Решение № 42 от 05.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Кюстендил, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Елеонора Н. Б.а като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20251500500312 по описа за 2025 година

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 6596/09.06.2025 г. от Е. М. Г. с ЕГН **********, с адрес *********************** с адрес за призоваване гр. Дупница, ул. „ Солун“ № 2, ет. 3, кантора 18, чрез пълномощника адв. Ю. С., насочена против решение № 303 от 30.05.2025 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2037/2024 г. по описа на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт Дупнишкият районен съд е признал за установено по отношение на Е. М. Г., че Й. М. Г. е собственик на ½ ид.ч.от ПИ с идент.№ *** с площ 512 кв.м.в с. Бистрица при съседи ПИ с № 385,431,429,502, ведно с построената в него жилищна сграда с идент № 3 с площ 57 кв.м. и два гаража с площ 18 кв.м.; отменил е нот.акт № 160, т. ІІ, д. 354/24г. на нотариус Сотиров до размера на ½ ид.ч. и е осъдил Е. М. Г. да заплати на Й. М. Г. 1337 лв.деловодни разноски.

Въззивникът обжалва първоинстанционното съдебно решение в цялост като релевира доводи за неговата неправилност. Не споделя изводите на решаващия състав, който приел, че независимо, че ищецът живее от 30 г. в чужбина и не владее имота, наследствените му права не можело да бъдат игнорирани, респ. ответникът е бил държател на частта на ищеца и не можел да придобие целия имот по давност. Поддържа, аргументирайки се със събраните свидетелски показания, че ответникът е владял, освен собствената си част, и частта на ищеца, като след 2002 г. непрекъснато извършвал действия спрямо имота, отричащи правата на другия наследник, които му действия били достояние на ищеца. Допълва, че ответникът се е позовал на изтекла в негова полза давност още преди предявяване на иска като инициирал нотариално производство, в рамките на което на негово име бил издаден нотариален акт за собственост.

Моли се за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отхвърляне изцяло на исковите претенции. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Й.

М. Г. чрез пълномощника му адв. Е. М., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания по пространно изложени съображения. Поддържа се, че по делото не се установява по безспорен начин за ответника да е налице давностно владение, характеризиращо се с всички необходими признаци, а нотариалният акт, с който е признат за собственик на целия поземлен имот, е издаден неправилно и в противоречие със законовите разпоредби.

Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението, чрез постановилия атакувания акт Районен съд - Дупница.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от съответния съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил; то е и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:

Видно от удостоверение за наследници №2677/28.05.2024г.на община Дупница, страните са законни наследници ( низходящи от първа степен) на М.Г.М., починал на 09.01.1998г. ( за последното обстоятелство е бил съставен акт за смърт №0001/10.01.1998г.,с.Бистрица), както и на В.С.М., съпруга на М.М., починала на 20.06.2002г. ( срвн.у-ние за наследници № 2678/28.05.2024г.на Община Дупница).

Наследодателят М.М. е бил признат за собственик на процесния имот , придобивайки го на оригинерно основание – по давност – видно от нотариален акт № 91,т.II, д.№516/1976г. от 13.04.1976г., като не се спори, че двамата наследодатели са били в брак към момента на придобиването.

Ответникът по иска (сега въззивник) Е. М. Г. се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка - №160,т. II, рег.№2686, д.№354/2024г. от 18.06.2024г.по описа на нотариус Ст.С., рег.№292- с район на действие РС-Дупница, като въззивникът е признат за собственик на имота по наследство и давностно владение.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства. В показанията си свид.С.Г. – бивша съпруга на ищеца Й. Г., твърди, че къщата в процесния имот е построена от наследодателите на страните, като до смъртта на родителите на бившия й съпруг същите са живели там. Впоследствие известно време никой не е живял в процесния имот, след което ответникът, който имал жилище и в гр.Дупница, е заживял в имота, с което фактическо положение съпругът й се е съгласил доброволно, а това е станало малко след смъртта на майка им- и ответникът по иска живее там (във фактическо съжителство, като жената, с която въззивникът живее на семейни начала, също е разпитана като свидетел) . Сочи още, че бившият й съпруг от 30 години живее в САЩ и не е имал възможност да си идва поради липса на документи, имотът обаче е посещаван от свидетелката Г. и нейните деца от брака й с ищеца приживе на наследодателите, но също така свидетелката е имала ключ от външната врата и от един от гаражите, който е бил даден на братовчед на страните за ползване.Свидетелката уточнява още, че ищецът винаги се е интересувал от имота и е изпращал пари за ремонти чрез нея, а също и тя е плащала данъците за неговия дял , като за последното са представени и квитанции за заплатени данъци за земя и сгради по адм.адрес на имота в с.Бистрица за периода 1998г. (30.09.1998г.т.е.след смъртта на бащата на страните) до 2023г. (13.03.2023г.) . Свид.Г. сочи и, че ищецът 2 при идването си през лятото на 2024г. е отишъл в бащината си къща , отседнал е там, без да нощува, и никой не му е пречил за това.

Свидетелят Х.М. – племенник на страните ( син на техния братовчед С., починал 2016г.), поддържа, че имотът е бил на бащата на страните и е наследствен за двамата братя; потвърждава обстоятелството, че неговият баща приживе е ползвал един от гаражите в спорния имот, предоставен му от ищеца Й., както и че Й. е изпращал пари за ремонт , но не знае какво е извършвано точно .Свид.М. сочи, че ищецът не се е отказал от имота, който е посещаван многократно от жена му и братовчедката на този свидетел, включително при започнала процедура за изменение на ПУП на населеното място през 2023г. ищецът е бил уведомен, но е казал, че не може да присъства , а е уведомил свид.С.Г..

Свид.Й.С. – съседка на имота, посочва, че къщата, както и два гаража, са строени от бащата на страните М. както и че в имота от над 20г. живее ответникът Е. и жена, с която той живее на семейни начала; Й. е дошъл миналата година заедно с дъщеря си и е влязъл в двора на имота, но не знае какво са си говорили двамата братя, макар че ищецът е „дошъл да иска част от имота“. Сочи още, че ремонт не е правен на къщата, а само са сменени прозорците и един „джамлък“, както и водопроводът, което е направено от Е..Тя приема, че Е. ползва имота „за себе си“, не е разбрала през тези години друг да има претенции.Предполага, че Е. е разрешил ползването на гаража- неколкократно за паркиране там - от свид.М. и баща му, „защото няма кой друг да му разреши“.

Свид.Л.Т. – съжителката на ответника Е. Г., сочи, че живее от 20г.(от 2005г.) с ответника , първоначално- две години в гр.Дупница, а от 18г.-в имота в с.Бистрица и това е наследствената му къща. Поддържа, че братът на съжителя й – Й., е дошъл миналата година (2024г.) и е казал, че е дошъл да се сбогува и повече няма да идва в България, защото в Америка има друго семейство, но искал да получи „бащин я“. Е. точно си бил „подгонил“ документите за имота, когато Й. си дошъл. Когато са разговаряли двамата братя по телефона, ищецът е казал на брат си, че няма да се връща в България , а Е. да си живее там и да си стяга къщата, защото той няма да дава пари за ремонти. Уточнява, че братовчедът С. е ползвал един месец гараж в имота, но Е. му е разрешил, той е правил и ремонт – смяна на дограма и водопровод, а Й. не е изпращал пари. Свидетелката изрично е посочила, че „Е. на никого не е казвал, че имота е само негов“. Сочи, че са си плащали данъците редовно, като в „данъчното“ са ги питали дали ще платят данъка на Й. ; Е. си е плащал данъка за неговата част, а на Й. данъците не са били платени.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд приема следното от правна страна:

В Тълкувателното решение № 1 от 06.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК, отричащо приложимостта на презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между сънаследници, се изхожда от разбирането, че доколкото всеки от сънаследниците може да се ползва от общата вещ, то не е достатъчно един от тях да се ползва сам от вещта, за да се приеме, че я е завладял с намерение да я свои. Необходимо е сънаследникът да е извършил такива действия, от които да се вижда, че фактическата власт на другите сънаследници е отричана, че ако те се опитат да я упражнят върху вещта, ще бъдат отблъснати.

Основно доказателство за установяване на давностното владение са гласните доказателства, поради което правомощие на съда по същество е да прецени достоверността им и да формира вътрешното си убеждение въз основа на тях, но изхождайки от анализа на всички доказателства, т. е. преценката на свидетелските показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства.

Предвид изложените в показанията данни се налага извод, че ищецът е отстъпил на своя брат правомощието си да ползва имота ( притежаваната сънаследствена част) поради своето фактическото отсъствие от страната, без обаче да се дезинтересира от правото си на собственост. Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при държането, но именно субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение.

3

Не се установява конкретен момент, от който с категоричност да се приеме, че е налице явно манифестирано своене на имота от страна на ответника по иска - както се посочи, от свидетелските показания е установено, че за периода до извършване на обстоятелствената проверка, същият не е заявявал, че имотът е „само негов“; респ.заплащал е данъци само за своята ид.част ( срвн.показания на съжителката на ответника по иска). От друга страна, след смъртта на техния баща,т.е.от 1998г. и до 2023г. другата част от дължимите данъци за имота е заплащана от името на ищеца, а последният е считал този имот „за бащин я“. Двамата братя са комуникирали помежду си по телефона, т.е. манифестирането на промяната в намерението на владеещия съсобственик не е била обективно невъзможно да бъде заявена, в каквато насока обаче липсват доказателства.

Поради съвпадение на крайните изводи за основателност на исковата претенция досежно установяване правото на собственост на ищеца за ½ ид.ч.от процесния имот, придобита по наследство, респ.на свързаната с нея такава по чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на констативния нотариален акт до този размер , атакуваното решение на ДнРС следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 303 от 30.05.2025 г., постановено по гр.д. № 2037/2024г. на РС – Дупница .

Настоящото решение може да се обжалва пред Върховния касационен съд с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му на страните.