Определение № 505 от 12.12.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 505 гр. Сливен, 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно частно наказателно дело № 20252200600754 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХII НПК.

Образувано е по частна жалба на Е. В. П. срещу определение Рег. № 831/29.10.2025, постановено по НОХД № 534/2025 г. по описа на СлРС, с което жалбоподателката е осъдена да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София сумата от 310 лева, представляващи направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за служебен защитник.

Жалбоподателката твърди в жалбата си, че не е била уведоменна по надлежния ред за дължимата на НБПП сума от 310 лева, представляваща разноски за предоставена правна помощ и районният съд не събрал данни за наличието на основанията по чл. 23 ал. 2 изр. последно от ЗПП за освобождаване от заплащане на разходите за служебен защитник по делото.

Твърди още, че към настоящия момент изтърпява наказание лишаване от свобода, няма доходи и семейството й нямало възможност да заплати дължимата сума на НБПП. Заявява, че във връзка с чл. 23 ал. 5 от ЗПП дава съгласие личните й данни да бъдат обработвани за установяване служебно на имущественото й състояние и моли въззивния съд да отмени обжалваното определение.

СлОС, като взе предвид изложените в жалбата доводи и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено СЛЕДНОТО от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по НОХД № 534/2025 г. по описа на СлРС, е образувано по повод внесен обвинителе акт от РП - Сливен против подс . Е. В. П. за 1 извършено от нея престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК. Производството по делото е приключило с влязла в сила на 02.07.2025г. присъда, с която подсъдмиата е осъдена за престъпление по чл.

354а ал. 5 вр. ал. 3 предл. 2 т. 1 предл. 1 от НК и й е наложено наказание глоба в размер на 200 лева. На основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на П. са възложени направените по делото разноски в размер на 76,58 лева, платими по сметка на ОДМВР - Сливен.

Видно от материалите по делото, в производството пред СлРС подс. Е.

В. П. е бил защитавана от служебен защитник – адв. А.С.А. от СлАК, който е бил назначен още на фазата на досъдебното производство.

На 28.10.2025г. по делото е постъпило писмо от председателя на Националното бюро за правна помощ, с което е отправено искане полза на НБПП да бъдат присъдени разноски за възнаграждение на служебен защитник. Към писмото е приложено решение № СЛ-713-20618/29.07.2025 г. на НБПП, от което се установява, че на служебния защитник адв. А. е било изплатено възнаграждение в размер на 310 лева за предоставена правна помощ на Е. В. П. по ДП № 859/2024 г. по описа на РУП-Сливен и по НОХД № 534/2025 г. по описа на СлРС.

Служебният защитник е бил назначен в хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК, тъй като П. е била задържана в хода на досъдебното производство, поради което защитата й е била абсолютно задължителна. Съобразявайки крайния изход на делото и постъпилото искане от Националното бюро за правна помощ, СлРС с атакуваното пред настоящата инстанция определение Рег. № 831/29.10.2025, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, на основание чл. 189, ал. 3 НПК правилно е осъдил подс. П. да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София сумата от 310 лева, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на служебен защитник.

Съгласно чл. 27а от Закона за правната помощ в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Такъв случай е изрично регламентиран в разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително разноските за служебно назначения защитник. В същия смисъл е и задължителната тълкувателна практика на Върховния касационен съд, обективирана в ТР № 4/19.02.2010 г. по т. д. № 4/2009 г. на ОСНК, съгласно което подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита.

В конкретния случай участието на защитник до приключване на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт е задължително на основание чл. 96, ал. 1, т. 6 НПК, доколкото от данните по делото се установява, че П. е била задържана. С оглед на това, защитата на настоящата жалбоподателка в наказателното производство по ДП № 859/2024 г. по описа на РУП-Сливен и по НОХД № 534/2025 г. по описа на СлРС, е била абсолютно 2 задължителна, поради което, в съответствие с изискванията на закона, й е била предоставена правна помощ чрез назначения й още в хода на досъдебното производство служебен защитник.

Жалбоподателката е била призната за виновна по повдигнатото й обвинение с влязла в сила присъда, същата е била представлявана от служебен защитник, назначен по реда на ЗПП, на когото съгласно представеното решение на НБПП е било заплатено възнаграждение в размер на 310 лева, поради което настоящият въззивен съдебен състав счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за осъждане на Е. В. П. да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София разноските за изплатено адвокатско възнаграждение на назначения й служебен защитник.

Определеното от НБПП възнаграждение е съобразено с нормативно определените предели на възнагражденията, регламентирани в относимите разпоредби на Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед размера на предвиденото наказание за извършеното от подсъдимото лице престъпление.

Ето защо, районният съд законосъобразно, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, след представяне на решението на НБПП, е осъдил подсъдимата да заплати сумата от 310 лева по сметка на НБПП.

Във връзка с доводите на жалбоподателката, свързани с материалното й състояние, следва да се посочи, че задължителната защита в процесната хипотеза на чл. 96, ал. 1, т. 6 НПК не се предпоставя от имущественото състояние на лицето, на което трябва да се назначи служебен защитник. Не се установява и вземането за разноски да е погасено по давност.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че контролираният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден като краен резултат.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал.1, т.4 от НПК, Сливенският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение Рег. № 831/29.10.2025, постановено по НОХД № 534/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Определението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 505 гр. Сливен, 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно частно наказателно дело № 20252200600754 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХII НПК.

Образувано е по частна жалба на Е. В. П. срещу определение Рег. № 831/29.10.2025, постановено по НОХД № 534/2025 г. по описа на СлРС, с което жалбоподателката е осъдена да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София сумата от 310 лева, представляващи направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за служебен защитник.

Жалбоподателката твърди в жалбата си, че не е била уведоменна по надлежния ред за дължимата на НБПП сума от 310 лева, представляваща разноски за предоставена правна помощ и районният съд не събрал данни за наличието на основанията по чл. 23 ал. 2 изр. последно от ЗПП за освобождаване от заплащане на разходите за служебен защитник по делото.

Твърди още, че към настоящия момент изтърпява наказание лишаване от свобода, няма доходи и семейството й нямало възможност да заплати дължимата сума на НБПП. Заявява, че във връзка с чл. 23 ал. 5 от ЗПП дава съгласие личните й данни да бъдат обработвани за установяване служебно на имущественото й състояние и моли въззивния съд да отмени обжалваното определение.

СлОС, като взе предвид изложените в жалбата доводи и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено СЛЕДНОТО от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по НОХД № 534/2025 г. по описа на СлРС, е образувано по повод внесен обвинителе акт от РП - Сливен против подс . Е. В. П. за 1 извършено от нея престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК. Производството по делото е приключило с влязла в сила на 02.07.2025г. присъда, с която подсъдмиата е осъдена за престъпление по чл.

354а ал. 5 вр. ал. 3 предл. 2 т. 1 предл. 1 от НК и й е наложено наказание глоба в размер на 200 лева. На основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на П. са възложени направените по делото разноски в размер на 76,58 лева, платими по сметка на ОДМВР - Сливен.

Видно от материалите по делото, в производството пред СлРС подс. Е.

В. П. е бил защитавана от служебен защитник – адв. А.С.А. от СлАК, който е бил назначен още на фазата на досъдебното производство.

На 28.10.2025г. по делото е постъпило писмо от председателя на Националното бюро за правна помощ, с което е отправено искане полза на НБПП да бъдат присъдени разноски за възнаграждение на служебен защитник. Към писмото е приложено решение № СЛ-713-20618/29.07.2025 г. на НБПП, от което се установява, че на служебния защитник адв. А. е било изплатено възнаграждение в размер на 310 лева за предоставена правна помощ на Е. В. П. по ДП № 859/2024 г. по описа на РУП-Сливен и по НОХД № 534/2025 г. по описа на СлРС.

Служебният защитник е бил назначен в хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК, тъй като П. е била задържана в хода на досъдебното производство, поради което защитата й е била абсолютно задължителна. Съобразявайки крайния изход на делото и постъпилото искане от Националното бюро за правна помощ, СлРС с атакуваното пред настоящата инстанция определение Рег. № 831/29.10.2025, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, на основание чл. 189, ал. 3 НПК правилно е осъдил подс. П. да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София сумата от 310 лева, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на служебен защитник.

Съгласно чл. 27а от Закона за правната помощ в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Такъв случай е изрично регламентиран в разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително разноските за служебно назначения защитник. В същия смисъл е и задължителната тълкувателна практика на Върховния касационен съд, обективирана в ТР № 4/19.02.2010 г. по т. д. № 4/2009 г. на ОСНК, съгласно което подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита.

В конкретния случай участието на защитник до приключване на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт е задължително на основание чл. 96, ал. 1, т. 6 НПК, доколкото от данните по делото се установява, че П. е била задържана. С оглед на това, защитата на настоящата жалбоподателка в наказателното производство по ДП № 859/2024 г. по описа на РУП-Сливен и по НОХД № 534/2025 г. по описа на СлРС, е била абсолютно 2 задължителна, поради което, в съответствие с изискванията на закона, й е била предоставена правна помощ чрез назначения й още в хода на досъдебното производство служебен защитник.