Решение № 14 от 14.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 486/2024
- Вид
- Решение № 14
- Подписан
- 14.01.2025
- В сила
- 25.02.2025
- Състав
- Галина Косева, ИРЕНА КОЛЕВА, МАЯ ПЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.46 ал.2 · Закон за лечебните заведения
- чл. 6 ал. 1 · Закон за лечебните заведения
- чл. 6а · Закон за лечебните заведения
- чл.37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 14 гр. Велико Търново, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГАЛИНА КОСЕВА
Членове:
МАЯ ПЕЕВА
ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500486 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. А. Д., ЕГН **********, с адрес град Ветово, *********, срещу Решение № 323/10.07.2024г. по гр.д. № 696/2023г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което са отхвърлени предявените от нея срещу УМБАЛ „КАНЕВ“ АД и С. В. Г. искове съответно с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 55 000 лв. и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 000 лв., от които 2 000 лв. за диагностициране, лечение и възстановяване и 13 000 лв. – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучени трудови доходи поради временната наработоспособност в периода 27.06.2012г. до постановяване на съдебното решение по спора, вследствие извършена й на 27.06.2012г. операция на щитовидната жлеза. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.
Развива оплаквания за нарушаване принципа на равенство на страните в процеса и установяване на истината, доколкото съдът не е допуснал поисканите гласни доказателства за установяване здравословното й състояние, извършване на справка до ИА „Медицински надзор“ към МЗ относно приложимите към казуса медицински стандарти и спазени ли са те, издаването на съдебно удостоверение за снабдяване с документ, удостоверяващ извършени идентични оперативни интервенции на други лица в ответното болнично заведение, изискване на оперативен протокол от проведената й на 27.06.2012г. оперативна интервенция 1 и допускане на допълнителна и повторна тройна съдебно-медицинска експертиза със задачите на приетата единична такава, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Намира, че съдът не се е съобразил с презумпцията за вина и че е оборването й е в тежест на ответниците по делото, както и не се е произнесъл по наведените в исковата молба твърдения за допуснати нарушения на медицинския стандарт по „Ендокринология и болести на обмяната“ и добрите медицински практики. Излага, че медицински стандарт и добри медицински практики не са тъждествени с клинична пътека, която не е определяща за прилагането на медицинския стандарт. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на друго, с което исковите претенции бъдат уважени в пълните им предявени размери.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна – УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, е подала отговор на въззивната жалба чрез процесуалния си представител по пълномощие – гл.юрисконсулт С. А.. В същия заема становище за правилност на обжалваното решение, съответно за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания. Счита, че изводите на съда съответстват на всички приети по делото необходими и относими доказателства. Моли обжалваното решение, като правилно, да бъде потвърдено и в полза на дружеството да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
В същия срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника С. В. Г..
В съдебно заседание въззивникът, чрез своя процесуален представител по пълномощие – адвокат В. Д., поддържа в писмено становище подадената въззивна жалба и искането, направено с нея. Претендира се присъждането на възнаграждение на упълномощения адвокат за оказаната безплатна правна помощ на ищцата в първоинстанционното и въззивното производство.
Въззиваемата страна УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, чрез своя пълномощник, оспорва въззивната жалба и поддържа изложените в отговора на същата доводи за нейната неоснователност. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Поддържа искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Въззиваемият С. В. Г. не се е явил в съдебно заседание и не е заел становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба на ищцата срещу първоинстанционното решение в неговата цялост е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:
Събраните по делото доказателства установяват фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния съд. По делото е представена Епикриза от 26.04.1993г., от която се установява, че на 20.04.1993г. на ищцата е извършена операция на левия лоб на щитовидната жлеза – резекция на жлезата по повод нодозна струма. В същата е посочено, че е изписана здрава, със запазен глас. На 15.12.2009г. е извършена оперативна интервенция с оперативна диагноза – резекция на десен лоб на щитовидната жлеза, видно от Епикриза, 2 издадена от МБАЛ „Св. Анна“ – град Варна, Отделение по гръдна хирургия. В нея е отразено, че ищцата е имала гладък следоперативен период и е изписана клинично здрава.
От Епикриза, издадена от МБАЛ – Русе – АД, Отделение „Пластично – възстановителна и естетична хирургия“ се установява, че ищцата е приета в болничното заведение на 26.06.2012г. с оплаквания за сърцебиене, изпотяване и установен възел на щитовидната жлеза, насочена за оперативно лечение от ендокринолог. Извършени са изследвания и консултативни прегледи с анестизиолог, кардиолог и ендокринолог, както и ехография на щитовидната жлеза – установена нодозна струма. Представена е декларация за информирано съгласие от 26.06.2012г., като съгласно заключението на назначената от съда почеркова експертиза подписът, положен в реквизита „декларатор“, е изпълнен от ищцата.
Отразено е, че на 27.06.2012г. е оперирана под обща анестезия, като е извършена резекция на ляв лоб на щитовидната жлеза. Посочено е, че не са настъпили усложнения. Изписана е на 29.06.2012г. здрава, със запазен глас. Дадени са препоръки за следоперативния хигиенен режим, насочена е към ендокринолог за продължаване на лечението и контролни прегледи на 15-ия и 30-ия ден в Консултативен кабинет на Отделението. Вписан е хистологичния резултат – част от щитовидната жлеза с микрофоликуларен аденом с повишена хормонална активност. В приложения по делото Оперативен протокол № 114060/27.06.2012г. на Отделение по пластично-възстановителна и естетична хирургия при МБАЛ – Русе АД е посочено, че операцията е извършена от д-р С. Г. под пълна интубационна анестезия, като щитовидната жлеза е установена с увеличение повече за сметка на остатъка от ляв лоб с възел, обхващаш по-голямата част от него. Извършена е резекция на жлезата и затваряне около тръбен дрен. В История на заболяването – в отразеният декурзус от 27.06.2012г.
/денят, следващ извършената операция/ е отбелязано, че гласът на ищцата е запазен, а от 29.06.2012г. – че е в добро общо състояние. Резултатът от хистологичното изследване показва, че част от щитовидната жлеза е с микрофоликуларен аденом с повишена хормонална активност.
Представен е документ с Амбулаторен № 2124 от извършен преглед и ендоскопско изследване на ищцата на 27.12.2018г. от доц.д-р Н. С., ДКЦ Св. М., Ото-риноларингологичен кабинет, с вписана диагноза – парализа на лява гласна връзка, дясната с минимално ограничена подвижност, хронична аспирация.
Видно от Епикриза, издадена от УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ ЕАД – град София, ищцата е била приета на лечение на 19.07.2019г. и изписана на 23.07.2019г. с диагноза – постоперативен хипотиреоидизъм, субтотална резекция на щитовидната жлеза /три пъти/ по повод нодозна струма, рецидивна нодозна струма, парализа на лява гласна връзка, хронична аспирация.
Представен е документ с Амбулаторен № 475 от извършен преглед и ендоскопско изследване на ищцата на 19.03.2021г. от доц.д-р Н. С., ДКЦ Св. М., Ото-риноларингологичен кабинет, с вписана диагноза – парализа на лява гласна връзка, дясната с пълна подвижност, хронична аспирация.
От приложен амбулаторен лист от 03.05.2023г. се установява, че при извършен преглед на ищцата от д-р А. В. поради оплаквания от недостиг на въздух и главоболие е констатирана парализата на лява гласна връзка. В амбулаторен лист от 06.06.2023г. е отразено, че при индиректна ларингоскопия е установена пълна парализа на лява гласна връзка и ограничение на дясна.
С ЕР от 28.11.2018г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Канев“АД – Русе на ищцата е определена 30 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия.
По делото е представено Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ – 35/10.01.2011г., с което на основание чл.46 ал.2 от ЗЛЗ на ответното лечебно заведение е разрешено извършването на изрично посочените в него дейности, като лечебната дейност се 3 осъществява от изброените отделения, включително и от Отделение „Пластичновъзстановителна и естетична хирургия“ – с второ ниво на компетентност в изпълнение на общи медицински стандарти по хирургия. Приложено е заверено копие на диплома за завършено висше медицинско образование на д-р С. Г., с която са му признати права на специалист по хирургия, както и извадка от Приложение 16 към НРД 2012г. за изискванията за осъществяване на дейност по КП № 188 „Оперативни процедури върху щитовидна и паращитовидни жлези със среден обем и сложност“.
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на св. Д. А. Д., съпруг на ищцата, се установява, че ищцата е претърпяла три операции на щитовидната жлеза, като последната /трета/ операция е извършена през 2012г. от д-р С. Г.. В деня на изписването й от болницата свидетелят разговарял с д-р Г., тъй като ищцата нямала глас, като той обяснил, че ще мине време и ще се оправи. След около две седмици бил извършен контролен преглед на съпругата му, но положението било същата – тя не можела да говори, шептяла. След известно време отново отишли при д-р Г., но той ги упътил към д-р К., на която свидетелят не знае точната специалност, но „отговаряла за жлезите“. При нея ходели в продължение на много години след това. В период от четири-пет години след операцията през 2012г. съпругата му не можела да говори, имала недостиг на въздух при дишане, припадала, не можела да преглъща добре, не можела да пие нормална вода, а само минерална, уморявала се и като направи 20-30 крачки, спирала да си почива. Извършен бил преглед при д-р С. в град Варна, който обяснил, че начина, по който е извършена операцията от д-р С. Г., е неправилен, премахната била жлезата, имало парализа на левия лоб и била засегната гласната струна.
Същото обяснение получили и от преглед на ищцата при други специалисти в град София, Плевен и Русе. След първите две операции нямала подобни оплаквания, те се появили едва след третата интервенция.
Св. К. Д. А., син на ищцата, установява, че последната претърпяла три операции, но след последната, извършена от д-р Г. през 2012г. в град Русе, тя загубила гласа си, трудно преглъщала, имала задух и чувствала постоянна умора. Пояснява, че след последната операция първоначално тя нямала глас, а след това трудно й се разбирало какво казва, защото говори тихо и неясно. След операцията ходили на преглед при д-р Г. и той им обяснил, че е нужно време, за да се възстанови и върне гласа си. Тъй като с всеки изминал ден състоянието й се влошавало, решили да чуят мнението на други специалисти. Д-р С. им обяснил, че част от щитовидната жлеза е премахната и левият лоб е парализиран и че д-р Г.