Решение № 6230 от 01.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6230 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110150860 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Д. В. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. С.........., чрез пълномощника си адв. Р. В. Ш. – САК, със съдебен адрес: гр. С...... срещу В.

С. У. „Л. К.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С........, представлявано от Ректора доц. д-р инж. И. Й. С. с която се иска отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със Заповед № РД-00669/09.10.2025 г. на Ректора на ВСУ „Л. К.“.

Ищцата твърди, че между нея и ответника е налице валидно трудово правоотношение по трудов договор № ЧР04-000176/05.12.2024 г., по силата на който тя заема длъжността „Организатор стопански дейности и наемни взаимоотношения“, код по НКПД 2421-6011, в отдел „Управление на собствеността, поддръжка и ремонт“. Сочи, че със Заповед № РД № 00669/09.10.2025 г. на Ректора конкретен кабинет, а обхваща седалището на работодателя.

Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при неспазване на чл. 189 и чл. 195 КТ, липсва конкретика относно неуплътняването на работното време и е налице злоупотреба от страна на работодателя, изразяваща се в налагане на забрана за посещение на стола единствено спрямо нея. С допълнителна молба уточнява, че задължението включва комуникация с 26 наематели и изброява същите. Ето защо моли за отмяна на наложеното наказание.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който същата се оспорва. Ответникът поддържа, че заповедта е законосъобразна и мотивирана. Сочи, че ищцата има конкретно определено работно място – Блок 1 (Административна сграда), ет. 3, стая 32 (в заповедта посочена като 23/32), което тя е напуснала неоснователно. Твърди, че присъствието в стола не е свързано с трудови задължения, а е продиктувано от лични причини, тъй като наемателят на стола е нейна майка. Оспорва твърденията за дискриминация и злоупотреба с права. Заявява, че процедурата по чл. 193 от КТ е спазена, като са поискани и дадени обяснения, които работодателят е обсъдил, но не е приел за оневиняващи. Ето защо моли за отхвърляне на предявения иск.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 357, ал.1, КТ във вр. с чл. 188, т. 1 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 186 КТ виновното неизпълнение на 2 трудовите 1 задължения е нарушение на трудовата дисциплина и нарушителят се наказва с предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания, които са установени в чл. 188 КТ, едно от които е „забележката“ - т. 1. Правото на дисциплинарно наказание принадлежи на субекта на дисциплинарна власт и се упражнява в процедура, регламентирана с императивни правни норми.

По силата на чл. 193, ал. 1 КТ преди да наложи наказанието работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения относно дисциплинарното нарушение. Наказанието следва да се наложи в определения в чл. 194, ал.

1 КТ срок – двумесечен от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като на основание чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание са налага с мотивирана писмена заповед.

На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на служителя, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол, поради което следва служебно да следи за наличието на задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ. Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.

В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника или служителя, доказателствената тежест за установяване законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя. При трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. С оглед на това същият следва да докаже в хода на съдебното производство, че служителят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за което е наказан. За установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички доказателствени средства. За да докаже факта на извършеното действие, което е в нарушение изискванията за спазване на трудовата дисциплина или осъщественото от работника неправомерно бездействие, работодателят може да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени доказателства, изслушване на експертиза и други доказателствени средства в зависимост от характера на нарушението.

С проекта си за доклад обявен за окончателен съдът е обявил за безспорни между страните обстоятелствата, че между ищеца и ответника е било налице трудово правоотношение и че на ищцата е издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“.

Не се спори между страните, че със Заповед № РД-00669/09.10.2025 г. на ищцата е наложена дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на 23.09.2025 г. в 13:00 ч. и на 24.09.2025 г. в 08:45 ч. е установено неоснователно присъствие на територията на Стола на Висшето училище и съответно отсъствие от работното място на служителя Блок 1 (Административна сграда), етаж 3, стая 32.

Във връзка с изискването за мотивираност по чл. 195, ал. 1 КТ безпротиворечиво в практиката на ВКС се приема, че не е необходимо заповедта да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението (или нарушенията) на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи (вж. - решение № 55/01.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г., IV г.о., решение № 379/24.06.2010 г. на по гр. д. № 410/ 2009 г., IV г. о., решение № 128/28.05.2013 г. по гр. д. № 726/2012 г., IV г. о., решение № 66/25.03.2016 г. по гр. д. № 3298/2015 г., IV г.о., решение № 110/ 25.07.2016 г. по гр.д. № 5119/2015 г., IV г. о., решение № 7/23.01.2018 г. по гр. д. № 1393/2017 г., III г. о., решение № 50035/03.04.2023 г. по гр. д. № 1621/2022 г., III г. о. на ВКС и др.). Изискванията на чл. 195 2

КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен с оглед защитата на работника/служителя, при наличието на данни за еднократност на наказанието (чл. 189, ал. 2 КТ) и за спазването на сроковете по чл. 194 КТ, за да бъде осъществен съдебният контрол за законност на наложеното наказание.

Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването на еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно и когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ (в този смисъл РЕШЕНИЕ № 16 ОТ 28.01.2016 Г.

ПО ГР. Д. № 3381/2015 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС).

Съдът намира, че оспорената заповед отговаря напълно на изискванията за мотивираност по смисъла на чл. 195, ал. 1 от КТ, поради следните съображения:

В заповедта по недвусмислен начин е посочен нарушителят – ищцата Д. В. Ш., с нейните три имена и заемана длъжност „Организатор „Стопански дейности и наемни правоотношения“. Видът на наложеното наказание – „забележка“, е ясно формулиран в диспозитива на акта и съответства на предвиденото в чл. 188, т. 1 КТ.

Работодателят е описал детайлно две отделни нарушения, като за всяко едно от тях са посочени конкретни фактически обстоятелства. За всяко от твърдените простъпки ответникът в заповедта е посочил времевия период, фактическата обстановка като нарушенията са конкретизирани в достатъчна степен така че да бъдат разбрани от служителя (ищеца). Работодателят е изпълнил задължението си да посочи правното основание за налагане на наказанието.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че процесната заповед е мотивирана в степен, позволяваща на ищеца да разбере в пълнота вменените му нарушения и да организира защитата си срещу тях. Фактите са изложени изчерпателно, с посочване на време, място, начин на извършване и нарушени вътрешни правила.

Тъй като се установява че заповедта отговаря изискванията за мотивираност спорът следва да се разгледа по същество, а именно дали вменените простъпки представляват дисциплинарни нарушения и дали са извършени от ищеца.

От ищцата е поискано да даде писмени обяснения, като в същите е посочила, че, в качеството си на организатор стопански дейности и наемни взаимоотношения, е изпълнявала служебните си задължения на работното си място в работно време. В отговор на резолюцията на работодателя на писмено обяснение от 25.09.2025 г. ищцата е посочила, че, в качеството си на организатор на стопански дейности и наемни взаимоотношения и съгласно задълженията й по длъжностна характеристика, следва да е на разположение и в добри отношения с всички наематели в повереното й училище, като изброява същите съгласно списък. Посочва, че за позицията, която заема, ще бъде крайно неефективна, ако прекарва цялото си работно време в предоставения й за това кабинет. Между страните по делото не е спорно, че на посочените дати и часове ищцата се е намирала на територията на стола. Спорно е мястото на полагане на труд дали е ограничено до конкретен кабинет или спецификата на работата предполага да е на територията на цялото ВСУ „Л. К.“.

По делото е представен Трудов договор от 05.12.2024 г., сключен между страните, по силата на който ищцата е наета на длъжност „Организатор „Стопански дейности и наемни взаимоотношения“, отдел „Управление на собствеността, поддръжка и ремонт“ във ВСУ „Л.

К.“. В т. 2 от договора е уговорено, че служителят изпълнява трудовите си функции и задължения съгласно длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност/. Според последната сред основните функции и задължения за длъжността е предвидено подпомагане ръководителите на основните звена в основните звена в ежедневната им работа, заместване при необходимост на други служители, като останалите функции са предимно свързани с изготвяне на документанция. Йерархически ищцата е подчинена на помощник ректор АСД, на Ръководителя на отдел „Експлоатация и поддържане“ и на Ръководство – на отдел „Експлоатация и поддържане“ при отсъствие на титуляря. Длъжностната характеристика е била връчена на ищцата на 08.10.2025 г. пред двама свидетели при отказ същата да бъде подписана.

Съгласно Правилника за вътрешния трудов ред редовната смяна е от 08:00 ч. до 16:30 ч. с 2 почивки до 10 минути от 10:00 до 10:10 ч., както и от 14:50 ч. до 15:00 ч.

Съдът намира че следва да разгледа двете отсъствия от работното място на ищцата по 3 отделно.