Решение № 3703 от 21.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3703 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100501511 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 30.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 17231/ 2022 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 78 състав, „ДЗИ- О.З.” ЕАД- гр. София /ЕИК ****/ е осъдено да заплати на ЗК „У.” АД- гр. София /ЕИК ****/ на основание чл.411 КЗ сумата 1 553.90 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба31.03.2022 г., до окончателното й изплащане, а също и сумата 883.52 лв.- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ДЗИ- О.З.” ЕАД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна ЗК „У.” АД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от ЗК „У.“ АД регресен иск по чл.411 КЗ като основателен и доказан- чл.272 ГПК.

Регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „каско” възниква в момента, в който е удовлетворил застрахования и оттогава вземането му става изискуемо. В настоящия случай регресното право на ищеца- застраховател по имуществена застраховка „каско”, е упражнено срещу застрахователя по риска „гражданска отговорност” на делинквента.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента /чл.411 КЗ/ е обусловено от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и направени от застрахователя разноски за определяне размера на застрахователното обезщетение; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента, с негово виновно и противоправно поведение; и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между делинквента и ответника.

В случая осъществяването на горепосочените правопораждащи факти, касаещи възникването на деликтната отговорност, е установено по делото, което обосновава извод за доказаност на иска по основание.

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства: двустранен констативен протокол за ПТП, представляващ част от образувана при ищеца- въз основа на подадено от служител на „И.Т.“ АД /застрахован/ уведомление за щета по застраховка „каско“ и „гражданска отговорност“, преписка по щета; цитираното уведомление за щета; опис на щета; опис- заключение по щета; свидетелски показания на участвалите в ПТП водачи /разпитани по делегация/ и експертно заключение на автотехническа експертиза, преценени съвкупно, се установяват механизма на ПТП и причиняване на вредите вследствие виновното и противоправно поведение на застраховано при ответника лице, респ. наличието на 2 причинно- следствена връзка между такова поведение и настъпилите за застрахованото при ищеца лице вреди. Изплатеното от застрахователя- ищец застрахователно обезщетение от 1 553.90 лв., видно от банково извлечение, в което е отразено плащане на сумата по процесната щета към „Автоцентър Радост“ ЕООД /доверен сервиз на ЗК „У.“ АД/ на 4.11.2021 г., покрива действителните вреди, понесени от застрахованото лице, и предвид настъпилата съобразно чл.411 КЗ суброгация, подлежат на възстановяване в претендирания по делото размер.

Неоснователни са направените в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК възражения на ответника, поддържани и във въззивната жалба, основани на оспорване механизма на процесното ПТП и на твърденията, че застрахованото при ищеца МПС се е движило в нарушение на разпоредбата на чл.20 ЗДвП, като ПТП е настъпило единствено по вина на водача на това МПС, евентуално при налично съпричиняване на вредоносния резултат. Не е опроверган от страна на ответника описаният в цитираните документи механизъм на ПТП, според който преди реализиране на процесното ПТП двата участвали в същото автомобила са се намирали в една лента на пътното платно от двулентов път, като л.а.“Опел Астра“ се движел зад т.а.„Дачия Докер“ и водачът на л.а.“Опел Астра“ с рег.№ СН **** НН предприел маневра изпреварване, като навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в движещия се пред него и започнал вече да извършва маневра завой наляво водач на т.а.„Дачия Докер” с рег.№ СА **** ХС.

При така установения механизъм на произшествието виновен за настъпването му е водачът на л.а.„Опел Астра“ с рег.№ СН **** НН, чието поведение е било неправомерно- в нарушение на чл.25, ал.1 и ал.2, изр.1 ЗДвП, изискващ водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение /ал.1/, а също и при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея /ал.2/.

По делото не е доказано, при принадлежаща на ответника доказателствена тежест, да е извършено нарушение на правилата за движение от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил, не е установено управлението и движението на увредения автомобил да не е било съобразено с фактори, посочени в чл.20 ЗДвП.

Независимо от произтичащото от чл.20 ЗДвП задължение за водача на т.а.„Дачия Докер“: „да контролира непрекъснато МПС, което управлява, като съобрази скоростта на движението с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като е 3 длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението“, неговото поведение на пътя е било правомерно /движил се е в своята лента за движение на пътното платно, като е предприел маневра завой наляво, в който случай водачът на движещия се зад него лек автомобил е следвало да съобрази поведението си на пътя с това обстоятелство/, поради което и не може да бъде обоснован извод както за вина на същия, така и за съпричиняване на вредоносния резултат. Няма основание за приемането на извод, че водачът на увредения автомобил е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на ПТП, както и че е могъл да го предотврати, за да избегне причиняване на вредоносния резултат.

При това положение за доказаните в настоящото производство вреди правилно е присъдено регресно обезщетение в пълния претендиран от суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател размер.

Относно размера на вредите е изслушана авто- техническа експертиза по делото, според чието експертно заключение, прието като неоспорено от страните, действителната им стойност възлиза на 1 855.39 лв., т.е. сума, надвишаваща заплатеното от ищеца на застрахованото лице и претендирано по настоящото дело застрахователно обезщетение. Така определеното обезщетение отговаря на изискванията на чл.499, ал.2 КЗ и не надвишава действителната стойност на причинените при процесното ПТП вреди /определена по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие/. Следователно искът по чл.411 КЗ се явява основателен и доказан за процесната сума, която правилно е присъдена като регресно обезщетение на ищеца, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното й изплащане.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции и неоснователност на релевираните във въззивната жалба на ответника доводи, обжалваното първоинстанционно решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на въззивното производство на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 480 лв.- разноски за платено адвокатско възнаграждение /с включен ДДС- съобразно сключено между дружеството и адвокат- пълномощника му Споразумение № 14/ 1.02.2023 г./.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 30.12.2022 г., постановено по гр. дело № 17231/ 2022 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 78 състав.

4

ОСЪЖДА „ДЗИ- О.З.” ЕАД- гр. София /ЕИК ****/ да заплати на ЗК „У.” АДгр. София /ЕИК ****/ сумата 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5