Определение № 19616 от 18.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 7038/2026
- Вид
- Определение № 19616
- Подписан
- 18.09.2026
- Състав
- Цвета Желязкова, Елена Радева, Цветанка Бенина
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211, ал.2, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19616 гр. София, 18.09.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цвета Желязкова
Членове:
Елена Радева
Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно частно гражданско дело № 20261100507038 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274 ГПК.
Делото е образувано въз основа на частна жалба под вх.
№84832/17.03.2026г., подадена от ответника по гр.д.№57559/2024г. по описа на СРС, 148-ми състав на съда, насочена срещу определение №49705/2025г., с което първостепенният съд не е приел за съвместно разглеждане предявените от настоящия жалбоподател искове. В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно, противоречи на общностното право. Поискано е отправяне на преюдициално запитване до СЕС.
Насрещната страна в процеса „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД подава отговор, с който моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна и необоснована.
Помагачът на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД не подава отговор на жалбата.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Срещу настоящия жалбоподател М. М. А.-К. е депозирана искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД по реда на чл.422 ГПК въз основа на която е образувано гр.д.№57559/2024г. по описа на СРС, 148-ми състав.
Препис от исковата молба и нейните приложения са връчени на ответника на 25.112024 и на 27.12.2024г., в срок, постъпва искане от негова страна за допускане на правна помощ по посочени причини, с приложена декларация.
С определение №1158/09.01.2025г. съдията е приел искането за 1 допустимо и основателно и го е уважил като е изискал от САК да посочи адвокат, който да осъществи процесуално представителство на ответника по делото.
С определение №2224/15.01.2025г. е назначен адвокат, който да осъществи процесуално представителство на ответника и нему книжата са връчени на 24.02.2025г.
Отговор на исковата молба е подаден от назначения адвокат на 25.02.2025г.
На 06.03.2025г. по делото постъпва молба от ответника А.-К., подадена от него лично.
Във връзка с това изявление на ответника първостепенният съд постановява определение№49705/2025г., с което не са приети за съвместно разглеждане предявените от настоящия жалбоподател искове.
Както изрично е посочено в акта на съда определението не подлежи на обжалване, тъй като няма преграждащ характер и не попада в обхвата на нормата на чл.274 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Крайният извод на съда относно това, че постановеното от него определение, с което не приема за съвместно разглеждане на предявените от ответника искове, не подлежи на обжалване е съобразен със закона- чл.274 ГПК и със задължителната съдебна практика.
Както е посочено в т.7 от мотивите на ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.
№1/2013г. на ОСГТК на ВКС: „Законодателят изрично е предвидил възможността да се обжалват с частна жалба /т. 2/. Определението /разпореждането/ на първоинстанционния съд, с което е върната насрещна искова молба поради неизпълнени указания за отстраняване на нередовността й, подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 129, ал. 3 ГПК.
Следва да бъдат разграничени хипотезите на оставяне без уважение на искането за приемане за съвместно разглеждане на насрещния иск, от една страна, и връщане на насрещната искова молба поради неотстраняване нередовностите, от друга страна. С предявяването на насрещен иск във висящо исково производство се извършва последващо обективно съединяване на искове, чиято допустимост се преценява от първоинстанционния съд. При неприемане за съвместно разглеждане на насрещния иск не се стига до връщане на насрещната искова молба, а съдът следва да постанови отделянето му на основание чл.211, ал.2, изр.2 ГПК, в който случай определението не подлежи на обжалване.
Съгласно посочената разпоредба предявяването на насрещен иск става по правилата за предявяване на иск. Тази препращаща правна норма налага изводът, че по отношение на насрещния иск е приложим общият режим на 2 глава XIII, раздел I /"Предявяване на иск"/, който изрично в чл. 129, ал. 3, изр.
3 ГПК предвижда обжалваемост на определението за връщане на исковата молба. Насрещната искова молба трябва да отговаря, освен на изискванията по чл.211, ал.1 ГПК също и на изискванията, предвидени в разпоредбите на чл. 127 и следващите ГПК. Ако е подадена насрещна искова молба, която не отговаря на изискванията за редовност съгласно посочените процесуалноправни норми, първоинстанционният съд не следва да приема насрещния иск за съвместно разглеждане във висящото исково производство, а на основание чл.211, ал.2, изр.2 ГПК трябва да постанови отделянето му, което определение не подлежи на обжалване.
Ако първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане насрещния иск, оставил е без движение насрещната искова молба, като е предоставил срок за отстраняване на нередовностите и е върнал насрещната искова молба поради неотстраняване на недостатъците й, определението /разпореждането/ за връщане подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал.
1, т. 2 във връзка с чл. 129, ал. 3 ГПК. Ако съдът не е върнал насрещната искова молба, а е отделил насрещния иск в друго производство, определението не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК“.
В конкретния случай очевидно съдията-докладчик не е приел за съвместно разглеждане предявените, които според преценката му, са съединени от ответника искове с първоначалната претенция.
Но следва изрично да се отбележи, че за да не подлежи на обжалване този акт на съда следва исковете на ответника да се отделят за разглеждане в отделно производство и с разпореждане да се изпратят книжата за образуване на отделно производство.
При така изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба под вх.
№84832/17.03.2026г., подадена от ответника по гр.д.№57559/2024г. по описа на СРС, 148-ми състав на съда, М. М. А.Е.К., ЕГН ********** с адрес гр.София, насочена срещу определение №49705/03.12.2025г., постановено по гр.д.№57559/2024г. по описа на СРС, 148-ми състав и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№7038/2026г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
3
1. _______________________
2. _______________________
4