Решение № 214 от 03.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Пловдив, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20255001000221 по описа за 2025 година намери следното:

Производство по чл.258 от ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на подадени две въззивни жалби срещу постановеното решение №83 от 20.02.2025 г. по търг.дело №744/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

С постановеното решение съдът е осъдил ЗД Е. АД, ЕИК *********, да заплати на С. И. К., ЕГН: **********, сумата от 10 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от счупване на шийката на скочната кост, счупване на пета ходилна кост и счупване на малкопищялния десен глезен, вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.08.2020 г., в гр.П., на кръстовището между ул.П. и ул.Г., причинено виновно при управление на лек автомобил марка Р., ДК № ** **** **, за който автомобил е сключен договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите със ЗД Е. АД, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 08.12.2020 г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил иска за заплащане на 1 обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 10 500 лв. до пълния предявен размер от 65 000 лв., както и иска за заплащане на за обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 07.10.2020 г. до 07.12.2020 г.

ЗД Е. АД, е осъдено да заплати на адвокат Н. Н. Д. сумата от 1 614 лв. с ДДС възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на ищеца С. И. К. на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА, както и по сметка на Окръжен съд - Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата от 1030 лв., представляващи дължима държавна такса и направени разноски по делото. С. И. К. е осъден да заплати на ЗД Е. АД сумата от 1 044,60 лв. направени деловодни разноски по съразмерност, на осн. чл. 78, ал.

3 ГПК.

Решението е постановено при участие на Община П., ЕИК *********, като трето лице-помагач на страната на ответника ЗД Е. АД, ЕИК *********.

Първата въззивна жалба е подадена от ЗД Е. АД, чрез юрисконсулт Б. Г., и се отнася до постановеното решение в осъдителната му част над сумата от 500 лв. до присъдените 10 500 лв. Посочва се, че в обжалваната част съдебният акт е постановен при несъобразяване с материалния закон, поради което се явява незаконосъобразен. Счита се, че конкретно проявените и обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на критерия за справедливост предполагат по-нисък размер на заместващото обезщетение, като се акцентира на характера на уврежданията, съС.ието на ищеца към настоящия момент, оперативните белези, които не са загрозяващи и създаващи дисксомфорт, възрастта на ищеца, която е възпрепятствала по- бързото му възстановяване. Моли се да се отмени решението в обжалваната част и се отхъврил исковата претенция. Претендира разноските.

Срещу въззивната жалба са постъпили отговори.

Ответникът – Община П., чрез пълномощника си юрисконсулт И. К., изразява становище относно неправилното конституиране на общината , като трето лице помагач на застрахователното дружество, като моли по отношение на него да се обезсили, съответно да се отмени постановеното решение.

Ответникът С. К., чрез пълномощника си адвокат Н. Н. Д., изразява становище за неоснователност за въззивната жалба и моли да се потвърди 2 решението в обжалваната му осъдителна част. Претендира разноски по чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Втората въззивна жалба е подадена от С. И. К., чрез пълномощника адвокат Н. Н. Д., и се отнася до постановеното решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата над присъдените 10 500 лв. до претендираните 31 500 лв. Посочва се, че в тази част решението е неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и необосновано. Изложени са подробни съображения относно правилността на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди – 70 000 лв., както и оплаквания относно определения процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца – 50 %, като се счита, че допринесъл с по-малък процент – 20 %. Моли се да се отмени решението в обжалваната отхвърлителна част и се присъди обезщенение в размер на 21 000 лв., ведно със законната лихва от 08.12.2020 г. до окончателното плащане. Претендират се адвокатско възнаграждение по чл.38ал.2 от ЗАдв.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ЗД Е. АД, чрез юрисконсулт Б. Г., с който се счита същата за неоснователна, като се моли да се остави без уважение, като се претендират разноските.

Съдът, след като се запозна с данните по делото, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.275 от ГПК от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт, за което и страните не спорят, поради което следва да се пристъпи към разглеждането им по същество в съответствие с наведените оплаквания и прецени основателността на предявения иск по чл.432 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

Видно от исковата молба, ищецът е посочил, че е претърпял пътно транспортно произшествие на 17.08.2020 г., около 20:00 часа, в гр. П. на кръстовището, образувано от ул.Г. и ул.П., при което водачът на автомобил марка Р., модел К. С., с ДК №** **** **, в нарушение на правилата на ЗДП, навлязъл и преминавал през кръстовището на забранителен сигнал на светофарната уредба, регулираща предимството при преминаването на 3 кръстовището, в резултат на което отнел предимството на правомерно движещия се мотоциклет марка П., модел Л., ДК № ** **** *, управляван от него, настъпил удар между двете моторни превозни средства, от който получил множество тежки телесни увреждания. Причина за настъпване на произшествието е нарушаване на правилата за движение по пътищата от водача на лекия автомобил, който в нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДП и чл.31, ал.

7, т. 4 ППЗДП, не е спрял, а преминал през кръстовището при жълт сигнал на светофарната уредба, въпреки че имал възможност да спре, без да създаде опасност за движението. За пътния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № ***/17.08.2020 г. по описа на ОД на МВР – П., образувано ДП № **/**** г. по описа на сектор РТП - П., както и АНД № ************** по описа на PC Пловдив, като с Решение № ***/******** г. на PC Пловдив, Н. Т. Д. е признат за виновен за посоченото нарушение на правилата за движение по пътищата и причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на ищеца.

Посочва, че е претърпял средна телесна повреда, изразяваща се в 1.счупване на шийката на скочната кост, 2.счупване на пета ходилна кост и 3.счупване на малкопищялния глезен на десния долен крайник, довели до трайно затрудняване на движението на същия. Непосредствено след произшествието бил приет в УМБАЛ Св. Г. ЕАД - П., където след преглед и образни изследвания, било извършено оперативно лечение - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тарзални и метатарзални. Бил изписан от болницата на 20.08.2020 г. с диагноза: ***.** Счупване на талуса, закрито. Фрактура тал. декстра, с предписания -имобилизация за три месеца, медикаментозно лечение и контролни прегледи.

Твърди, че в резултат на получените увреждания бил в отпуск 94 дни, поради временна неработоспособност, като през първите два месеца се нуждаел от поС.на чужда помощ при обслужване на ежедневните си нужди, тъй като не е могъл да се придвижва и обслужва самостоятелно. Търпял и продължавал да търпи интензивни болки и страдания, а от телесните увреди и операции останали загрозяващи белези по тялото му.

Поради болка и подуване на ходилото, както и ограничен обем движение в областта на дясна глезенна става, бил приет на 18.10.2021 г. в КОТ на УМБАЛ Св. Г. ЕАД, като на 20.10.2021 г. под спинална анестезия било 4 извършено оперативно разделяне на кости - тарзални и метатарзални, и изписан на 22.10.2021 г., с диагноза: последици от други счупвания на долен крайник, препоръки за ЛФК на свободните стави, да ходи временно с патерици, изписани били медикаменти и назначени контролни прегледи, издаден му бил болничен лист за 35 дни. Все още възстановителния период след фрактурата и оперативното и лечение не е приключил.

Ищецът твърди, че освен физическите болки и неудобства, произшествието повлияло изключително неблагоприятно върху психиката му, променил се изцяло, със сериозни психически последици, като депресия, страх, безсъние и безнадежност, както и ще окаже негативно виляние върху целия му бъдещ живот.

Посочва, че е депозирал писмена претенция до ответното застрахователно дружество на 07.10.2020 г., по която е определена и изплатена сума в размер на 25 254,60 лева, от които 24 500 лева за неимуществени вреди и 754,60 лева за имуществени вреди. Счита, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е сумата от 90 000 лв., поради което предявява настоящата искова претенция за разликата между изплатената и претендираната от него сума в размер на 65 500 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане.

Ответникът - застрахователно дружество, е представил писмен отговор срещу исковата молба, с който оспорва претендирания размер и прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по чл.51,ал.2 от ЗЗД като водач на двуколесно превозно средство, ищецът неправомерно се е движил по разделителната линия на лентите за движение, между автомобилите, изчакващи разрешителен сигнал на светофарната уредба, както и, че е предприел навлизване в кръстовището, образувано от улиците П. и Г. в гр. П., при забранителен за него светлинен сигнал. Твърди, че ако ищецът не бе извършил тези две правонарушения, а бе навлязъл в кръстовището на зелен сигнал, то до съприкосновение между участниците в произшествието не би се стигнало, тъй като те биха се разминали. Така , според него, и двамата водачи имат еднакъв приносн за настъпване на пътния инцидент По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва, счита, че е неоснователна, а в условията на евентуалност - твърди, че лихва се дължи 5 съгласно чл. 497 от КЗ. Прави и възражение за погасяване по давност на част от претендираната лихва, за периода от 07.10.2020 г. до 10.12.2020 г., за който период счита, че претенцията е погасена по давност, поради изтичане на тригодишен срок от възникване на вземането.

Ответникът е изложил и твърдение, че има обстоятелство, което значително е допринесло за възникването на пътния инцидент - Община П., като собственик на пътя, на който е възникнал пътния инцидент, не е изградила и не е поддържала светофарната уредба, която е регулирала движението в обсъждания участък, в съответствие с нормативните изисквания, залегнали в чл.51 от Наредба № 17/23.01.2001 г. за регулиране на движението на пътищата със светлинни сигнали и по - конкретно, съчетанията от светлинни сигнали в отделните фази не са позволявали безопасно преминаване на конфликтните транспортни и пешеходни потоци през регулираното място, поради което счита, че е налице съизвършителство при причиняване на пътно транспортното произшествие. Поради това и доколкото за застрахователя ще възникне правото да поиска от солидарно отговорния съизвършител да му бъде възстановена онази част от платеното обезщетение, която съответства на приноса на последния за възникването на вредите, е поискано привличане на Община П. като трето лице помагач, което искане е уважено.

С допълнителната искова молба и с допълнителния отговор страните поддържат твърденията и възраженията си.

Третото лице помагач на страната на ответника - Община П., оспорва законосъобразността и правилността на конституирането му и моли да бъде отменено постановеното определение за това и заличена като страна по делото.