Решение № 482 от 25.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. Бургас, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.а при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина П. И.а Въззивно гражданско дело № 20252100502023 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е пред настоящата инстанция по въззивната жалба на ответника Т.

И. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж. к. „М . Р.“, бл. *, вх. *, ет. * ап. * против решение № 2163 от 06.10.2025г., постановено по гр. дело № 2176/2025 г. по описа на РС- Бургас, в ЧАСТТА, с която е прието за установено по отношение на него, че на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл. 240, ал. 2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД същият дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Зорница Сергеева Банкина, сумата 1500 лв. - главница, дължима по договор за потребителски кредит № 100018149 от 06.05.2023 г., сключен между ответника Т. Т. и „Максо България“ АД, както и сумата от 246.75 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 11.06.2023 г. до 29.12.2024 г., кведно със законната лихва, начислена върху главницата, считано от 30.12.2024 г. до окончателното й изплащане, вземанията за които „Максо България“ АД е прехвърлило на ищцовото дружество с приложение от 13.05.2024 г. към договор за цесия от 01.02.2022 г. и за които по ч. гр. д. № 8861/2024 г. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество 1 сумата от 647.07 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното и заповедното производство.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Сочи се, че съдът е приел представени от ищеца писмени доказателства, които са в незаверен препис съгласно изискванията на чл. 183 от ГПК, като е основал решението си на тях, вместо да ги изключи от доказателствения материал по делото. Заявява, че именно въз основа на тези доказателства съдът е приел съществуването на задължение по стар договор за заем, в противоречие с текста на представения договор за потребителски кредит, в който не е отбелязано, че ще бъде извършено прихващане на част от договорената сума от 1500 лв. за погасяване на задължение по стар заем. Счита, че в приетото в първата инстанция заключение по извършената съдебно-техническа експертиза не е посочено дали е подписан представения с исковата молба договор или друг със същото съдържание. Възразява също, че от представената в незаверено копие разписка се установява превод на сумата от 803.94лв. от първоначалния кредитор „Максо България“ АД чрез електронната платформа на изипей след заплащането на такса с краен получател- ответника, но без подпис на последния. Предвид това се оспорва реалното получаване на сумата от ответника, в т.ч. и сочи, че няма доказателства Изипей да е упълномощен да получава парични средства от името на ответника.

Подчертава се също, че съгласно представените ОУ, представляващи неразделна част от процесния договор за кредит при получаване на сумата лично от кредитополучателят той следва да се идентифицира с лична карта пред партньораплатежна институция /в случая Изипей/, както и да подпише съответният документ в полза на кредитора за получаване на сумата. Възразява, че доколкото в случая такъв документ не е представен не е доказано, че сумата реално е получена от ответника, което от своя страна води до извод за липса на елемент от фактическия състав на договора за заем /в тази връзка въззивникът се позовава на ТР № 1/2020 от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС/. Излага становище, че не следва да се приемат по делото подробно изброените в жалбата писмени доказателства, част от които представени от ищеца в незаверени преписи, а другата- макар да се представени с исковата молба в заверени преписи се възразява, че положените в тях подписи са положени от процесуалния представител на ищеца – юрисконсулт Нели Атанасова, подписала и исковата молба.

На последно място се сочи, че районният съд не е дал указания при разпределение на доказателствената тежест, че в тежест на ищеца е да установи наличието на сключен договор за кредит, съществените му условия и наличието на валиден договор за цесия, имащ за предмет процесните вземания. По подробно изложените във въззивната жалба доводи въззивникът иска отмяна на първоинстанционното решение, в обжалваната уважаваща исковете част и постановяване на ново, с което тези искове да бъдат отхвърлени.В съдебно заседание въззивникът поддържа становището си, че липсват доказателства да има предходен кредит, който да е погасен с част от сумата по процесния кредит. Заявява, че тъй като събраните по делото доказателства сочат, че е получил по кредита само сумата от 803.94 лв. моли това обстоятелство да се вземе предвид при постановяване на съдебното решение. Моли разноските по делото да бъдат присъдени пропорционално.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият – ищец “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е представил писмен отговор, в които е оспорил изцяло наведените във въззивната жалбата оплаквания. Посочил е, че всички възражения в жалбата на ищеца следва да се считат за преклудирани, доколкото в 2 депозирания в първата инстанция писмен отговор той се е позовал само на нищожност на договора за кредит и не е оспорил сключването му и получаване на заетата сума.

Независимо от това, тъй като в определението си по чл. 140 от ГПК първоинстанционния съд е отказал назначаване на поисканата от ищеца в първата инстанция експертиза за установяване на коя дата реално е предадена на ищеца заеманата сума, по какъв начин и в какъв размер са усвоените средства, с мотив, че липсва на спор за това, въззиваемият моли такава експертиза да бъде извършена във въззивното производство. Възразява по отношения на оплакванията, свързани със заключението по извършената съдебно-техническа експертиза, като сочи, че изрично в нея е записано, че се отнася до процесния договор. Що се касае до представените доказателства преди 07.07.2025г. се заявява, че те са изпратени чрез ССЕВ,а що се касае до разписката от Изипей за нея се сочи, че тя представлява електронен документ.

Относно възможността за рефинансиране ответникът се позовава на съдържанието на клаузата на чл. 24 от договор за кредит. Що се касае до възраженията по чл. 183 от ГПК заявява, че не е имал указания от съда в този смисъл, като в случай, че съдът прецени да даде такива указания моли за подходящ срок за изпълнението им. По подробно изложените в жалбата съображения моли за потвърждаването на решението в обжалваната част и присъждане на разноските във въззивното производство, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв. Направено е и възражение по чл.

78, ал. 5 от ГПК при условие, че съдът приеме, че в полза на насрещната страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение като разноски по делото. Моли се съдът да извърши служебно прихващане, в случай, че се възложи в тежест на дружеството заплащане на разноски в полза на насрещната страна.В съдебно заседание чрез адвокатския си представител пледира за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските за въззивното производство. В съдебно заседание въззиваемият не изпраща представител. Депозира изисканите му от съда доказателства и представя писмено становище

Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Производството пред районният съд е образувано по предявени ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по реда на чл. 422 от ГПК искове за приемане за установено по отношение на ответника Т. И. Т., че същият дължи на ищеца – цесионер сумата от 1628.14 лв.- главница по договор за потребителски кредит № 100018149 от 06.05.2023 г. между ответника и цедента „Максо България“ АД, сумата от 373.94 лв.- договорна лихва за периода от 10.06.2023 г. до 10.05.2024 г., сумата от 246.75 лв.- мораторна лихва върху главницата за периода от 11.06.2023 г. до 29.12.2024 г., ведно със законната лихва, начислена върху главницата, считано от 30.12.2024 г. до окончателното й изплащане, вземанията за които „Максо България“ АД е прехвърлило на ищцовото дружество с приложение от 13.05.2024 г. към договор за цесия от 01.02.2022 г., за които по ч. гр. д. № 8861/2024 г. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Районният съд е квалифицирал предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с 3 правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответникът е сключил с „Максо България“ АД писмен договор за паричен заем, по силата на който на последния е предоставен кредит в размер на 1500 лв., с при уговорка за връщането му с договорна лихва в размер на 40 % и застрахователна премия от 128.14 лв. на 12 месечни погасителни вноски. Ищецът заявява, че с приложение от 13.05.2024 г. към договор за цесия от 01.02.2022 г. е придобил вземанията на „Максо България“ АД към ответника, като твърди, че ответникът не е погасил никаква част от задълженията си, поради което претендира уважаване на предявените искове и присъждане на разноските в исковото и заповедното производство.

В предоставения в срока по чл. 131 от ГПК ответникът Т. И. Т. е оспорил исковете, като е възразил, че договорът е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т.

10 и чл. 19 ЗПК, с мотив, че застрахователната премия не е ясно дали е заплатена и към кого, а с нея се увеличава размерът на кредита и възнаградителната лихва, като сочи, че това е довело до промяна на годишния процент на разходите, който е над допустимия размер. С допълнително становище в хода на делото ответникът е възразил, че от договорена в заем сума е била удържана сумата от 696.06 лв. като задължение по стар заем, без ангажирани доказателства за наличие на такъв, като заявява, че сумата по заема е само реално предоставения на кредитополучателя размер от посочената в договора за заем.

От фактическа страна по делото е установено следното:

По делото е установено, в т.ч. и чрез съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от районния съд, че между ответника Т. И. Т. и „Максо България“ АД е сключен договор за паричен заем №

100018149/06.05.2023 г., ведно с общи условия към него, в който е посочено, че на кредитополучателя се предоставя заем в размер на 1628,14 лева, от които 1500 лева кредит и 128,14 лева застрахователна премия, със срок за погасяване 12 месеца на равни месечни вноски, като първата вноска е с падеж 10.06.2023 г., а последната 10.05.2024 г. с размер на погасителната вноска 166,84 лева, видно от погасителния план. В договора е посочен годишен лихвен процент 40 % и фиксиран годишен процент на разходите 48,21 %, като е вписано, че общият размер на всички плащания е 2002,08 лв.

Представено е извлечение от счетоводна сметка, обслужваща процесния кредит, издадена от кредитора „МАКСО БЪЛГАРИЯ“ АД, в което е посочено, че сумата по договора за кредит е усвоена от ответника, както следва: сумата 696,06 лв. е отнесена за погасяване на задължения по стар заем с отпусната сума по нов заем и сумата 803,94лв. е преведена на кредитополучателя чрез „ИЗИПЕЙ“ АД.

В първата инстанция е приложено платежно нареждане – разписка за извършено плащане от 06.05.2023 г., издадено от „Изипей“, с наредител „Максо България“ АД и получател Т. И. Т. за сумата 803,94 лева с основание договор 100018149, което е оспорено от ответника поради липса на подпис. В настоящата инстанция е изискан и представен от „Изипей“ и оригинала на това платежно нареждане, в което се съдържа подпис на ответника, който той не е оспорил.