Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 415 от 23.06.2026, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно наказателно дело 455/2026
Вид
Определение № 415
Подписан
23.06.2026
В сила
23.06.2026
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ ГРЪНЧАРОВ, ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА ЦОНЕВА, ЦЕЗАРИНКА ХРИСТОВА ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 207 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 235 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 287 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 415 гр. Плевен, 23.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264400600455 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 2 49, ал. ІII от НПК.

С протоколно определение № 1035/13.V.2026 г. постановено по НОХД № 963/2026 г. Плевенски районен съд е приел, че не са налице допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, които да нарушават правата на подсъдимия или пострадалия.

Недоволен от така постановеното определение е останал пострадалият Д.И.Н., който в законоустановения срок го обжалва пред настоящата инстанция, чрез своя повереник К. Й. Н.. В депозираната жалба се излагат доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Въззивният жалбоподател се аргументира, с това че са налице съществени непълноти във фактическата рамка на обвинението, имащи отношение към предмета на доказване, размера на причинените имуществени вреди, както и времето на извършване на деянието. Направени са доказателствени искания, както и такива да се предостави възможност на прокуратурата да обсъди необходимостта от изменение или допълнение на обвинението.

Предвид на горе изложеното въззивният жалбоподател моли съда да постанови определение, с което да отмени постановеното предмет на въззивна проверка и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия със съответните указания.

1

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

В хода на досъдебното производство № 1564/2024 г. по описа на РП гр.

Плевен са събрани доказателства за дадена на 3.ХII. 2023 г. в размер на 2500 или 2700 лв. /пострадалия не е сигурен/ парична сума от страна на пострадалия Д. Н. на подсъдимия В.Т.Л.. Установените обстоятелства около даването на същата не водят до извода за осъществени измамливи действия от страна на Л. и въвеждане в заблуждение на пострадалия, относно предназначението на паричната сума. В показанията си самият пострадал твърди, че паричната сума е заплатена от него на Л., като възнаграждение за реално извършен от страна на подсъдимия ритуал за разваляне на магии.

В тази връзка от страна на прокуратурата е прието, че не налице елемент от обективната страна на състава измама по чл. 209, ал. I от НК, поради което това деяние не е било включено от страна на прокуратурата в общата престъпна дейност на Л., за която му е повдигнато обвинение.

Във връзка с направените от въззивният жалбоподател оплаквания, че са налице съществени непълноти във фактическата рамка на обвинението следва да се посочи, че Тълкувателно решение от № 2/2002 г. постановено по тълкувателно дело № 2/2002 г. на ОНК и по конкретно в точка 4.2 се посочва „Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Затова изискванията към съдържанието му, посочени в чл. 235 от НПК /отм./, са значително по-големи от изискванията към постановлението по чл. 207 от НПК /отм/.

В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му (чл. 82, ал. I, т. 1 от НПК отм.). Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено 2 нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство, а понякога би могло да създаде предпоставки за допускане и на абсолютното процесуално нарушение по чл. 352, ал. III, т. 3 от НПК /отм./.

Съгласно разпоредбите на НПК прокурорът определя предмета на разследване в досъдебното производство. Това става още с постановлението за образуване на наказателно производство, където се очертава конкретното престъпно деяние, като се посочва времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, мястото, и начинът на извършване на престъплението, неговата правна квалификация. На тази база се определят обстоятелствата, които подлежат на изясняване, поставят се основните въпроси и задачи подлежащи на доказване, с цел пълно разкриване на обективната истина. В хода на разследването извършващо се в досъдебното производство, с оглед на събраните доказателства, наблюдаващият прокурор може да изменя, разширява или прецезира предмета на разследването. Не може едно взето от него решение на базата на събраните по делото доказателства да бъде тълкувано и да бъде прието за допуснато съществено процесуално нарушение.

Този извод се налага от факта, че по време на съдебната фаза НПК дава възможност при съществена промяна на доказателствената съвкупност, да се стигне и до промяна на предявеното обвинение, тоест ако в хода на съдебното следствие се съберат доказателства, които поставят под въпрос първоначалната преценка за отпадане на това деяние от общата престъпна дейност има възможност регламентирана в разпоредбата на чл. 287 от НПК да се стигне до изменение на обвинението от страна на държавното обвинение, като новото такова включва в себе си и това деяние. Това е в правомощията единствено и само на прокуратурата и не може да бъде вменено като задължение на съда.

На следващо място следва да се отбележи, че въззивната проверка не установи наличието на съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила на пострадалия. В разпоредбата на чл. 249, ал. IV, т. 2 от НПК изрично е посочено, че такова има и са нарушени правата на пострадалия да бъде уведомен за образуването на досъдебното производство; да бъде уведомен за правата си и да участва в производството; да получи писмен 3 превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език.

В конкретният случай при извършване на въззивна проверка от настоящата инстанция не бяха установени такива нарушения, поради което определението на съда се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като такова.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно определение № 1035/13.V.2026 г. постановено по НОХД № 963/2026 г. по описа на Плевенски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4