Определение № 389 от 19.06.2025, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 302/2024
- Вид
- Определение № 389
- Подписан
- 19.06.2025
- В сила
- 08.07.2025
- Състав
- КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 231, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 123, ал. 1 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 389 гр. Перник, 19.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241700100302 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е молба от ответника К. Х., чрез адв. Д., за допълване на постановеното по делото определение № 265/23.04.2025 г. в частта му за разноските, като се осъдят ищците да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на 5000 лв. адв. възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищците К. Б., Ж. К., С. Л. и Ю. А. - Т. изразяват становище за неоснователност на молбата и за оставянето й без уважение, тъй като прекратяването на делото е свързано както с поведението на ищците, така и с поведението на ответника, поради което разноските по делото следва да се понесат от всяка от страните както са направени. При условията на евентуалност, правят възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева. Считат, че същото е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. Действията на процесуалния представител на ответника се свеждат до подаване на отговор на исковата молба и явяване в едно о.с.з.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:
Молбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с която се иска допълване на акта, поради което не е необходимо да е представен списък на разноските - с оглед процесуалната допустимост по чл. 248 от ГПК /ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т. 8/.
По гр. д. № 302/2024г. на ОС – Перник са предявени искове по чл. 45 ЗЗД от С. Л., К.
Б., Ж. К. и Ю. А. – Т. срещу К. Х. за заплащане сумата от по 150 000 лв. на всеки един от ищците - обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на В. К. Л.
1
/съпруг на първата ищца, респ. баща на втората и третия ищци и син на четвъртата ищца/, причинена виновно от К. Х. при настъпило на *** произшествие на територията на предприятие „Стомана индъстри” АД, на адрес гр. Перник, ул. „Владайско въстание” № 1, което е установено с присъда № 4 по НОХ дело № 226/2021г. на ПОС, влязла в сила на 06.04.2022г., с която присъда К. Х. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.
123, ал. 1 от НК, заедно със законната лихва, считано от датата на деликта-27.05.2019г. до окончателното плащане.
С определение от 16.10.2024 г. производство по делото е спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК- по общо съгласие на страните, което не е обжалвано и е влязло в сила. С влязло в сила определение № 265/23.04.2025 г. по настоящото дело, чието допълване се иска, на осн. чл. 231, ал. 1 ГПК производството по делото е прекратено поради това, че в шестмесечния срок по чл. 231, ал. 1 ГПК никоя от страните не е поискала възобновяването на производството.
Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В съдебната практика се приема, че всички разноски, свързани с ползването на адвокатска помощ, се дължат на ответника при прекратяване на делото, като основанието за прекратяването е без значение за реализирането на това право. Когато производството се прекрати служебно или поради поведението на ищеца и ответникът не е разполагал с възможността да заяви искането си за разноски и да ангажира доказателства преди постановяване в закрито заседание на прекратителното определение, то следва да му се признае възможността да го стори в срока по чл. 248 ГПК след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението /в случая на определението/ в частта за разноските. Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството.
В случая, в срока по чл. 248 ГПК ответникът К. Х. е поискал допълване на прекратителното определение, като още с отговора на исковата молба е представил договор за правна защита и съдействие от 10.07.2024 г. – л. 67 от делото, който в удостоверителната си част за плащане в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв., има характера на разписка. При това положение и след като производството по исковете е прекратено, то и на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски във връзка с осъществяването на защитата срещу исковете, за което, както се изясни, основанието за прекратяване на делото е без значение. Ето защо, главното възражение на ищците, че на ответника не се дължат разноски, респ. че разноските по делото следва да се понесат от всяка от страните както са направени, е неоснователно.
Евентуалното възражение на ищците за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева е направено в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, поради което като своевременно е допустимо и подлежи на разглеждане.
Както е установено с решението от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. на СЕС и ретроактивният му ефект задължават всеки национален съд при определяне на адв. възнаграждение да не прилага НМРАВ. Посочените в наредбата размери на адвокатските хонорари могат да служат единствено като ориентир при определяне възнагражденията на процесуалните представители на страните, но не са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от решаващия състав с оглед вида на спора, интереса, видът и количеството на извършената от адвоката работа и извършените процесуални действия, и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (така опр. № 50015/16.02.2024 г по т. д. № 1908/2022 г на ВКС, първо т. о., опр. № 343/15.02.2024 г по т. д. № 1990/2023 г по описа на ВКС второ т. о и др.).
От данните по настоящото дело се установяват следните обстоятелства, релевантни за преценката по чл. 78, ал. 5 от ГПК: Исковата молба е основана на твърдения за претърпени 2 от ищците неимуществени вреди от смъртта на В. Л., причинена от ответника К. Х., което е установено с присъда № 4 по НОХ дело № 226/2021г. на ПОС, влязла в сила на 06.04.2022г., с която присъда К. Д. Х. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, като предявените искове са основани на чл. 45 ЗЗД. С исковата молба е поискано събиране само на гласни доказателства- двама свидетели за установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди. С отговора на исковата молба ответникът, чрез пълномощника си адвокат, е заявил, че предявените искове са допустими, но частично неоснователни, като в тази връзка е изложил, че твърдините обстоятелства по исковата молба не би могло да бъдат оспорени както с оглед влязлата в сила присъда №4 по н.о.х.д.
№226/2021 г. на ПОС, така и предвид на твърденията за понесени неимуществени вреди от всеки от ищците. Възразява срещу претендираните размери на обезщетението за неимуществени вреди и счита, че по реда на чл.52 ЗЗД справедливо се явява обезщетение в много по-нисък размер от претендираните. Счита също така, че увреденият е допринесъл за настъпването на вредите и моли определеното обезщетение да се намали на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. С отговора е поискан разпит на един свидетел за доказване на възражението му по чл.51, ал.2 ЗЗД.
В първоинстанционното производство е проведено само едно открито съдебно заседание, в което ответникът е бил представляван от адвоката си; приложено е НОХД № 226/2021г. по описа на ПОС и е проведен разпитът на трима свидетели. В същото открито съдебно заседание е спряно на осн. чл. 229, ал.1, т.1 от ГПК производството по настоящото дело.
При така установените обстоятелства, съдът намира, че производство по настоящото дело се отличава със значително по-ниска фактическа и правна сложност, като и обемът на процесуалните действия и усилия на адвоката на ответника е много по-малък, тъй като на основание чл. 300 от ГПК, присъда № 4 на Пернишкия окръжен съд, НОХ дело № 226/2021г. е задължителна за настоящия граждански съд по отношение на приложеното право и установените факти посредством акта на наказателния съд относно преценката на гражданските последици от престъплението относно осъществяването на деянието /и неговата правна квалификация/, неговата противоправност и виновността на дееца-настоящ ответник К. Х. за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Следователно релевантните спорни въпроси и правният спор по делото се концентрира и е единствено по възражението на ответника за съпричиняване и размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, по които въпроси е формирана и утвърдена съдебна практика на ВКС, което също сочи на понисък интензитет на правната сложност на делото като и обемът на процесуалните действия и усилия на адвоката на ответника е много по-малък.
С оглед това съдът намира, че направените за настоящото производство разноски за заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер 5000 са несъответни на тази фактическа и правна сложност на делото и на обема на осъществената процесуална защита и конкретно извършените от адвоката на ответника правни действия по защита и съдействие по производство (запознаване и изграждане на защита по същото, изготвяне на отговор на искова молба, явяване в едно открито съдебно заседание, в което адвокатът на ответника е участвал в разпита на трима свидетели), т. е. – прекомерни са и категорично непропорционален спрямо извършената работа и действителната правна и фактическа сложност на делото. Ето защо съдът приема, че наведеното от ищците възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като претендираното от ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено поради прекомерност до сумата от 2 500 лв., който съдът намира за справедлив и достатъчен.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 265/23.04.2025 г. по гр. дело № 302/2024 г. по описа на 3
Окръжен съд - Перник в частта му за разноските като:
ОСЪЖДА С. Н. Л., ЕГН **********, К. В. Б., ЕГН **********, Ж. В. К., ЕГН
**********, Ю. Д. А. - Т., ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, да заплатят на К. Д. Х., ЕГН ********** от ***, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 2 500 лева – разноски за платено адв. възнаграждение по производството пред ОС - Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в 1-седмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4