Решение № 1138 от 05.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1138 гр. Пловдив, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Бранимир Василев

Борислав Терзиев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно гражданско дело № 20265300501466 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София срещу решение № 867/26.02.2026г. по гр.д. № 2223/2025г. на РС Пловдив, с което е признато за установено, по отношение на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.

„Люлин 7”, бул.„Джавахарлал Неру” №28 – „Силвър Център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Изпълнителния директор Г.Т.Т., че сключеният в гр.Пловдив между него и В. Е. И., ЕГН **********, от с.***, със съдебен адрес: гр. ***, адв.Д. Г., Договор за паричен заем № 5330420/10.01.2025г. е недействителен поради неточно посочения в него ГПР.

С решението е признато за установено по отношение на „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7”, бул.

„Джавахарлал Неру” № 28 – „Силвър Център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Управителя А.В.М., ЧЕ сключеният в гр.Пловдив между него и В. Е. И., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, Договор за предоставяне на гаранция № 5330420/10.01.2025г., е нищожен поради противоречието му с добрите нрави.

С решението са отхвърлени предявените от “Изи Асет Мениджмънт” АД против В. Е.

И. насрещни частични обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ищеца по основната искова молба да заплати на този ответник сумата 264,85 лева – падежирала главница, част от обща претенция в размер на 1 000 лева, 1 заедно със законната лихва върху тази сума; сумата 29,63 лева – падежирала възнаградителна лихва за периода 24.01.2025г. – 04.04.2025г., част от обща претенция в размер на 191,60 лева, и сумата 1 000 лева – главница, дължими по сключеният между тях в гр.Пловдив Договор за паричен заем № 5330420/10.01.2025г., както и направените разноски за производството по делото, като неоснователни и недоказани.

Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно само в частта, в която е отхвърлен насрещният иск за сумата от 1 000 лв. чиста стойност на усвоения кредит по ЗПК.

Сочи се, че дори да се приложи чл.22 от ЗПК, съдът следва да приложи и чл.23 от ЗПК и да върне полученото като кредит. Сочи се, че ЗПК не изключва субсидиарното приложение на неоснователното обогатяване в казуса. Иска се отмяна на решението в частта, в която е отхвърлен насрещният иск на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сумата от 1 000 лв. - главница по договор за паричен заем. Претендират се разноските по делото пред първата и пред настоящата инстанция.

Не е получен в срок по делото отговор от страна на В. И. по подадената въззивна жалба.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

По делото пред РС Пловдив е доказано, че между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД в гр.Пловдив е бил сключен Договор за паричен заем № 5330420/10.01.2025г., с който този ответник е предал в собственост на ищеца сумата 1 000 лева, срещу задължението му да я върне в срок от 40 седмици на 20 равни двуседмични вноски, всяка от които в размер на 59,58 лева, а също така – и че между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД в гр.Пловдив е бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № 5330420/10.01.2025г., с който този ответник е приел да отговаря солидарно с ищеца пред ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД за задълженията на ищеца по Договора за паричен заем срещу възнаграждение от ищеца в размер на 728,40 лева.

Основателно е възражението на жалбоподателя “Изи Асет Мениджмънт” АД, че дори да се приложи чл.22 от ЗПК, съдът следва да приложи и чл.23 от ЗПК и да върне полученото като кредит. Незаконосъобразно РС Пловдив е приел, че предвид недействителността на договора за паричен заем, съдът намира, че ищецът не дължи на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД заплащането на суми по този Договор, а оттук – че предявените от този ответник срещу ищеца насрещни обективно съединени искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят.

Нормата на чл.23 от ЗПК е ясна и императивна по характер - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата 2 стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо първата инстанция неправилно е отхвърлила иска за връщането на получената главница по обявения за недействителен договор за паричен заем № 5330420/10.01.2025г., сключен между страните по делото. Видно от приетата по делото пред първата инстанция ССЕ В. И. е получил по горния договор в заем сумата от 1000 лева, а не е върнал нищо. Ето защо на основание чл.23 от ЗПК В. И. дължи връщане на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на главницата по договора от 1 000 лева или 511,29 евро. Решението в обжалваната му част следва да се отмени да се уважи предявения иск за връщане на сумата 511,29 евро. Решението в останалите му части е влязло в сила като необжалвано.

Видно от решения на СЕС по съединени дела С–224/19 и С-259/19, настоящият съд да откаже да се възложи в тежест на ищеца-потребител разноски, пропорционално на отхвърлената част от осъдителните искове, с правно основание чл.23 от ЗПК. В тази насока са определение № 216/23.01.2025г. по т.д.№ 1405/2023г. на ВКС, 1 т.о., определения по ч.т.д..

№ 2767/2024г. и ч.т.д..№ 274/2023г. на ІІ т.о., ч.т.д. № 2049/2022г. и ч.т.д.№ 17/2023г. на І т.о., решение по т.д.№ 630/2023г. на ІІ т.о. Съдебната практика приема, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 867/26.02.2026г. по гр.д. № 2223/2025г. на РС Пловдив, В ЧАСТТА, с която е отхвърлени предявените от “Изи Асет Мениджмънт” АД против В. Е. И. насрещни обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ищеца В. Е. И. да заплати падежирала главница в размер на 1 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, като вместо това:

ОСЪЖДА В. Е. И., ЕГН **********, от с.***, със съдебен адрес: гр. ***, адв.Д. Г. да заплати на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Люлин 7”, бул.„Джавахарлал Неру” №28 – „Силвър Център“, ет.2, офис 40-46 сумата от 511,29 евро, невърната главница по обявен за недействителен договор за паричен заем № 5330420/10.01.2025г., сключен между горните две страни, ведно със законната лихва от 04.02.2025г. до окончателното плащане.

Решението в останалите му части е влязло в сила като необжалвано.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4