Решение № 100 от 29.06.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Бяла, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20254510100802 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация-София“ ЕАД твърди, че ответницата Д. С. З. в качеството си на собственик е потребител на топлинна енергия за битови нужди в имот с адрес: гр.С., общ.И., ул.“Е.П.“ № ***, вх.***, ет.***, ап.***, номер на инсталация ****, абонатен № ***, като сочи, че продажбата на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия.

Заявява, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за потребеното количество топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение в срок се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва до момента на заплащане на дължимите суми. Твърди още, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответницата, е сключила договор с ищеца за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, като сочи, че за процесния имот са начислявани суми по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение и съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, същата се прибавя към първата дължима сума за процесния период. Твърди наличието на незаплатени задължения от ответницата за доставена от ищеца топлинна енергия за имота.

При тези твърдения ищецът претендира осъждане на ответницата да му заплати сумите: 7361,35 лв. /равностойност в евро: 3 763,80 евро/ – главница, 1 представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода месец април 2022 г. - месец април 2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението;

1675,94 лв. /равностойност в евро: 856,89 евро/ – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 01.09.2022 г. - 17.05.2025 г.,;

23,38 лв. /равностойност в евро: 11,95 евро/ – главница за дялово разпределение за периода месец април 2022 г. - месец април 2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 5,72 лв. /равностойност в евро: 2,92 евро/ мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.09.2022 г. – 17.05.2025 г.

В подадения по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба ответницата сочи, че в хода на производството - на 30.07.2025 г., е заплатила на ищеца сумата 9660 лв., с която е покрила напълно претендираните суми, като моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, ответницата не се явява и не се представлява. С писмена молба, подадена преди датата на съдебното заседание, от страна на ищеца е направено признание, че ответницата е извършила плащане, с което е погасено изцяло задължението за главница, законна лихва, мораторна лихва, както и сторените съдебни разноски в производството, като се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и представя списък по чл.80 от ГПК, обективиран в молбата.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С искова молба от 22.05.2025 г. са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, като дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър. Следователно, дяловото разпределение може да бъде осъществявано и от самото топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на договор между етажната собственост и дружество, 2 извършващо дялово разпределение.

Като безспорни между страните по делото и ненуждаещи се от доказване съдът е обявил с доклада си по делото следните обстоятелства: че ответницата е собственик на недвижим имот, находящ се на адрес: гр.С., общ.И., ул.“Е.П.“ № ****, вх.***, ет.***, ап.*** и че имотът е топлоснабден; че в сградата, в която се намира имотът, се извършва услуга дялово разпределение; че страните са обвързани по облигационна връзка по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия; че в периода месец април 2022 г. – месец април 2024 г. в обекта на адрес: гр.С., общ.И., ул.“Е.П.“ № ***, вх.***, ет.***, ап.***, е доставяна топлинна енергия; че ответницата е платила в хода на производството претендираните от ищеца суми за главници, ведно със законна лихва, както и суми за мораторни лихви.

Според легалната дефиниция на §1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От ангажираните по делото молба и молба-декларация от 2001 г. е видно, че в случая е заявено откриване на партида при ищеца, като имотът е посочен като такъв за жилищни нужди на физически лица. По делото нито се твърди, нито се установява последваща промяна на вида на доставяната и ползвана в имота топлинна енергия.

По правилото на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които общи условия задължително се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото нито се твърди, нито се установя да е налице писмено допълнително споразумение по чл.150, ал.3 от ЗЕ за уговорени между страните специални условия, поради което за отношенията им са приложими Общите условия на ищеца.

По делото са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени от КЕВР с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г., публикувани във в-к „Монитор“, брой от 11.07.2016 г. Съгласно чл.22, ал.1 от Общите условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от Топлофикация София“ ЕАД в качеството му на продавач по реда на чл.61 и следващите от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в сградата в режим на етажна собственост, но по аргумент от ал.2 от същата клауза на Общите условия клиентът заплаща на продавача, т.е на „Топлофикация София“ ЕАД стойността на услугата дялово разпределение, извършена от съответния търговец. Предвид това следва да се приеме, че именно ищцовото дружество по силата на чл.22, ал.2 от Общите условия, от 2016 г. е материално легитимирано да получи цената на услугата дялово разпределение.

Съгласно чл.33 вр.чл.30 от Общите условия клиентите заплащат топлинната енергия за битови нужди по цени, утвърдени от КЕВР, в 45-дневен 3 срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при незаплащане в срок на ищеце се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Ответницата, като собственик на имота, е потребител на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на доставената топлинна енергия. В тежест на ищеца съдът е възложил да установи паричната равностойност на доставеното в процесния период в процесния имот количество топлинна енергия и стойността на услугата дялово разпределение, като по делото е представено извлечение от сметки за процесния период, обективиращо дължимите суми за топлинна енергия и лихви, както и номер и дата на издаване на съответните фактури, като е очевидно, че предвиденият в ОУ на ищеца срок по чл.33 за заплащане на задълженията е изтекъл. Макар и едностранно съставено, това извлечение от сметки не е оспорено от страна на ответницата, напротив ответницата ангажира платежен документ /преводно нареждане/ от 30.07.2025 г. за наредена в полза на ищеца по банкова сметка сума 9660 лв. Вярно е, че по правилото на чл.75, ал.3 от ЗЗД, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора, т.е. когато дължимата сума постъпи по сметката на кредитора. Съгласно константната практика на ВКС по приложението на чл.75, ал.3 от ЗЗД, нареденото по банков път плащане се смята за валидно осъществено със заверяване сметката на кредитора /така Решение № 245/15.05.2017 г. по т.дело № 1938/2015 г. на II ТО, Решение № 12/25.02.2010 г. по т.дело № 181/2009 г. на II ТО, Решение № 239/21.06.2013 г. по т.дело № 188/2011 г. на II ТО, Решение № 125/12.07.2013 г. по т.дело № 910/2010 г. на ВКС, II ТО и др./. В случая обаче е налице признание от страна на ищеца за извършеното от ответницата плащане, както и че със същото са погасени изцяло исковите суми, в това число и законната лихва от датата на исковата молба до датата на извършеното в хода на настоящото производство плащане. По делото липсват данни, разколебаващи истинността на признанията, или такива, от които може да се направи извод за тяхната симулативност, за което съдът следи служебно. Когато ответникът плати претендираната сума в пълния размер след предявяване на иска, той фактически признава съществуването на задължението и неговия размер към момента на завеждане на делото. С оглед посоченото съдът следва да зачете признанието и да приеме за установен факта, че исковите суми представляват паричната равностойност на доставеното в процесния период в процесния имот количество топлинна енергия и стойността на услугата дялово разпределение и на обезщетенията за забава в плащането, както и че същите са заплатени в хода на висящото производство (в посочения смисъл Решение № 113/20.01.2016 г. по гр.дело № 955/2014 г. на II ТО на ВКС; Решение № 84/23.05.2018 г. по гр.дело № 3361/2017 г. на III ГО на ВКС).

Извършеното плащане представлява признание на задължението /Решение № 214/22.01.2018 г. по гр.дело № 1213/2017 г. на III ГО на ВКС /, но тъй като процесните вземания са погасени чрез плащане към датата на приключване на съдебното дирене, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

По присъждане на направените разноски:

Отговорността за разноски възниква от неоснователното причиняване на правния спор от една от страните, поради което зависи от изхода на делото.

4

Ищецът има право на разноски при уважаване на иска (чл.78, ал.1 от ГПК), а ответникът – при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото (чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК). Чл.78, ал.2 от ГПК урежда изключение от правилото на чл.78, ал.1 ГПК – разноските се понасят от ищеца дори и ако искът му е уважен, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. По аргумент от противното от това правило, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради негови действия в хода на делото (както в случая – погасяване на задълженията), искът бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено, разноските следва да се присъдят в полза на ищеца (приетите в т.1 на Решение № 119/01.12.1956 г. по гр.дело № 112/1956 г. на ОСГК на ВС принципни положения;