Решение № 331 от 21.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Пловдив, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридЕ.т и първи януари през две хиляди двадЕ.т и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330205286 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 5150600, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Б. Е. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т.

6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 800,00 /осемстотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата си и в допълнителна писмена молба по делото, жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. В. излага съображения за незаконосъобразност на ЕФ. Не се претендира присъждане на разноски.

С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на жалбата, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваният ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, релевира възражение за прекомерност.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 52081/16.05.2024 г. по описа на Районен съд Пловдив същата не разполага с разписка за надлежно връчване на ЕФ.

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете, че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията в тази насока са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 29.07.2021 г. в 19,00 часа на АМ Тракия, км. 139 + 300 в посока град София, при максимална разрешена скорост за движение от 140 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 %, МПС Мерцедес Бенц, с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост 215 км/ч, тоест с наказуемо превишение от 75 км/час.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:

- приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство CORDONM2. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС. От изложеното е видно, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при 2 процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този който се забелязва на статичното изображение.

- приложената от по делото справка за регистрация на МПС /направена по Директива СВЕ МВР/, от която е видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС.

Изрично следва да се посочи, че изцяло правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 %. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокол от проверка № 4-СИСИС/12.02.2021г. допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е 3 %. Именно този толеранс е приложен от наказващия орган.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя.

В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е видно, че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС, което е стриктно в изпълнение на законовите норми.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г./ изисквания за законосъобразност 3 на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

CORDON-M2 MD 1196, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото писмо за Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер В-46, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от проверка № № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.

-приложена е снимка на техническото средство, от която е видно временното му разполагане на участък от пътя. Изготвянето на дигитална снимка на АТСС е изрично отбелязано в Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС именно на дата 27.07.2021 г., на посочените в ЕФ време и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков материал и конкретното разполагане и използване на АТСС.

- съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г., който съдържа всички изискуеми реквизити.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г.), вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.

На следващо място, неоснователни са възраженията на жалбоподателя и за това да не се установява автора на вмененото административно нарушение.

По делото няма спор, че претендираното нарушение е извършено с автомобил, чиято регистрация е на територията /и към момента на извършването му/ на друга държава – членка. Няма и спор, че към момента на 4 констатирането чрез АТСС на обективните признаци на нарушението, извършителят му е бил неизвестен.

Разпоредбите на чл. 189а – 189 e ЗдВП въвеждат /транспонират/ правилата, разписани с Директива /ЕС/ на Европейския парламент и на Съвета от 15.3.2015 г. за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата /Директивата за лаконичност/. Следва да се отбележи, че в нормите на тази директива има и система от стълкновителни разпоредби, които следва да бъдат транспонирани и определят както мястото на регистрация на МПС, така и процедура по уведомяване на заподозрения за нарушение.

Според чл. 2, б. "а" от тази Директива тя се прилага за следните пътнотраспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, а именно несъобразена скорост. Според дефиницията на чл. 3, , б. "б" от нея "държава – членка на местонарушението" означава държавата членка, в която е извършено нарушението. Според б. "в" от същата разпоредба на директивата "държава членка на регистрацията" означава държава членка, в която е регистрирано превозното средство, с което е извършено нарушението. Според буква "н" на тази разпоредба "държател на превозното средство" означава лицето, на чието име е регистрирано превозното средство съгласно правото на държавата членка на регистрацията. Посочените стълкновителни определения на директивата са приложими за адресатите на директивата, какъвто адресат е и Република България, като те са приоритетно приложими пред националните разпоредби.

Според чл. 5, § 1 от Директивата Държавата членка по местонарушението решава дали да започне последващо производство по отношение на изброените в член 2 пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, или не. Когато държавата членка по местонарушението реши да предприеме такова производство, тя информира в съответствие със своето национално право собственика, държателя на превозното средство или идентифицираното по друг начин лице, за което съществува подозрение, че е извършило пътнотранспортно нарушение, свързано с безопасността по пътищата. Тази информация съдържа, в съответствие с приложимото национално право, правните последици от нарушението на територията на държавата членка по местонарушението, 5 предвидени в нейното право.

Според § 2 на този член "Когато изпраща уведомителното писмо до собственика, държателя на превозното средство или идентифицираното по друг начин лице, за което съществува подозрение, че е извършило пътнотранспортно нарушение, свързано с безопасността по пътищата, държавата членка по местонарушението включва, в съответствие със своето право, необходимата информация — а именно информация за естеството на това пътнотранспортно нарушение, свързано с безопасността по пътищата, за мястото, датата и часа на нарушението, заглавието на текстовете от националното право, чиито разпоредби са нарушени, и съответната санкция и, когато е приложимо, данни за уреда, който е използван за установяване на нарушението. За тази цел държавата членка по местонарушението може да използва образеца, който се съдържа в приложение II. " Според § 3 от разпоредбата "Когато държавата членка по местонарушението реши да започне последващо производство по отношение на изброените в член 2 пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, тя изпраща уведомителното писмо на езика, на който е изготвен документът за регистрация на превозното средство, ако той е на разположение, или на един от официалните езици на държавата членка на регистрация с цел да гарантира спазването на основните права. "

Предвид разпоредбите на чл. 189а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е очевидно, че в изпълнение на параграф едно от чл. 5 на Общностният акт в националното право е предвидено, че нарушение като процесното ще се преследва по административно наказателен път, като въз основа на последното изречение от този параграф, в националното право е предвидено, че след установяването на собственика на превозното средство /който е "държател на превозното средство" предвид нормите на чл. 143 и чл. 144 от ЗДвП, съпоставени с посочената по-горе дефиниция на Общностния акт/, на същия се изпраща уведомително писмо. Същото следва да съдържа поне онази информация, която е формулирана в приложение II към чл. 5 от Директивата /т. е. утвърдения от министъра образец не може да съдържа по-малко информация от тази, която е описана в посоченото приложение/. В директивата не е посочено в какъв срок настъпват неблагоприятните последици от нарушението, нито е предвидено, че може да се дава такъв срок за доброволно изпълнение, но предвид принципа на равностойност следва да се приеме, че 6 нормата на чл. 189а, ал. 5 от ЗДвП не противоречи на Директивата, тъй като предоставя по – голям обем на права от тези, които предвижда Общностния акт. Впрочем, видно от приложение II към чл. 5 от Директивата е предвиден формуляр за отговор от претендирания нарушител, в който той следва да посочи релевантна информация в случай, че този субект – държател на съответното МПС по смисъла на определението, дадено в Общностния акт претендира, че друг субект е управлявал МПС, което е и средство на нарушението. Това е отчетено от националния законодател предвид изискването на чл. 189а, ал. 5, второ предложение от ЗДвП , според което лицето, което е адресат на уведомлението може да посочи данни за лицето, управлявало пътното превозно средство, с което е извършено нарушението.