Решение № 620 от 30.09.2019, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30.09.2019 г. гр. К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

К. районен съд,

І-ви граждански състав

На

18.09 2019 година,

В открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА при участието на секретаря Елена Стоилова като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова гражданско дело № 956 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Д.З.“ АД, *** против Л.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: ***. Ищецът твърди, че на 27.08.2014 г., на път ***, свързващ С. манастир с Етнографски музей на открито „Е.“, било реализирано ПТП между л.а. „***“ с ДК № ***, управляван от ответника Л.Г.Л., и л.а. „***“ с ДК № ***с водач Т.П.С.. Видно от приложения към настоящата искова молба Протокол за ПТП № 1482780, съставен на 27.08.2014 г. от ОД на МВР - гр. Г., ответникът Л., при управление на л.а. „***“ с ДК № ***, нарушил правилата за движение по пътищата и виновно причинил телесни увреждания (контузия на главата, кръвонасядане в срединната и дясна челна област и отток в лявата окосмена слепоочна област, мозъчно сътресение, травма на меките тъкани на лява ръка, ляво и дясно коляно и посттравматична церебрестения) на водача на л.а. „***“ Т.П.С.. В резултат на противоправното и виновно поведение на ответника били нанесени и материални щети на л.а. „***“ с ДК № ***, собственост на „Е.Е.“ ООД. Причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие и реализиране на вредоносния резултат била единствено противоправното деяние на ответника, който поради движение с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на местността, губи контрол над управляваното от него МПС, навлиза в лявата половина на пътя и блъска насрещно движещия се л.а. „***“. Освен това, след реализиране на процесното застрахователно събитие делинквентът Л.Г.Л. отказал да се подложи на задължителна проверка за алкохол, което обстоятелство било надлежно удостоверено от органите на реда, посетили мястото на събитието, в съставения от тях за констатиране на случая Протокол за ПТП. Твърди, че „Д.З.“ АД сключило със собственика на л.а. „***“ с ДК № *** задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ автомобилистите - полица № ***, валидна от 22.09.2013 г. до 21.09.2014 г. Съгласно чл. 267 от КЗ /отм./ застраховката покривала гражданската отговорност на водача Л.Г.Л. - ответник по делото, за причинените от него вреди на трети лица. Ползвайки се от сключената застраховка „Гражданска отговорност“ пострадалият Т.П.С. предявил към „Д.З.“ АД претенция за изплащане на обезщетение за причинените му в резултат на виновното и противоправно поведение на Л.Л. имуществени и неимуществени вреди, по повод на която в ищцовото дружество била образувана преписка по щета № *** от 2016 г. Твърди, че отделно от това, „Е.Е.“ ООД - собственик на увредения при процесното ПТП л.а. „***“, отправило към „Д.З.“ АД претенция за изплащане на застрахователно обезщетение относно прЕ.пените от него имуществени вреди, съставляващи стойността на щетите по л.а. „***“, във връзка с която била образувана преписка по щета № *** г. Между „Д.З.“ АД и Т.П.С. било сключено споразумение за изплащане от страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение, в размер на 6061,10 лв., от които 6000 лв. - за прЕ.пените от пострадалия неимуществени вреди и 61,10 лв. - имуществени вреди.

Застрахователното обезщетение за неимуществени вреди било определено от застрахователна експертна комисия при „Д.З.“ АД по реда на чл. 273 КЗ /отм./ при отчитане на всички релевантни обстоятелства за размера му. С оглед изпълнение на задължението, посочено в т. 4 от визираното по-горе споразумение, на 19.08.2016 г. „Д.З.“ АД изплатило на пострадалия сумата от 6061,10 лв. чрез преводно нареждане до „***“ АД. Във връзка с депозираната от „Е.Е.“ ООД покана за изплащане на обезщетение, експерти на „Д.З.“ АД определили размера на вредите, причинени на собственика на л.а. „***“, на сумата от 4312,60 лв., която била преведена от ищцовото дружество в полза на правоимащото увредено лице на 17.11.2014 г. с преводно нареждане до „***“ АД. С писмо с изх. № ********* от 19.09.2016 г. ищцовото дружество поканило ответника Л.Г.Л. доброволно да възстанови изплатената от ищеца в полза на „Е.Е.“ ООД сума в размер на 4312,60 лв. Поканата била върната като неполучена, поради което подали Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на настоящото производство, на база на което било образувано ч.гр.д. № *** по описа на РС-К., II с-в, за 2016 г. Сочи, че след връчване на заповедта длъжникът подал възражение по чл. 414 от ГПК срещу същата, поради което ответното дружество бил налице правен интерес от подаване на настоящата искова молба. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено вземането на „Д.З.“ АД по издадената срещу Л.Г.Л., ЕГН **********, Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** по описа на РС-К., II с-в, за 2016 г., за сумата от 10373,70 лв. - главница, включваща изплатените от дружеството застрахователни обезщетения по щети № *** г. и № *** г., възлизащи съответно на 6061,10 лв. и 4312,60 лв., ведно със законна лихва върху главницата от 10373,70 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ѝ изплащане. Претендира за присъждане на сторените разноски в заповедното и настоящото производства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорвал иска като неоснователен. Преди всичко възразявал срещу твърдението на ищеца за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на ответника и настъпването на претендираните вреди, а по този начин възразявал за валидно настъпило застрахователно събитие. В тази връзка оспорвал правилността на възприятията и обективирането им в представения към иска протокол от пътнотранспортното произшествие от страна на неговия автор. Според разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, актуална към датата на процесното събитие, застрахованият-ответник било необходимо да „управлявал превозното средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог“. В конкретния случай се имала предвид хипотезата на предложение 3, визиращо отказ на лицето да се подложи на проверка. Тази хипотеза се свързвала и с административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП в редакция ДВ, бр. 60 от 07.08.2012 г.

Следователно, налице била безусловна корелация между двете свързани и идентични хипотези, въпреки, че едната предполагала гражданска, а другата административнонаказателна отговорност. Ако подобно поведение не било административно нарушение, не би могло да релевира и хипотезата на чл. 274, ал.

1, т. 1 от КЗ /отм./. А според чл. 6 ЗАНН, една от предпоставките за административнонаказателна отговорност била деянието да било извършено виновно.

Точно в този юридически факт се коренял и проблемът с регресния иск на ищеца в конкретния случай. Твърди, че срещу ответника било образувано наказателно производство, свързано с поведението му на водач на МПС и действията му непосредствено след ПТП-то, представляващо застрахователното събитие в случая.

В хода на това производството му били извършени две психиатрични експертизи, едната от които била комплексна психиатрична експертиза. В заключението на вещите лица, Л.Г.Л. бил обявен за невменяем - преди, по време и след момента на събитието. Сочи, че според извършените експертизи, Л.Л. страдал от параноидно разстройство на съзнанието. Той не би могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. На основание заключението по комплексната психиатрична експертиза цитираното наказателно производство било прекратено с прокурорско постановление и бил сезиран Районен съд-К. за прилагане на принудителни медицински мерки според предписанието на чл. 34, вр. чл. 89 от НК. Цитираните по-горе експертизи били приложени към ЧНД № *** г. по описа на Районен съд-К.. По това дело съдът възприел основанията на чл. 89 от НК и постановил ПММ спрямо ответника Л. като де юре наказателната му отговорност не била реализирана, поради липса на обективен и субективен състав. От казаното ставало ясно, че в случая ищецът не разполагал с регресен иск срещу ответника, защото последният не действал волево. При липса на способност да формира правнорелевантна воля той бил недееспособен. Ето защо той не бил извършил и вмененото му нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - отказ на водач да бъде изпробван за алкохол - тъй като била отречена хипотезата на чл. 26, ал. 1 от ЗАНН. От това неминуемо следвало, че не можело да му се вмени никаква - в това число гражданска-регресна - отговорност при отказ да се изследва за алкохол в констатираното състояние /чл. 47, ал. 1 от ЗЗД/.Твърди, че независимо, че отказът на ответника да се подложи на проверка за наличието на алкохол бил установен като административно нарушение с АУАН № ***, по който било издадено Наказателно Постановление № *** от 10.09.2014 г. на Началника на сектор ГШ при ОД на МВР-Г. и същото било влязло в сила, то това не служело като доказателство за вменяемостта му. Въпросното Наказателно Постановление било обжалвано и потвърдено пред две съдебни инстанции, като станало окончателен акт на 04.06.2015 г., но невменяемостта на Л.Л. била установена при прекратяването на наказателно производство в по-късен от посочения момент и се явявала нововъзникнал факт за административно-наказателното производство, който останал незабелязан от Прокуратурата на Република България, която не била реализирала предписанието на чл. 72, ал. 1 във вр. чл. 70, б. в от ЗАНН, а така била навредила на Л.. Твърди, че за да се счита, че ответникът, като не се бил подложил на проверка за алкохол - било идентично с отказ от такава по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ и чл. 174, ал. 3 ЗДвП в редакция ДВ, бр. 60 от 07.08.2012 г., било необходимо отказът му да бъде формиран в правновалиден израз на волята му. Но, за да можело да волеизявява едно лице било безусловно необходимо да можело да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Тоест, да било вменяемо. В периода, в който Л.Л. трябвало да заяви съгласието си, респективно несъгласието си, за подлагане на проверка за алкохол, според гореописаното експертното заключение, същият не би могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в целия период след ПТП-то, до самото извършване на експертизата.

Следователно той не би могъл да изрази правновалидна воля, с която да се съгласи или да откаже съответната проверка. Л.Л. не бил в състояние да се ориентира правилно в ситуацията, нито да разбира последиците от един такъв отказ, следователно липсата на неговото изрично съгласие в случая не представлявало отказ, с който той да бил правно обвързан.

Състоянието на невменяемост на ответника изключвало деликтната му отговорност.

А поради липса на деликтна отговорност, искът на „Д.З.“ АД се явявал абсолютно неоснователен и следвало да бъде отхвърлен. В заключение възразява и срещу размера на двата обективно съединени иска, тъй като твърди, че били силно завишени и не отразявали действително прЕ.пените вреди като обстоятелството, че ищецът приел да ги плати не задължавало ответника да ги приеме за меродавни. С оглед всичко изложено претендира за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Ищцовото дружество, редовно призовано за датата на съдебното заседание, не изпраща представител, но чрез депозирано становище поддържа предявения иск.

Ответникът, редовно призован за датата на съдебното заседание, не се явява лично, но чрез процесуалния си представител поддържа становището, изложено в писмения отговор.

Третото лице помагач на страната на ищеца, “Е.Е.“ ООД, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира становище, в което заявява, че счита предявения иск за допустим и основателен и като такъв следва да бъде уважен от съда.

Разпечатката съдържа 23 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6a5f817-cccf-4754-98d6-a0cb59d589c3