Решение № 623 от 16.07.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. Добрич, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20243230103759 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин-6“ ет. 2 срещу Г. Е. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „***“ № *** .

Предявените искове са както следва: 1/ Иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.

79 ЗЗД с цена на иска 600 лв., за заплащане на главница по сключен между "Креди йес" ООД и ответника Договор за паричен заем №425091/27.07.2022г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 12.01.2024г. , ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане ;2/ Иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. 86 ЗЗД, с цена на иска 104,24 лв. за заплащане на договорна лихва за периода 27.07.2022г. - 27.04.2023г. и 3/ Иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. 92 ЗЗД с цена на иска 606,76 лв. за заплащане на неустойка, за които суми в производството по ч.гр. дело № 2052 /2024г. на ДРС е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Претендират се сторените по делото разноски, вкл. по заповедното 1 производство.

Исковата молба се основава на следните факти и обстоятелства: Ищецът твърди, че на 27.07.2022 г. между "Креди йес" ООД и ответника е сключен Договор за паричен заем № 425091, с който на последния е предоставен паричен заем в размер на 600лв., с уговорен брой месечни вноски - 9, всяка в размер на по 139 лева, платими в периода 26.08.2022г. - 27.04.2023. Общата сума, подлежаща на връщане, е в размер 704,24 лв. Ищецът сочи, че между кредитора и " Кредит Инкасо Инвестмънт БГ" е сключен договор за цесия, съгласно който цедентът е прехвърлил всички свои вземяния към ответника на цесионера. Поради неизпълнение от ответника на всички подлежащи на погасяване задължения, ищецът моли съда да осъди ответника да му плати дължимите суми, както следва: 600 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане ; 104,24 лв. - договорна лихва и 606,76 лв. - неустойка, за които суми в производството по ч.гр. дело № 2052/2024г. на ДРС е отказано издаване на заповед по чл. 417 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. В депозирана писмена молба от негов пълномощник, се поддържа предявения иск.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание не взема участие.

С протоколно определение от 16.06.2025г. съдът е оставил без уважение искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по делото, с оглед необходимостта от извършване на служебна проверка дали вземанията по договора за потребителски кредит се основават на неравноправни клаузи.

От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч. гр. дело № 2052/2024 г. по описа на ДРС, както и от доводите на ищеца, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, вх.№ 13027/03.07.2024 г., от "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е било образувано ч. гр. дело №2052/2024г. по описа на Добричкия районен съд срещу длъжник И. Р. Ш. ЕГН ********** за същите вземания, основаващи се на Запис на заповед, издаден в обезпечение на задълженията по посочения в исковата молба договор за паричен заем.С Разпореждане № 4236/17.07.2024г., влязло в сила на 27.08.2924г., заповедният 2 съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и указал на заявителя за възможността в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за вземането си.С оглед на това и в указания срок са предявени настоящите осъдителни искове по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК.

Безспорно е по делото, че на 27.07.2022г. е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея Договор за паричен заем № 425091 между "Креди Йес" ООД, в качеството на заемодател, и ответника И. Р. Ш. в качеството на заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя потребителски заем в размер на сумата 600 лева, която заемателят е получил, при уговорен годишен процент на разходите /ГПР/ 48,094%, месечен лихвен процент - 3.330%, с обща сума за плащане - 704,24 лева, която се дължи на 9 броя седмични вноски, с дата на първо плащане - 27.08.2022г. и дата на последно плащане - 27.04.2023г. /видно от чл. 3, в който са посочени параметрите на отпуснатия заем/.Съгласно чл. 6 от договора, страните се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ и на условията на чл. 10 ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора, както и с още едно от посочени обезпечения, по избор на заемателя - в случая ценна книга, издадена в полза на заемодателя.Видно от чл. 8 от договора, с подписването на същия заемателят декларирал, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай че не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10 ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора, дължи на заемодателя неустойка в размер на 546,76 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към договора за заем.В чл. 14 ал. 1 от Общите условия към договора за заем е уговорена и еднократна неустойка в размер на 10% от непогасената главница по договора, дължима от заемателя на заемодателя, в случай че изпадне в неизпълнение на поетите задължения, считано от 60-тия ден след съответната падежна дата.Установява се, че на 27.07.2022г, т. е. в деня на сключване на договора за паричен заем, ответникът Г. С. е издала запис на заповед, с който се е задължил да заплати на предявяване на "Креди Йес"ООД сумата от 1251,00 лева за обезпечаване изпълнението на процесния договор за паричен заем, съставляваща общо дължимата сума по договора при непредоставено обезпечение /видно от приложения в оригинал по ч. гр. д.№ 2052/2024 г. на ДРС Запис на заповед от 27.07.2022г., предявен на длъжника на 28.07.2022г.

Установява се, че на 12.01.2024 г. между "Креди Йес" ООД, в качеството 3 му на "продавач" /"цедент"/, и ищеца "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, в качеството му на "купувач" /"цесионер"/, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, включващ и вземането по процесния договор за паричен заем /под № 1414 от Приложение № 1/12.01.2024 г. към договора за цесия - л. 25 от делото/.Представено е потвърждение от "Креди Йес" ООД по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за така извършената цесия.Съгласно представено пълномощно от 12.01.2024 г., цедентът /продавач/ "Креди Йес" ООД е упълномощил цесионера - ищец по делото, да уведоми от името на първия всички длъжници по всички вземания на дружеството, които последното е цедирало /прехвърлило/, съгласно договора за цесия, сключен на 12.01.2024 г.С оглед на това, дружеството-ищец "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е изпратило уведомително писмо до ответника за извършената цесия и за размера на задължението му, както и че негов кредитор вече е това дружество, връчено надлежно в срока по чл. 131 от ГПК с преписа на исковата молба.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал. 1 във връзка с чл. 240 от ЗЗД, за присъждане на вземания по договор за паричен заем.

Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между "Креди Йес" ООД, като заемодател, и ответника, като заемател, в резултат на сключения между тях договор за паричен заем № 804809/28.09.2022г., по силата на който заемодателят е предоставил на ответника паричен заем в размер на сумата 600.00 лева, а той се е задължил да го върне.Това вземане, се установи, че е прехвърлено по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.01.2024 г. и Приложение № 1/12.01.2024 г. към него, който съдът намира, че е валидно сключен между заемодателя /цедент/ "Креди Йес" ООД и цесионера - ищец "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, като последният има всички права на кредитор. Наред с това съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия и че ищецът е новият му кредитор с факта на полученото в хода на делото уведомление за прехвърляне на вземания.Уведомлението за извършената цесия се установи, че е отправено от новия кредитор, в качеството му на пълномощник на предишния кредитор, което е допустимо по силата на принципа за свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/, според който няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 4 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД /в т. см. Решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о./.Безспорно е, че процесните вземания, произтичащи от договор за паричен заем, са обезпечени със запис на заповед /приложен в оригинал към заповедното производство/.

В случая с въведените твърдения в исковата молба от ищеца - поемател за наличието на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, каквото се явява договора за паричен заем.Съдът счита, че договорът за паричен заем, по който се търси изпълнение има характер на договор за потребителски кредит, по отношение на който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.Според чл. 11 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа изрично изброени реквизити, сред които годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин /т.

10/.Разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Видно от процесния договор за паричен заем, годишният процент на разходите по кредита е 48.094%. В договора се съдържа задължение за заемателя да заплати неустойка на кредитора в размер на 546,76 лева, в случай че не предостави уговореното в договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на определените от кредитора условия. В Общите условия към договора се съдържа и още едно задължение за еднократна неустойка в размер на 10% от 5 непогасената главница.При съобразяване посочения в договора годишен процент на разходите по кредита, съдът счита, че при изчисляването му не са включени разходите за заплащане на така уговорената неустойка, тъй като в договора не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в ГПР от 48.094% и как е формиран същият. В ГПР по договора не са включени вноските, представляващи разсрочена неустойка по чл. 8 от договора за заем при липса на обезпечение. Наред с това се установи, че в Общите условия към договора се съдържа и още едно задължение за еднократна неустойка в размер на 10% от непогасената главница.Съдът счита, че разходите по заплащане на неустойка е следвало да се включат в ГПР по кредита. Фактът на невключването им съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет, т. е. ако в ГПР бяха включени и разходите за неустойка, същият неминуемо ще надвиши максимално допустимия предел по смисъла на чл. 19 ал. 4 от ЗПК с произтичащите от това последици по чл. 19 ал. 5 от ЗПК - нищожност на клаузата, надвишаваща размера по ал. 4.