Решение № 219 от 10.12.2024, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Троян, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20244340100293 по описа за 2024 година за да се произнесе - съобрази:

Настоящето дело е образувано по предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, от Д. С. Г. от гр. Троян, чрез адв. Е. И. от АК – гр. Пловдив, срещу „Ай ти еф груп“ АД – гр. София, представител Ф.Д..

В молбата се излага, че ищцата сключила с ответника договор за кредит, като получила заемни средства в размер 2 000 лева при фиксиран лихвен процент – 40,45 % и годишен процент на разходите – 49,00 %.

В чл. 5 в договора било предвидено, че заема следва да бъде обезпечен до края на следващия ден от сключването на договора, с банкова гаранция или поръчителство. В противен случай ищцата дължи неустойка в размер на 1 685,80 лева. /в случая това е уредено в чл. 3 и чл. 4 от Приложение № 5 към процесния договор/. Освен това било предвидено и заплащане на допълнителни услуги по пакет „преференциално обслужване“ в размер на 100 лева.

В исковата молба се излага, че посочените клаузи са нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави. Твърди се, че тези клаузи са и неравноправни.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на посочените клаузи от договор за кредит № 531405, сключен на 12.01.2023 г. между ищцата и „Ай ти еф груп“ АД, като противоречаща на закона и принципа на добрите нрави, и заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Ответното дружество „Ай ти еф груп“ АД, е представило отговор по 1 реда на чл. 131 ГПК чрез своя пълномощник – мл. адв. В. К. от САК, с който изцяло се оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана.

В съдебно заседание ищцата и нейния пълномощник не се явяват.

Представени са писмени молби, изразено е становище по същество с искане предявеният иск да бъде уважен, като адв. И. претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответното дружество не изпраща представител в с. з. Изразено е писмено становище по същество.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства: Погасителен план към договор за потребителски кредит № 594470, Договор за потребителски кредит № 531405, Анекс № 594470 към Договор за потребителски кредит № 531405, Приложение № 1 към Анекс № 594470 към Договор за потребителски кредит № 531405, Приложение № 4 към Анекс № 594470 към Договор за потребителски кредит № 531405, Приложение № 5 към Анекс № 594470 към Договор за потребителски кредит № 531405, Погасителен план към Анекс № 594470 към Договор за потребителски кредит № 531405, общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ТРУП“ АД, приложими към Анекс № 594470 към Договор за потребителски кредит № 531405, Стандартен европейски формуляр за представяне на информация за потребителските кредити Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, както и заключението на допусната и приета съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Д. Н., намира за установено следното:

Установи се по делото, че между Д. С. Г. и „Ай ти еф груп“ АД - гр.

София е сключен Договор за потребителски кредит 531405 на 12.01.2023 г. и Анекс № 594470 към договор за потребителски кредит от 09.09.2023 г. В изпълнение на задължението по анекса кредитодателя е превел част от сумата по кредита чрез системата на „Изипей“ АД, а останалата част от главницата по Анекс № 594470 е рефинансирала и погасила задължението по Договор за кредит № 531405. Съгласно чл. 5 от договора за заем /в случая това е уредено в чл. 3 и чл. 4 от Приложение № 5 към процесния договор/, същият е следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които следва да отговарят на определени условия. Уредено е още, в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл. 3 от приложението, същия дължи неустойка в размер на 5,57 лева средно на ден, като общия претнедиран размер, видно от погаситления план е 1 685,80 лева, като начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Не се оспорва, че Г. е усвоила изцяло заемният ресурс, но намира, че не дължи плащания за неустойка. Съгласно приложение № 4 към договора за кредит, а именно чл. 2 от същото, кредитодателят е разгледал и оценил заявката за отпускане на кредит, предоставил е преддоговорна информация и е подготвил самия договор, и за тази услуга Г. се задължава да за плати такса в размер на 100 лева. Г. счита посочената клауза за изначално недействителна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави.

От приетото заключение по СИЕ се установява, че в ГПР заемодателя е 2 включил сумите за договорна лихва и такса за разглеждане на документите по заявката за кредит. Изчислен е процента, с който се оскъпява кредита, а именно 420,32 %. Уговорената такса за разглеждане и оценка на заявката в Приложение № 4 е в размер на 100 лева, която се заплаща на равни вноски и е включена във вноската по самия кредит. По Анекс № 594470 от 09.09.2023 г. към процесния договор, платената такса е в размер на 30,00 лева. Платената неустойка за непредставяне на обезщетение по посочения анекс е в размер на 505,74 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна, намира следното:

Безспорно в процеса се установи, че между страните са били налице облигационни отношения, произтичащи от сключения между тях Договор за потребителски кредит № 531405 от 12.01.2023 г. и Анекс № 594470 към договор за потребителски кредит от 09.09.2023 г.

Съгласно приложение № 4 към договора за кредит, а именно чл. 2 от същото е уговорена еднократна такса за посочената горе услуга в размер на 100 лева. Предмет на настоящето производство договор за кредит, който е сключен, съгласно Закона за потребителския кредит.

При хипотезата на чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая с чл. 2 от приложение № 4, към договора са уговорени клаузи, предвиждащи суми, представляващи такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, което е изрично забранено с разпоредбата на чл.10а, ал. 2 от ЗПК, затова тези уговорки са нищожни поради противоречие със закона.

Посочената такса представлява действие по усвояването и управление на кредита, за което кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита.

Предвид нищожността на клаузата на чл. 2 от приложение № 4, с която е уговорена заплащане на еднократна такса за посочената горе услуга в размер на 100 лева, то същата се явява недължима.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, е необходимо той да отговоря кумулативно на всички предвидени изисквания в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Неспазването на което и да е от изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 3

ЗПК.

Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК се отнася до недействителност на договора при неспазване на посочените в разпоредбата на чл. 11 от същия закон изисквания. Това води до недействителност на целия договор за кредит.

А съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;

В т. 9 от Приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49.00%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – такса за бързо разглеждане и такса за експресно обслужване в размер на 100 лева, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По този начин ответникът заобиколя нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК .

Съгласно чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 от ЗПК: „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит“. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.00 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати еднократна такса за посочената услуга, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, от една страна, в тежест на потребителя се 4 възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, а от друга страна, ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора, тъй като на практика той няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК . Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.