Решение № 318 от 12.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Пловдив, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20255001000444 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 113/10.04.2025 г., постановено по т.д. № 402/2024 г. на ОС-Стара Загора, в частта му, с която е осъдено „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София да заплати на Х. Г. П. сумата над 33 000 лв. до 80 000 лв. (т.е. за разликата от 47 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 29.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и в частта му за разноските, с която е осъдено „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София да заплати на адвокат П. К. адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 8 940 лв. с ДДС, а по сметка на ОС-Стара Загора да заплати сумата 3 240 лв. за ДТ и сумата 1 155,60 лв. за възнаграждение за вещо лице, представляващи разноски, платени от бюджета.

Жалбоподателят „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София моли решението да бъде отменено в обжалваната негова част като неправилно по съображенията, изложени във въззивната жалба от 19.05.2025 г., и да бъде отхвърлен предявеният срещу дружеството иск за сумата над 33 000 лв. до присъдената сума 80 000 лв. или за 47 000 лв. Като ответник в производството 1 пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по въззивната жалба Х. Г. П. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор от 25.07.2025 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 18.07.2024 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София да му заплати сумата 40 000 лв. частично от 80 000 лв., като размерът на претенцията е увеличен на 80 000 лв. по искане на ищеца, заявено в последното по делото открито съдебно заседание на 21.03.2025 г., за обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на уврежданията, причинени му при и в резултат на ПТП на 29.02.2024 г., настъпило по вина на водача Й.М.П. при управлението от нея на лек автомобил „Мицубиши Колт“ с рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира пряко от застрахователя от ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, ведно със законната лихва върху сумата от 21.03.2024 г. – датата на уведомяването на застрахователното дружество за настъпилото застрахователно събитие и предявяването на претенцията за обезвреда. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 29.02.2024 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Муцибиши Колт“ с рег. № ***, управляван от Й.М.П., при което като пешеходец е пострадал ищецът Х. Г. П.. Не се спори между страните, че за водача на посочения по-горе автомобил П. е имало сключена застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищеца на 21.03.2024 г. е било отправено до ответното застрахователно дружество искане 2

(представената в копие с исковата молба застрахователна претенция) за изплащане на обезщетение за понесени от него неимуществени вреди.

Безспорно е, че от ответното застрахователно дружество преди датата на подаването на исковата молба 18.07.2024 г. не е било изплатено на ищеца обезщетение. С оглед заявените във въззивната жалба оплаквания и доводи, спори се понастоящем между страните само относно справедливия съгласно чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението.

Твърдението на ищеца, заявено с исковата молба, е, че на 29.02.2024 г. той е пресичал на пешеходна пътека, но водачът на лекия автомобил П. при предприемане на маневра завой наляво не го е пропуснал да мине и го е блъснал. Твърди, че при така настъпило ПТП той е пострадал, като от удара е претърпял травматични увреждания – фрактура на тялото на шести шиен прешлен С6, контузия на главата и шията, мекотъканен оток в тилната част на главата, мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание. Твърди, че след ПТП той е имал силни болки в областта на шията, главата и гръбначния стълб, лекуван е в Клиника по неврохирургия на болница в Стара Загора, фрактурата е била имобилизирана посредством шийна яка, която трябвало да носи за период от 6 месеца, изпитвал е и продължава да изпитва изключително силни болки в травматичните области, възстановяването от травмите е много продължително, не е бил способен да извършва никакви дейности сам, да задоволява дори най-елементарните си битови потребности без чужда помощ, продължава да търпи болки и страдания. Твърди, че преживеният стрес е оказал влияние и върху психическото и емоционалното му състояние, след инцидента е силно притеснен, неспокоен, потиснат и напрегнат, непрекъснато мисли за случилото се, което провокира чести страхови изживявания, затворил се вкъщи, рязко е ограничил социалните си контакти, няма желание да извършва обичайните си дейности и да контактува с хора, което е изключително нетипично за човека, който е бил преди инцидента, известен период от време е имал проблеми със съня, и до момента изпитва страх от автомобили, също така изпитва и непрекъснат страх, че вече не е пълноценен човек, който се подсилва допълнително от обстоятелството, че възстановителният процес не е приключил.

С подадения на 20.09.2024 г. отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество оспорва исковете. Твърди, че искът е предявен в 3 завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Твърди, че ищецът е преминал болничното си лечение без усложнения и следва да се приеме, че възстановителният период при него е приключил в нормалния за подобни травми срок, като за времето след болничното лечение не са представени допълнителни медицински документи, констатиращи усложнения при лечението. Оспорва твърдените в исковата молба емоционални/психически проблеми при ищеца.

С подадената от ищеца на 11.11.2024 г. допълнителна искова молба се заявява, че той след ПТП е претърпял и продължава да търпи интензивни болки и страдания вследствие на получените травми, както и че след толкова тежък инцидент неминуемо психичното здраве на пострадалия е тежко увредено и съществено променено спрямо времето преди това. Твърди, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е съобразен с принципа за справедливост с оглед действително претърпените болки и страдания от ищеца, с лимита на отговорност на застрахователя по ЗГО, със социално-икономическите условия в страната, както и със съдебната практика при компенсиране на вреди, произтекли от съответния вид телесно увреждане.

От ответника не е подаден отговор на допълнителна искова молба.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че от приетата по делото СМЕ се установява, че при ПТП ищецът е получил контузия на главата и шията, мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, счупване на тялото на 6-ти шиен прешлен. При определянето на размера на обезщетението окръжният съд отчита, че на ищеца са причинени средна и множество леки телесни повреди, през първите две-три седмици от получаването на травмата на шията пострадалият е търпял силни по интензитет болки и страдания, които постепенно са отслабвали към края на първия месец-месец и половина, фрактурата на шията е имобилизирана посредством шийна яка, изпитвал е изключително силни болки в травматичните области, като дълго време е зависим изцяло от помощта и грижите на близките си, към настоящия момент той продължава да изпитва болки, бързо се уморява дори при извършването на обичайни физически усилия, усеща тежест зад гръдната кост. Съдът приема въз основа на събраните по делото свидетелски показания, че болките и страданията на 4 пострадалия са с изключително голям интензитет, като непосредствено след катастрофата е бил обездвижен, в продължение на 4 месеца бил на легло, изцяло зависим от чужда помощ, а 6 месеца е носил специална шийна яка, след изписването от болницата тялото му е било в кръвонасядания и е съществувала опасност от образуване на тромб, трябвало да лежи само на гръб, нуждаел се от чужда помощ, тъй като не можел да стане и да се движи сам, някой трябвало да го придържа, за да отиде до тоалетната, забранено му било да извършва елементарни дейности като да изкачва стълби и да слиза по тях, възстановяването му не е завършило, а движенията на главата са ограничени. Изводът на окръжния съд е, че претърпените от ищеца болки и страдания са били изключително силни по интензитет. Съдът приема още, че те са допринесли за промяна на неговия обичаен начин на живот, засегнали са здравословното му състояние по начин, който да изисква по-продължително лечение и полагане на грижи. Съдът преценява, че е видно от данните по делото, че уврежданията са оставили поражения върху телесната цялост на ищеца, които в своята съвкупност са със сериозен интензитет на претърпените болки, страдания и стрес. Съдът приема, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена и преживяната от ищеца стресова реакция, която е довела до негативна промяна в психоемоционалното му състояние. Съдът приема, че от приложения по делото социален доклад се установява, че ищецът се страхува да пресича на пешеходна пътека. Съдът приема, че разпитаните по делото свидетели сочат, че ищецът е променен психически, не може да шофира, тъй като се притеснява, че нещо може да се случи, според тях той е променен, уплашен, стои вкъщи и не иска да излиза. Отчитайки вида и характера на вредите, интензитета на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и възрастта на пострадалия, който е все още подрастващо дете, съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 80 000 лв.

С въззивната жалба от 19.05.2025 г. застрахователното дружествожалбоподател твърди, че присъдената сума за обезщетението за неимуществени вреди е завишена за размера над 33 000 лв. до 80 000 лв., т.е. с 47 000 лв. с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика. Заявено е, че окръжният съд не е отчел, че ищецът според приетата СМЕ след изтичането на около 12 месеца би следвало да е 5 напълно възстановен от получените травматични увреждания. Посочено е, че към момента на получаването на травмите пострадалият е бил на 71 години, което несъмнено прави възстановяването му по-трудно, като сравнително напредналата възраст на ищеца няма отношение към произшествието и получените травми, но е затруднило и в известна степен е забавило възстановяването му. Твърди се, че присъденото обезщетение в размер на 80 000 лв. не съответства на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди, а справедливият размер в случая е 33 000 лв.

С отговора на въззивната жалба от 25.07.2025 г. ответникът по нея възразява, че уврежданията и търпените от него изключително силни по интензитет болки и страдания са установени от заключението на СМЕ и от свидетелските показания. Твърди, че жалбоподателят се позовава на заключението на СМЕ относно отшумяването на последствията от травмите за период от около 12 месеца, но не отчита, че този срок е ориентировъчен и важи при правилно протичане на оздравителния процес. Твърди, че по делото са налице данни, че възстановяването на здравословното му състояние все още не е завършило и протича изключително тежко, като по данни на разпитаните по делото свидетели движенията в главата на пострадалия са ограничени, не може да си завърти главата нормално, прави го с големи усилия, когато изпусне предмет не може да се наведе, за да го вдигне от земята, не е в състояние и да управлява МПС. Относно възрастта на пострадалия 71 години е заявено, че тя не може да се тълкува в негов ущърб, като на тази възраст животът му би трябвало да е спокоен, да се радва на семейството си, а вместо това той има нужда от постоянно специално внимание и грижи дори за ежедневните си битови дейности, което неминуемо се отразява и на психическото му състояние. Заявено е, че присъденото обезщетение от 80 000 лв. съответства и на отражението на произшествието върху емоционалното състояние на пострадалия, като съдебната практика е последователна за това, че ПТП е стресогенно събитие, което изключително често води до появата на психотравми, като промените в поведението на ищеца са установени от събраните свидетелски показания. Оспорва и твърдението на жалбоподателя, че присъдената сума не съответства на съдебната и застрахователна практика при обезщетяване на сходни вреди, както и на социално-икономическите условия в страната към момента на причиняване на уврежданията.