Определение № 331 от 23.05.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. Перник, 23.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500255 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр.

2 ГПК.

С определение № 685 от 21.02.2025 г. по гр. д. №4519/2024 г. Районен съд Перник е оставил без уважение молба с вх. № 1063/15.01.2025 г. от А. П. М., ЕГН **********, с която е направено искане да бъде изменено постановеното по делото решение № 1131/26.12.2024 г. в частта за разноските, с която е ответника е осъден да плати на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.

Срещу постановеното определение е постъпила частна жалба от А. П. М. чрез пълномощника Ч.А. от САК, с която се иска отмяната му и уважаване на молбата.

Насрещната страна М. А. В. моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Окръжен съд -Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 248, ал. 3, изр.

2 ГПК).

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба от М. А. В., действащ като баща и законен представител на малолетния Д. М. В., срещу неговата майка А. П. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 150 СК за увеличаване на издръжката на малолетното дете Д. М. В. от 100 лв. на 233,50 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба – 31.07.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване.

С решение № 1131/26.12.2024 г. съдът е уважил предявените искове, като на основание чл.78 ал.1 от ГПК е присъдил в тежест на А. П. М. сумата в размер на 900 лв., представляваща разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение, които същата следва да заплати в полза на М. А. В., ЕГН ********** – баща и законен 1 представител на Д. М. В., ЕГН **********, като е приел, че релевираното искане за разпределение на разноските по реда на чл.78 ал.2 от ГПК е неоснователно, съобразявайки в тази връзка процесуалното и извънпроцесуалното поведение на ответницата, която е станала повод за завеждане на делото.

Окръжен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира същата за неоснователна по следните съображения:

Като правилни се споделят изводите на първоинстанционния съд за това, че в случая не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноските по делото. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 от ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.

В настоящия случай е налице първата от тези предпоставки – признание на иска от ответницата, но не е налице втората предпоставка – същата да не е дала повод за завеждане на иска, тъй като именно нейното извънпроцесуално поведение е довело до необходимост от предявяване на иска за увеличение на издръжката. Изменение на размера на дължимата от родител на ненавършило пълнолетие дете се налага съгласно чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата. Касае се за обективни факти, чието настъпване обуславя нуждата от изменение на дължимата издръжка. Въпреки постановеното между страните решение за първоначално определяне на издръжката, ответницата, която признава, че с течение на времето и израстването на детето, разходите за покриване на неговите нужди са се увеличили, съответно е настъпила съществена промяна в обстоятелствата, водеща до необходимост от увеличение на дължимата месечна издръжка, би могла и без нарочна покана да заплаща на малолетното дете издръжка в по-висок размер, който според нея би бил достатъчен, за да покрива нарасналите нужди на детето. В тази връзка съдът съобразява на първо място представените от ответницата пред първата инстанция вносни бележки за извършени плащания с посочен получател – ищецът и без посочен период и основание за извършеното плащане, и показанията на разпитаната по делото свидетелка, която информира за допуснати забавяния от ответницата на заплащането на дължимата издръжка, както и заявеният от пълномощника на ответницата в проведеното на 27.11.2024 г. пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание отказ за постигане на съдебна спогодба. В тази връзка съдът споделя изложените от РС-Перник доводи, че липсата на споразумение между страните или на влязъл в сила съдебен акт, с който да бъде определен фиксиран размер на същата поне в предвидения в закона минимум не е в интерес на малолетното дете, което има нужда от ежемесечна гарантирана издръжка за осигуряване на базовите му потребности и каквато му се дължи по закон до присъдения с постановеното съдебно решение размер.

С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С438/22/, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) при определяне на отговорността за разноски, в случай на възражение за прекомерност. От друга страна, съдът не се произнася 2 служебно по въпроса за прекомерността на адвокатското възнаграждение /видно от мотивите към т. 3 на тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Искането на страната за намаляване на възнаграждението, заплатено от насрещната страна, следва да бъде направено най-късно до датата на приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция. Съдът не би могъл да присъди по-нисък размер на разноските за адвокат при прекомерност без направено възражение и това е изрично посочено в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК /така определение № 2587 от 10.10.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1202/2024 г., I т. о., ТК/.

Не може да бъде възприет и доводът на жалбоподателката, че неотразяването в протокола на откритото съдебно заседание на заявено възражение по чл.78 ал.5 ГПК се дължи на пропуск от съдебния състав. Процесуалният закон предвижда изрична възможност за участниците в производството да поискат поправка или допълване на съдебния протокол по реда на чл. 151 от ГПК. Тази възможност е предвидена именно с оглед установената в чл. 152 от ГПК доказателствена сила на протокола от съдебно заседание. В тази връзка, при положение, че жалбоподателката не твърди и от представеното първоинстанционно производство не се установява да е инициирала процедура по чл. 151 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че искане за намаляване на адвокатския хонорар на насрещната страна поради прекомерност не е релевирано до приключване на устните състезания пред първата инстанция, доколкото неудостоверените в протокола от същото действия на основание чл. 152 от ГПК се смятат за неизвършени.

Намаляването на разноските за адвокат е само по искане на насрещната страна.

По същите съображения не могат да бъдат намалени разноски, които са в размер, срещу който не е възразено. Такава е и настоящата хипотеза, при която до приключване на устните състезания пред първата инстанция ответницата не е заявила възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, а единствено е претендирала за приложението на чл.78 ал.2 ГПК. В случая правото по чл. 78, ал. 5 ГПК е преклудирано, тъй като по делото е проведено открито съдебно заседание, за които частната жалбоподателка е била редовно призована и се е представлявала от пълномощник, а възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено едва с молбата по 248 ГПК. Както е посочено в определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време. Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК.

Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - без открити заседания или 3 без надлежно осъществена размяна на книжата, какъвто не е настоящият случай.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 685 от 21.02.2025 г. по гр. д. №4519/2024 г. по описа на Районен съд -Перник.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4