Решение № 7932 от 30.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7932 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20241100513961 по описа за 2024 година установи следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С Решение № 13358/05.07. 2024г., постановено по гр. д. № 59254/2023 г., по описа на СРС, 68 състав, са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против П. И. П., ЕГН ********** , с адрес : град София, бул. **** , обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК, П. И. П. дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, следните суми: 2 946,58 лв., представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, с абонатен № 206023, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; 415,69 лв ., представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2021г. до 14.07.2023г.

; 27,60 лв ., представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., и 5,95 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 15.08.2020г. до 14.07.2023г. , заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението – 1

26.07.2023г. д окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 41869/ 2023г. по описа на СРС,68 състав. Със същото решение ответницата П. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноските по производството.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата П. И. П.. В жалбата се навеждат доводи за допуснати от първоинстанцинония съд съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до неговата недопустимост.

Въззивницата сочи, че районният съд е следвало да конституира като страна по делото и другия съсобственик на имота, СИО, нейн съпруг, тъй като е налице задължително другарство в процеса. В жалбата се прави искане обжалваното решение да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане с участието на всички надлежни страни.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала отговор на въззивна жалба, в която навежда доводи за мотивираност и обоснованост на съдебното решение.

Прави се искане то да бъде оставено в сила .

Третото лице помагач „ПМУ Инженеринг“ ООД не заявява становище по въззивната жалба.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивницата не се явява, въззиваемата страна и третото лице помагач не изпращат представител. Въззиваемата страна е депозирала становище, в което излага доводи в подкрепа на депозирания по-рано отговор на въззивната жалба. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. По съдържащите се в жалбата доводи и възражения въззивният съд е длъжен да се произнесе, след като обсъди относимите към тези доводи и възражения доказателства.

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Предявеният пред първоинстанционният съд иск е установителен, при правна квалификация чл. 124 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответницата като стойност на получена и разходвана от нея топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, 2 издадена в полза на „Топлофикация София” ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

Основното възражение във въззивната жалба касае редовността на развилото се пред СРС производство, като ответницата, сега въззивница твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е конституирал като ответник по делото и другия съсобственик на процесния имот СИО, който е необходим другар.

За да се произнесе по направеното възражение, въззивният съд съобрази следното:

По делото е установено, че процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, с абонатен № 206023, е придобит по време на брака на ответницата П. П., че тя е подала молба-декларация от 29.11.1999г. за откриване на партида за имота при ищеца, че имотът е топлоснабден, че за същия има отчет на топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м.04.2022г. Видно от депозираното от третото лице помагач писмо, имотът е необитаем за процесния период и за него не е начислена топлинна енергия за подгряване на вода. В отговора на исковата молба ответницата е оспорила дължимостта на претендираните от ищеца суми, като наред с друго , е посочила, че жилището е СИО и че тя не дължи цялата претендирана сума.

Разноските за топлоенергия в жилище СИО / в случай че семейството живее в него/ има характер на разноски за нуждите на семейството . Съгласно разпоредбата на чл.32 от СК разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат и от двамата съпрузи и за тях те отговарят солидарно. При това положение , съгласно разпоредбата на чл.122 ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Вътрешните отношения между съпрузите се уреждат от общите правила на солидарността. В случая заявлението е подадена от кредитора срещу ответницата и с оглед постъпилото от нея възражение срещу заповедта за изпълнение, същата е надлежен ответник и в исковото производство. Постановеното срещу нея решение не е недопустимо.

По сходен казус се е произнесъл и ВКС с Определение № 50690 от 3.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 149/2019 г., III г. о., ГК, където ВКС не е установил процесуално нарушение при насочен само срещу единия съпруг иск за заплащане на сметки за ползвана топлоенергия в жилище СИО.

В съдебната практика няма противоречие по въпроса, че по предявени от или срещу съпрузи искове за собственост върху вещи и имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, другарството на съпрузите е необходимо по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като естеството на спорното правоотношение налага решението на съда да бъде еднакво по отношение на двамата, но не е задължително /така и ТР по тълкувателно дело № 3 по описа за 2016 г., ОСГК, ВКС/ . Необходимото другарство на съпрузите е уредено като изключение само в изрично предвидените от закона случаи и не може да се тълкува и прилага разширително по отношение на хипотези, в които законът не го предвижда или естеството на спора не налага задължително участие на определени лица. Отговорността на 3 съпрузите за разходите за задоволяване нуждите на семейството е солидарна, и тя не поражда необходимо другарство или задължително необходимо другарство.

В допълнение, в конкретния случай липсва основание да се търси договорна отговорност от съпруга на ответницата. Представената по делото молба-декларация от 29.11.1999г. за откриване на партида за имота при ищеца представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД.

Като е приел това заявление, входирал го е при себе и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на ответницата П. П. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Чрез изразената от нея воля е породено облигационно правоотношение с ищцовото дружество на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. От посочената дата – 29.11.1999г., предхождаща началото на исковия период, между П. П. и ищцовото дружество съществува правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за имота. Ето защо, задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия за процесния период е единствено П. П. . Само при липсата на такъв договор топлопреносното дружество може да търси заплащане на доставената топлоенергия и от другия съсобственик на топлоснадбения имот - съпруга на ответницата – в този см. е ТР №2/17.05.2018г. по т.д.№ 2/2017г. по описа на ВКС, ОСГК. Поради това, дори и топлопреносното дружество да бе предявило иск и срещу съпруга на ответницата, или само срещу него, то той би бил неоснователен, тъй като съпруга няма качеството потребител на топлинна енергия и в този смисъл не е пасивно материално легитимиран да отговаря по такъв иск.

Районният съд е постановил валидно, правилно и законосъобразно решение, изцяло съобразено със задължителната практика на съдилищата.

По разноските:

На настоящата инстанция, с оглед неоснователността на въззивната жалба, разноски на въззивницата не се следват.

Въззиваемата страна претендира разноски в размер на 200лв. юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд, като съобрази, че въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, и е депозирала молба със стандартизиран текст преди съдебното заседание, на което не се е явил нейн представител, намира, че на основание чл.78 ал.8 ГПК на въззиваемата страна следва да се определят разноски в размер на 50лв.

Третото лице помагач няма право на разноски.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13358/05.07.2024г., постановено по гр. д. № 59254/2023 г., по описа на СРС, 68 състав.

ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН **********, с адрес : град София, бул. **** , да заплати на 4

„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23 Б, на основание чл.78 ал.8 от ГПК, сумата в размер на 50лв., представляваща разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „ПМУ Инженеринг“ ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5