Решение № 484 от 03.07.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Бургас, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120201575 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Ю. В. В., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 24-7779-000346 от ******** г., издадено от началник РУ К. към ОД на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, а на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева за извършено нарушение по чл. 70, ал. 3 ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването му е била нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Жалбоподателят, редовно уведомен се явява. Поддържа жалбата и претендира за отмяна на обжалваното НП. Сочи, че е преместил автомобила по разпореждане на контролния орган.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г. около 12:10 часа жалбоподателят управлявал товарен автомобил влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. № ******** по път № III -**** в посока село Б., гр. К., обл.

Бургас. Поради извършване на ремонти дейности по пътя, жалбоподателят предприел 1 движение в насрещната лента, като същевременно спрял автомобила поради наличие на движещи се МПС срещу него. По тази причина движещите се в насрещна лента автомобили спрели. В колоната бил и свидетелят Т. П. на длъжност мл. автоконтрольор към РУ К. с управляван служебен автомобил. Свидетелят П. извършил проверка и след като установил, че жалбоподателят неправилно е препречил движението на насрещно движещите се автомобили, му разпоредил да премести управлявания от него товарен автомобил.

Жалбоподателят предприел управление на автомобила без да постави обезопасителен колан, с който било оборудвано МПС, както и без да включи светлините за движение през деня.

При така установеното свидетелят П. съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършени нарушения по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и по чл. 70, ал. 3 ЗДвП. Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетеля П. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи (Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено са описани в пълна степен. В НП изцяло е намерила отражение изложената в АУАН фактическа обстановка. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението, поддържано в жалбата за допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН при издаване на НП.

По нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП предвижда задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

От съдържанието на разпоредбата се извежда основното задължение за водачите и 2 пътниците в моторни превозни средства от определени категории, да ползват обезопасителни колани докато пътуват в автомобила. При неизпълнение на това задължение, както от водача, така и от пътниците, в чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП се предвижда налагане на наказание на водача. От показанията на свидетеля П. се установява, че жалбоподателят е предприел управление на автомобила без да използва обезопасителен колан. В действителност се установява, че свидетелят П. е разпоредил на жалбоподателя да премести управлявания от него автомобил. Независимо от това жалбоподателят като водач на МПС е бил длъжен да управлява МПС в съответствие с разпоредбите на ЗДвП, който регламентира правилата за поведение на водачите на ППС. В тази връзка жалбоподателят е бил длъжен преди да приведе в движение автомобила, да си постави обезопасителен колан, с който е бил оборудван товарният автомобил. От показанията на свидетеля П. се установява, че жалбоподателят не е изпълнил това задължение. Съдът напълно кредитира показанията на актосъставителя П., които са обективни и последователни, като по делото не са събрани доказателства, които да поставят под съмнение тяхната достоверност.

За извършеното от жалбоподателя нарушение в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т.7 ЗДвП е предвиден фиксиран размер за предвиденото наказание „глоба” от 50 лева, което изключва възможността както на наказващия орган, така и на настоящия съдебен състав да извърши преценка и да индивидуализира размера на наказанието. АНО правилно е приложил посочената санкционна норма като относима и на жалбоподателя е била наложена глоба именно в размер на 50 лева.

По нарушението по чл. 70, ал. 3 ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗДвП в сила от 07.08.2012 г. предвижда, че през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. От показанията на свидетеля П. се установява, че при потегляне жалбоподателят не е включил светлините на автомобила. Следователно установява се извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 70, ал. 3 ЗДвП. Жалбоподателят поддържа защитна теза, че при запалване на автомобила, светлините се включват автоматично. Тези твърдения остават недоказани по делото. Свидетелят П. посочва, че жалбоподателят не е включил светлините, като по делото не са налични доказателства, които да оборват твърденията на свидетеля. По тази причина съдът намира за доказано извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 70, ал. 3 ЗДвП.

За извършеното нарушение жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 185 ЗДвП с налагане на „глоба“ в размер на 20 лева. АНО законосъобразно е приложил и относимата санкционна норма на чл. 185 ЗДвП за извършеното нарушение по чл. 70, ал. 3 ЗДвП.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-7779-000346 от ******** г., издадено от началник РУ К. към ОД на МВР – Бургас, с което на Ю. В. В., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, а на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева за извършено нарушение по чл. 70, ал. 3 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4