Протокол № 297 от 15.09.2022, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 297 гр. Пловдив, 15.09.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Вера Ив. И.а

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева и прокурора Б. Т. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20225000600370 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:34 часа се явиха:

Жалбоподателят М. Л. Гь. (М. L. G.) се явява лично и с адв. И.И., редовно упълномощен от по-рано.

След като съобрази, предвид данните по делото, че жалбоподателят – поискано за предаване лице, е чужд гражданин, не владее български език и е дал съгласие пред първата инстанция преводът да се извърши от български език на турски език и обратно, съдът е призовал преводач за участие в настоящето производство по делото, а именно Г. М. Р., който се явява.

Жалб. М.Г. (чрез преводача): Не възразявам да ми бъде назначен този преводач от турски на български. Разбирам за какво е делото.

Съдът счита, с оглед изложеното по-горе и заявеното съгласие от страна на исканото за предаване лице, че явилият се Г.Р. следва да бъде назначен като преводач по делото, за да извърши превод от български на турски език и обратно в настоящето съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА Г. М. Р. за преводач на жалбоподателя М.Г. от български на турски език и обратно.

Сне се самоличността на преводача и му се напомни отговорността по 1 чл. 290, ал. 2 от НК.

Преводачът Г. М. Р. : 77 г., българин, бълг. гр., женен, неосъждан, без родство със страните.

- Обещавам добросъвестен и точен превод. Известна ми е наказателната отговорност, която нося по чл. 290, ал. 2 от НК.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. И.: Да се даде ход на делото.

Жалб. М.Г. (чрез преводача): Да се гледа делото днес.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се делото.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Представям и моля да приемете като писмено доказателство по делото писмо изх. № А 1020 от 02.09.2022 г. на Дирекция „М. о. с.“, въз основа на което е образувана преписката във ВКП е и направено искането за задържане за 72 часа по делото. Това писмо го нямаше по делото, имаше друго, но номерът му е „В“, докато това е първото, основно писмо.

Моля след приемане на писмото да дадете ход на делото по същество.

Жалб. М.Г.: Не възразявам този състав да гледа делото.

Адв. И.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към състава. Не възразявам да се приеме представеното от прокурора писмо.

Представям и моля да приемете протокол за разпит на лицето като обвиняем от 23.08.2022 г. към момента на задържането му, където е заявил, че желае политическа закрила; протокол за разпит от 09.09.2022 г., в който също заявява, че моли българските власти да му предоставят политическо убежище; протокол за разпит, също от 09.09.2022 г., където по-подробно обяснява; протокол за предявяване на материалите по досъдебното производство, също от 09.09.2022 г. и искане в същия смисъл – предоставяне на международна закрила и политическо убежище;

2 постановление на Районна прокуратура по бързото производство; молба, представена пред Хасковски окръжен съд, но без входящ номер, а сега я представям вече входирана от 29.08.2022 г. в Районна прокуратура, когато е първият възможен момент, където обявява документи на флашка, иска събиране на доказателства, че е политически репресиран, че бяга от това; уведомление до разследващия полицай, че ще пребивава в хотел „С.“ С.град и че при промяна на адреса ще уведоми разследващия незабавно и посочва своя телефонен номер, както и моя телефонен номер за контакт с мен; вносна бележка за платена гаранция; уведомяване на разследващия, че е в хотел „Р.“, след което ще пребивава в Р., нотариален акт за собственост на имота, в който сочи, че ще пребивава, ведно със скица.

Представям за сведение на съда и Решение от 20.10.2021 г. на Европейския съд по правата на човека в Страсбург против България за турски журналист, който е експулсиран от България преди да му бъде разгледана молбата за статут на бежанец, за което България е била осъдена, както и извадки от статии от турските и българските медии. Основната идея е, че едва ли не като е бил член на ФЕТО е поръчал убийството, а всъщност го търсят по политически причини. Това обвинение за убийството на турския писател му е приписано.

Моля след приемане на доказателствата да се даде ход по същество.

ПРОКУРОРЪТ: Противопоставям се на приемането на писмените доказателства от турската преса, независимо че били преведени чрез Гугъл транслейтър на български. Те не са източник на доказателства, първо, и второ – не сме убедени в самия превод.

Другите представени доказателства да се приемат.

Адв. И.: Извадките от пресата имат все пак значение да се види как е предствен Г. в обществото.

Жалб. М.Г.: Моля да се приемат представените от адвоката ми доказателства, както и тези от прокурора.

Съдът намира за основателно искането на защитата на исканото лице за приемане като писмени доказателства на преписите от бързото производство, нотариалния акт и скица. Останалите извадки от пресата съдът ще приеме за сведение.

3

Ще следва да се приеме и представеното от прокурора писмо.

С оглед изложеното и становищата на страните, съдът О П Р Е Д Е Л И:

Приема и огласява представеното писмо от представителя на ПАП, представените от защитата доказателства по бързото производство спрямо Г., нотариален акт и скица.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. И.: Уважаеми съдии, моля да уважите жалбата, като отмените определението на Хасковския окръжен съд за временното задържане за срок до 40 дни на подзащитния ми и да му определите друга мярка, която също би гарантирала участието му в процеса по екстрадиция, който турската държава заявява, че ще инициира в България. Такава мярка считам, че може да бъде парична гаранция в един по-висок размер. Г. и пред ХОС заяви, че може да плати, а с оглед показанията и на разпитания пред окръжния съд свидетел Д. Т., считам, че може да му се определи и мярка за неотклонение домашен арест на посочения адрес и за който днес представих доказателства, като и двете мерки считам, че ще бъдат подходящи.

В жалбата против определението на Хасковския окръжен съд съм посочил и две формални основания, които пречат да бъде взета мярка временно задържане. Първата е, че молбата на молещата държава не е преведена на български език, а е на английски език и второ, че я няма задължителната предпоставка за вземане на мярка временно задържане съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕЕЗА, а именно случаят да е неотложен или по израза на Европейската конвенция за екстрадиция да бъде по чл. 16.

Турската държава не е представила никакви доказателства, че случаят на Г. е неотложен или спешен. Действително, посочено е лицето, за което е издадена Заповед за арест, посочено е престъплението, за което е задържан и което е заподозрян да е извършил, но нито е посочено, още по-малко доказано, защо следва да бъде временно задържан и дали изобщо този случай и задържането му е неотложно. При това положение считам, че съдът не следва да задържа лицето. Още повече, че молещата държава не 4 посочва никаква спешност и неотложност, но от самото обвинение, което е формулирано, се вижда, че престъплението, за което е заподозрян, е извършено през 2002 г., а сега сме 2022 г. Тези 20 години Г. непрекъснато е пребивавал на територията на Турция и едва през тази година се поставя въпросът за неговото участие в убийството на турския писател на 18.12.2002 г. От публикациите в турската преса, а възпроизведени и в нашата, става ясно, че е заподозрян в подбудителство към убийството единствено по показанията на едно лице, а именно Н. Г. Б., който пък е заподозрян, че е прекият извършител на убийството. В течение на годините са събирани доказателства, вкл. признания на други лица, че са организирали това убийство, вкл. Д., който през 2003 г. – през април, заявява, че той е убил писателя. Бил е обвиняем за общо 5 убийства, но не и за това, въпреки самопризнанията му и същото лице тогава не споменава нито Г., нито някое от лицата, които Турция обявява за негови съучастници. Само по себе си няма причина Г. да е извършил това убийство, тъй като двамата са били единомишленици с убития писател, като единият е убит от представители от ФЕТО, а процесът после е скалъпен от тях. Ясно е, че сме в производство не по екстрадиция, а по гледане на временното задържане, поради което сме ограничени да излагаме аргументи по екстрадицията.

Тук са налице формалните основания – има искане, посочено е обвинението и е идентифицирано лицето. Казвам това, защото считам, че не следва да се допуска временно задържане, ако все пак от доказателствата може да се направи заключение, че евентуално искане за екстрадиция би било попаднало в някое от основанията по чл. 7 от закона, при които се отказва екстрадиция и считам, че тук може да се постави въпросът дали екстрадиция, ако е поискана, не следва да се откаже на основание т. 4 или 5 на чл. 7. Такива са изискванията на международното право. В тази връзка с жалбата съм представил резолюция на Европейския парламент относно докладите на Комисията за Турция за 2019 г. и 2020 г.

Това са съвсем съвременни документи, издадени от Европарламента след отмяната на извънредното положение на 18.06.2018 г. Моля съда да обърне внимание на някои точки от резолюцията. В т. 12 се изтъква, че влошаване на положението датира от преди извънредното положение. В т. 13 се изразява дълбоко съжаление за това, че това се е превърнало в държавна 5 политика. В т. 14 се изразява съжаление, че под прикритие на борба с тероризма се злоупотребява със съдебната власт, че има масово лишаване от свобода на хора и т.н. В т. 15 се говори за ограничаване на гаранциите за справедлив процес и т. н. до т. 24.

Ще обърна внимание и на точките от доклада – 10, 12, 14, 16, 20.

Считам, че при това положение едно бъдещо искане за екстрадиция не би следвало да бъде уважено, поради което и временното задържане под стража се явява неуместно, още повече че съгласно решението на съда в Страсбург от 2021 г. съдът би нарушил чл. 3 и чл.13 от ЕКЗПЧОС, ако в една такава ситуация предаде на молещата държава лицето, което търси закрила в нашата страна, преди да е разгледало искането му за убежище, което е равнозначно на закрила. В случая по решението той дори не е подал искане за закрила, но съдът казва, че от това, от което е казал, че се опасява, че ще му се случи в Турция, е трябвало да се приеме, че иска закрила. Има молба за убежище до президента - след задържането си е казал, че желае да получи закрила, два пъти ми се обаждат на мен от Агенцията кога ще мога да го предоставя, за да започне процедура, т.е. сме в парадоксална ситуация. Ще бъде нарушение на Конвенцията, ако бъде предаден на другата държава, без да е разгледана молбата, а не може да бъде започната процедура като е задържан. Другите мерки биха гарантирали правата му, но тази мярка ограничава неговите права.

Искам да изразя несъгласие с извода на съдията от ХОС, че може да излезе нелегално от границата и да се укрие, тъй като е влезнал нелегално и тъй като няма постоянен адрес. Той няма интерес да избяга от България, след като е потърсил закрила в България. При всяка смяна на хотела виждаме, че уведомява и не би се поставил в положението на вечен бежанец, тъй като ако напусне нелегално България и се отклони от процедурата по търсене на закрила, не може да получи търсената закрила и никоя държава няма да му я даде. Поради това считам, че този извод е неиздържан. Във връзка с липсата на постоянен адрес - свидетелят, който е в залата и в момента, декларира, че ще му предостави жилището си, дори ще го регистрира на този адрес и ще му оказва материална помощ, ако е необходимо. Затова считам, че са налице предпоставките за отмяна на временното му задържане.

6

Моля в този смисъл и за вашето решение.

Съдът даде дума за лична защита на жалбоподателя.