Решение № 475 от 14.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. В. 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20213110115945 по описа за 2021 година

Ищецът „С.Б." ЕООД, ЕИК ......, седалище и адрес на управление: гр. С. бул.

„Ц.О.", № 10, ет. 3, представлявано от управителя М.Б.Д., чрез процесуален представител адв. Н. Н. С. - АК В. сл. адрес: гр. В. ул. „К.М.", № 17, адв. офис, тел.

........... е предявил иск срещу П. С. С., ЕГН **********, пост. адрес: гр. В. ул. „Е.Г.", бл.9, вх.17, ет.1, ап.54 на осн. чл. 220, ал.1 от КТ, с цена 1000.00 лева с искане съдът да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия му договор.

Твърдения от които ищецът черпи права са, че ответникът П. С. С., ЕГН ********** е работил при ищеца по трудов договор на длъжност „Специалист обслужване на клиенти" с място на работа в гр. Варна от 03.02.2020 г. до 14.02.2020 г., когато трудовото му правоотношение било прекратено едностранно от него, на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, без да отработи срока на предизвестието или да заплати обезщетение за неспазено предизвестие.

Независимо от отправената покана, до датата на подаване на молбата, ответникът не е заплатил на работодателя дължимото по трудовия договор обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното му трудово възнаграждение, поради което за дружеството е налице правен интерес да предяви осъдителен иск. Ищецът моли за уважаване на иска и заплащане на разноски за производството.

Посочва банкова сметка по която ответникът може да заплати дължимата сума в „Райфайзен Банк" АД BG61 RZBB 9155 1061 0969 12 BIC: RZBBBGSF.

1

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Твърденията са, че предявения иск е допустим, но неоснователен.

Ответникът не оспорва факта, че между страните е бил сключен трудов договор, че на 14.02.2020 г. ищецът е издал заповед за прекратяване на правоотношението и същата е връчена на ответника на същата дата. Ответникът е подписал представената с исковата молба бланка на предизвестие, която е изготвена от работодателя.

Оспорва всички останали твърдения в исковата молба.

Оспорва твърдението, че ответникът е инициирал прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца, че е подписал по свое желание и воля предизвестието за напускане с намерение да дължи заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие, че е получил покана за заплащане на обезщетение на ищеца в размер на 1000 лева. Оспорва, че дължи претендираната сума на ищеца.

Малко след като е постъпил на работа, на ответника е съобщено от ръководството на фирмата, че ще бъде прекратено трудовото му правоотношение и му заплатили по банков път нетно възнаграждение в размер на 400 лева. На 14.02.2020 г. му е връчена за подпис заповед изх.№ 6953/14.02.2020 г., че считано от 16.02.2020 г. се прекратява трудовия му договор на осн.чл.326, ал.1 от КТ, считано от 16.02.2020 г.

Останал учуден, че в заповедта пишело, че дължи обезщетение в размер на 1000 лева.

Било му обяснено, че от счетоводството са изготвили заповедта по този начин и че никой няма да иска заплащане на обезщетение. Тъй като ответникът нямал правни познания и младата му възраст /Н.ро бил навършил пълнолетие/, той се доверил и подписал заповедта. В заповедта не е записан словом текста на чл.326, ал.1 от КТ, който е посочен като основание за издаване на заповедта. Денят 15.02.2020 г. е бил последния работен ден на П. С. при ищеца. След три дни бил потърсен от представител на ищеца и помолен за среща и по-късно същия ден му е представена за подпис бланка на предизвестие с дата 15.02.2020 г. Ответникът за пореден път се доверил и подписал предизвестието. След това бил помолен да напише текста, че е съгласен да му се удържи заплатата за м.февруари 2020 г. без да се посочва сумата. На въпрос от негова страна защо да го прави, отново му било обяснено, че това е по изискване на счетоводителя, че той вече си е получил заплатата и повече няма да бъде притесняван.

Воден от желание да приключи отношенията и да не бъде притесняван повече от работодателя, той изписал продиктувания му текст, подписал се и записал датата на която му е дадено предизвестието – 18.02.2020 г.

След като получил исковата молба, ответникът разбрал, че е въведен в заблуждение. Решил да разкаже случая в интернет пространството за да предпази други лица от подобно недобросъвестно поведение на този работодател. На посочени в отговора сайт има над 390 мнения от бивши служители на същата фирма за подобно 2 поведение.

Заповедта за прекратяване е издадена на 14.02.2020 г., тоест преди предизвестието, което е с дата 18.02.2020 г. postfactum, от което следва, че заповедта е издадена при липсата на основание и се явява незаконосъобразна. Въпреки изтеклия законоустановен двумесечен срок за нейното оспорване, ответникът счита, че не съществуват пречки, съдът да констатира това в мотивите си.

Липсва житейска логика заповедта за прекратяване на трудовия договор да е издадена преди предизвестието от работника, както и същият да изписва собственоръчно, че е съгласен да му бъде удържано трудовото възнаграждение.

Съгласно чл.228 ал.1 от КТ, брутното трудово възнаграждение, което служи като основа за изплащане на обезщетенията по съответния раздел, в това число това по чл.220, ал.1 от КТ е последното получено месечно възнаграждение.

Работодателят е изплатил на ответника месечно възнаграждение за отработените от него дни - сума в размер на 400 лева, тъй като няма спор, че не е отработил пълен месец. Дори в условност да се допусне, че П. С. дължи обезщетение за неспазено предизвестие (въпреки, че не са налице основанията за това), то дължимата сума не е размерът на основната работна заплата записана в трудовия договор - 1000 лв, а в размер на полученото брутно месечно възнаграждение, т.е. 517,76 лв, в който смисъл е практиката на съдилищата: Решение №7367 от 28.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1218 / 2011.Г, докладчик съдията Румяна Папазова.

Обратното разбиране би довело до правен нонсенс работодателят да получи облага, която не му се следва след като работникът няма отработен пълен месец, съответно няма получена в заплата за този период (изплатил е месечно възнаграждение от 400 лв за две седмици работа, а да има право да получи обезщетение от 1000 лв - размерът на основната работна заплата). Явно е, че подобно поведение от страна на ищеца като работодател не е за първи път - справка приложените към този отговор мнения от бивши служители за некоректността на ищеца като работодател.

Най-после, макар и като косвена индиция за формиране на цялостна представа за действителната извън процесуална материална фактическа обстановка трябва да се анализира и поведението на работодателя до датата на депозиране на иска -предявява се почти две години след прекратяване на трудовия договор, което бездействие до този момент също няма житейска логика. Т.е. при положение, че действително ответникът е подал предизвестие, което не е спазил, поради което дължи обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, то със сигурност ищецът щеше да потърси правата си в много по-ранен момент - близък до момента на прекратяване на трудовия договор, доколкото видно е от заглавната страница на исковата молба, че се представлява от адв. Н. С. - един от ерудираните специалисти в областта на трудовото право на 3 територията на гр. В. а и не само. Но е факт и, че адвокатът работи с документи, които му се предоставят от страната, която представлява, т.е. той не оказва влияние върху съдържанието им.

И след като искът се предявява почти две години след прекратяване на трудовия договор /независимо, че е в срока на погасителната давност/, това би следвало да служи като косвен белег, че фактическа обстановка, която се опитва да създаде работодателя чрез съставените от него документи дадени за подпис на новопостъпилия и неподготвен за живота 21 годишен младеж, е неистинска, нереална.

Ответникът моли, съдът като съобрази изложените от него факти да приеме, че трудовото правоотношение съществувало между страните не е прекратено по почин на ответника, а от ищеца с издадена от него без законно основание заповед, което я прави нищожно изявление и да отхвърли иска и да присъди разноски в полза на ответника.

Съдът като съобрази доказателствата по делото, фактическа страна следното: намира за установено от

Производството е по чл.220, ал.1 КТ.

Доколкото спорът е трудов и мястото на работа на ищеца е в гр.Варна съгласни пар.3 на договора, съдът намира, че клаузата на пар.15, съгласно която споровете по същия договор са подсъдни на съответния компетентен съд в София е в противоречие с разпоредбата на чл.114 ГПК, от което следва, че РС Варна е компетентен да разгледа делото.

Ищецът П. С. е подал в Център за медиация, съдебен район на Окръжен съд Варна заявление за започване на процедура за разрешаване на спора между страните чрез медиация, но ответното дружество „СайтелБългария“ ЕООД е заявило, че не желае провеждане на такава.

Страните нямат спор по твърдението, че са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 6296/03.02.2020 г., на пълно работно време със средна продължителност 8 часа дневно и основно месечно възнаграждение 1000 лева.

Договорът е със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя – чл.2. При съобразяване на уговорения изпитателен срок, трудовия договор може да се прекрати от всяка от страните с едномесечно писмено предизвестие, съгласно пар.9, ал.1 и ал.2 на договора.

С предизвестие до работодателя от 15.02.2020 г. ищецът е уведомил ответника, че прекратява трудовия си договор, считано от 15.02.2020 г. Датите са написани на печатащо устройство, на формуляр в който ищецът е попълнил ръкописно имената си и се е подписал. След полагане на подписа има написан ръкописен текст „Съгласен съм да ми се удържи заплатата за м.февруари като покриване част от задължение за неспазено предизвестие. Низан Ибрямов 18.02.2020 г. Подпис“.

4

Със Заповед № 6953/14.02.2020 г. е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.1 от КТ.

Страните нямат спор, че заповедта е връчена на ищеца на 17.03.2020 г., каквито изявления са направени в о.с.з.

От справка за регистрирани трудови договори в НОИ се установява, че договорът на ищеца е прекратен на 16.02.2020 г.

От заключението на ССЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че съгласно договора брутното трудово възнаграждение на ответника е в размер на 1000.00 лева. Последното начислено БТВ на ответника през м.февруари 2020 г. е в размер на 500.00 лева за 10 отработени дни.

Обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ, изчислено на база чл.228, ал.1 от КТ и чл.19, ал.1 от НСОРЗ е в размер на 1000.00 лева. Вещото лице отговаря, че относно изплатеното възнаграждение от ищеца към ответника не може да се даде ясен и категоричен отговор. В представеното копи ена пл.документ с вальор 12.02.2020 г. са преведени 400.00 лева с основание на превода „BGNдепозити 65202 захр-на“. Вероятно е изплатената сума да е аванс, тъй като датата е преди прекратяване на трудовото правоотношение и преди края на м.февруари. 2020 г. От представения на вещото лице фиш за индивидуални начисления също не става ясно какъв е характера на тази сума. В удръжките освен ДДФЛ и лични осигуровки има и сума „Корекция на заплата“ в размер на 387.99 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявения иск е за заплащане на обезщетение за неотработено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ.

Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника или служителя с предизвестие е уредено с разпоредбата на чл.326, ал.1 от КТ. Касае се за субективно право, което може да бъде упражнено само по преценка на работника или служителя, независимо каква е причината за прекратяване на трудовия договор на това основание. Работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на основание чл.326, ал.1 от КТ. При прекратяване на трудовия договор по чл.326, ал.1 от КТ работникът или служителят отправя писмено предизвестие до работодателя и по отправеното писмено предизвестие работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие. Трудовият договор се прекратява по силата на закона, с изтичане на срока на предизвестието – чл.335, ал.2, т.1 от КТ, освен ако той или работодателят пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок. С разпоредбата на чл.220 от КТ законодателят е предоставил на всяка от страните по трудовия договор възможността да не се спази срока на предизвестие, като заплати на 5 другата страна обезщетение с определен в закона размер – брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.