 24 от 10.03.2011 г. по т.д.№ 444 от 2010 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 73 от 22.06.2012 г. по т.д.№ 423 от 2011 г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 98 от 25.06.2012 г. по т.д.№ 750 от 2011 г. на ВКС, ТК, II т.о.

4. По предявени искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ във връзка с чл.558, ал.5 КЗ следва ли ищецът да носи отговорност за пълно и главно доказване на обстоятелствата, при които е настъпило пътнотранспортното произшествие, когато ответникът не е оспорил заключението на експертизата и констативния протокол за ПТП, издаден по реда на Наредба № 1-167 от 24.10.2002 г. и съставляващ документ с обвързваща формална доказателствена сила и със задължителна материална доказателствена сила относно механизма и последиците от ПТП, след като от тези доказателства се доказва тезата на ищеца ?

В писмен отговор от 05.01.2023 г. пълномощникът на ответника Гаранционен фонд оспорва касационната жалба. Моли решението на Пловдивския окръжен съд да не бъде допускано до касационно обжалване.

Претендира и за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

Решението на въззивния съд по предявените искове за имуществени вреди /за сумата 3372,20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортното произшествие, станало на 20.11.2016 г. в гр.Пловдив, изразяващи се в разходи за поставяне на тазобедрена протеза, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 31.03.2017 г. до окончателното плащане, както и за сумата 52,20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото пътно-транспортно произшествие, изразяващи се в разходи за болнично лечение, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 05.04.2017 г. до окончателното плащане/ не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК с оглед цената на тези искове. Поради това касационната жалба в тази й част следва да се остави без разглеждане като недопустима.

3

В останалата й част /за сумата 20 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортното произшествие, изразяващи се в болки и страдания от претърпяно травматично увреждане- вклинена фрактура на шийката на дясната бедрена кост, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 20.11.2016 г. до окончателното плащане/ касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 20 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК.

За да постанови решението си за отхвърляне на този иск, въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: виновно и противоправно деяние на неизвестен извършител при управление на неустановено МПС, в резултат на което да е настъпило произшествие на територията на Република България; в пряка причинно-следствена връзка с това ПТП да са настъпили вреди за ищеца; увреденият да е предявил претенция за плащане пред Гаранционния фонд и искането му да не е удовлетворено в предвидения за това срок или да е отказано плащане, или увреденото лице да не е съгласно с размера на обезщетението /чл.496 КЗ/.

Въззивният съд е приел за безспорно установено между страните, че ищецът В. У. е претърпял сочените в исковата молба травматични увреждания и свързаните с това негативни преживявания, както и че е поискал от ответника Гаранционен фонд заплащане на обезщетение, което му е отказано.

Не било доказано по несъмнен начин обаче, че травматичните увреждания са настъпили при ПТП, причинено от неизвестен водач на неустановено МПС. За да достигне до този извод, съдът на първо място е взел предвид, че ищецът е признал, че на процесното ПТП няма свидетели; че самият той не е видял нито марката, нито модела, нито регистрационния номер на автомобила и в същия ден не е подал сигнал за произшествието, а с помощта на близки веднага се прибрал у дома си. Едва на следващия ден потърсил медицинска помощ и сигнализирал на полицията. На следващо място е посочил, че представеният по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1040 е изготвен повече от месец след инцидента- на 4

27.12.2016 г. и е съставен само въз основа на сведенията, които ищецът е дал на служител на Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив. Взел е предвид, че съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС протоколът за ПТП, съставен от компетентно длъжностно лице /служител на МВР/, в установените форма и ред, е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. В хипотеза, когато служителите на МВР не извършват посещение на мястото на произшествието, длъжностното лице удостоверява само факта на извършване на волеизявление от участника в ПТП и съдържанието на това волеизявление, поради което доказателствената сила на документа не обхваща верността на отразеното изявление. В този случай /какъвто бил и случая по настоящото дело/ протоколът за ПТП се ползва с доказателствена сила само по отношение на съдържащите се в него неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола, поради което в тежест на ищеца, претендиращ обезщетение, е да докаже механизма на ПТП.

Въззивният съд е обсъдил и приетото по делото заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, от която се установявало, че е възможно причинените на ищеца травми да са настъпили в резултат на ПТП, което да се е осъществило по описания от ищеца начин.

Поради това, че соченият от ищеца час на настъпване на произшествието е в тъмната част на денонощието /18,00 ч. на 20 ноември/ и поради липса на обективни данни за осветеността и за точното място на удара по дължина и широчина на пътното платно, експертизата не е дала отговор на поставените й въпроси относно видимостта, осветеността и възможността за предотвратяване на произшествието. Поради липса на обективни данни /пред органите на досъдебното производство ищецът сочи, че оставил велосипеда на местопроизшествието, тъй като не бил годен за движение/ не се дават сведения и относно съС.ието на велосипеда и наличието на следи по него от съприкосновение с автомобил. Според заключението, причината за травмата е настъпило, в резултат на загубване на равновесие, падане на ищеца върху настилката на дясната му страна, като е възможно загубата на равновесие да се дължи на удар /контакт/ с автомобил. При липса на възможност да се извърши оглед на велосипеда експертизата не може да даде категорично 5 заключение. Следователно заключението на вещите лица сочи възможен, хипотетичен механизъм за настъпване на ПТП, основан само на получените от ищеца данни, част от които са възпроизведени в протокола за ПТП, без да установява наличие на обективни находки или данни, сочещи настъпването на твърдения от ищеца сблъсък.

Относно механизма за настъпване на ПТП съдът не е кредитирал събраните по делото гласни доказателства- показания на свидетеля К. М. .

Посочил е, че те не възпроизвеждат лични възприятия на свидетеля от произшествието, а само наученото от ищеца.

Предвид на това и при съвкупния анализ на събраните горепосочени косвени доказателства въззивният съдът е счел, че не може да се направи категоричен извод за настъпване на ПТП, както и за противоправно поведение на неизвестен водач на неустановено МПС. Тоест, не са установени по несъмнен начин обстоятелствата, съставляващи основание за ангажиране на безвиновната отговорност на Гаранционния фонд.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното:

По първия поставен въпрос /Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички представени пред първоинстанционното производство доказателства относно спорните пред двете инстанции факти и обстоятелства, да се произнесе по доводите и възраженията на страните и да изложи фактически и правни изводи по съществото на спора ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и практиката на ВКС. Напълно в съответствие с тази практика съдът се е произнесъл по всички съдържащи се в двете въззивни жалби и отговорите на жалбите доводи за неправилност на първоинстанционното решение и възражения на страните, обсъдил е доказателствата, имащи отношение към тези доводи и възражения, направил е свои собствени фактически и правни изводи и е изложил собствени мотиви за отхвърляне на предявения иск.