Решение № 4864 от 30.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4864 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330108728 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. Д. Д. против „Микро Кредит“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сума в размер на 571 лв., платена без правно основание за периода от 14.06.2018 г. до 30.07.2018 г.

Претендира се законна лихва и разноски.

Ищецът твърди, че между нея и ответното дружество са налични множество правоотношения по договори за потребителски кредити, но плащането не е по никое от тях.

Твърди се, че плащанията без основание били извършени чрез системата Изипей на дата 06.07.2018 г.- 191 лв. и на 30.07.2018 г. – 380 лв. Твърди се, че не съществува облигационно правоотношение, обосноваващо заплащането на тези суми.

При условията на евентуалност се сочи, че в случай, че се установи, че сумите са платени по договор за заем, то се твърди, че същият е недействителен на всички основания по чл. 22 ЗПК.

Иска се връщане на сумите платени без основание. Моли се да се уважи иска. Претендират се разноски.

Ответникът счита исковата молба за недопустима, поради липса на процесуална легитимация на ищцата. Оспорва се представителната власт на адв. Б., като се твърди, че същият не е упълномощен да изготвя и депозира искова молба.

Оспорва да е получил претендираната за връщане сума.

Моли производството да се прекрати, поради недопустимост.

1

Моли искът да се отхвърли, в случай, че съдът приеме, че производството е допустимо.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявения осъдителен иск се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание – при начална липса на валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.

Първите две предпоставки следва да бъдат установени от ищеца.

Ответникът доколкото оспорва да е получавал сумите, то в случай, че се установи същите да са получени, то следва да докаже, че ги е получил при наличие на валидно правно основание за това.

От приетите по делото като писмени доказателства Разписки от 30.07.2018 г. и 06.07.2018 г.

(л. 33 и л. 34) се установява, че общо платената от ищеца в полза на ответника сума по тези две разписки е в размер от 571 лв. Датите на плащане на процесните суми са подробно описани в уточнителната молба от 20.06.2023 г., като ответникът не твърди да е налице основание за тяхното плащане, а оспорва самото плащане.

Съдът счита, че представените и приети разписки от системата на Изипей АД установяват заплащането на процесните суми в полза на ответника. Доколкото последният нито твърди, нито установи да е налице валидно основание за задържане на така платените суми, то искът по чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да се уважи.

С оглед основателност на иска за главница, то основателна се явява и претенцията за заплащане на законна лихва върху уважената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно представените доказателства и заявените претенции в размер на 42, 50 лв. заплатена държавна такса.

Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Неговият размер, съобразно размера на уважения иск, съдът определя на осн.чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400 лв., като същото следва да се присъди в полза на адв. Д. Б., съобразно представения и приет като писмено доказателство договор.

2

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3 да заплати на А. Д. Д., ЕГН **********, *** сумата от 571 лв., платена без правно основание за периода от 14.06.2018 г. до 30.07.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.06.2023 г. до окончателното й заплащане и сумата от 42,50 лв.- разноски по делото за платена държавна такса.

ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3 да заплати на адв. Д. Г. Б., с личен номер *** сумата от 400 лв.- адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3