Решение № 2433 от 04.04.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 04.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

К.ТРЕНДАФИЛОВ при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов в.гр.дело № 7970 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 151 от 07.08.2017 г., постановено по гр. д. № 33833/2009 г. по описа на СРС, 30 състав, е отхвърлен предявеният от Ц.И.С. и Л.А.И. срещу З.Б.С., В.К.С., М.С.Т. и Б.Н.Д., иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за признаване за установено, че наследниците на А.Б.Б.са били собственици на следния недживим имот към момента на включването му в ТКЗС: нива от 1.606 дка, имот № 028030 в землището на с. Враждебна, местността „Г.а крива бара“, четвърта категория, при граници: имот № 028029 - нива на С. А.Б., имот № 028035 - нива на наследниците на Н.В.Г., имот № 028031 - нива на Н.Д.Б.и др. и имот № 028017 - полски път на СО – кв. Враждебна. Със същото решение е отхвърлен и предявеният от Ц.И.С. и Л.А.И. срещу „А.Д.“ ООД иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху гореописания недвижим имот, като ищците са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото за адвокатски възнаграждения, както следва: на З.Б.С. – 1 850 лв.; на В.К.С. – 750 лв.; на М.С.Т. и Б.Н.Д. – 1 850 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищците Ц.И.С. и Л.А.И., чрез адв. М.С.. Жалбоподателите поддържат, че първоинстанционният съд неправилно е приел за недоказана идентичността на собствения им наследствен недвижим имот и този владян от ответниците. От представените Нотариален акт и записка към него се установявало, че наследодателят на ищците – А.Б.Б.придобил правото на собственост въху ½ идеална част от нива в местността „Бресто“, цялата от около 3 декара и един ар, при съседи на цялата нива: В.С., М.Г., Г.Д.и път. От свидетелските показания се установявало, че наследодателите на ищците са владяли имота до 1957 г., когато бил включен в ТКЗС, като свидетелите идентифицирали недвижимия имот по съседи, местност и площ. Тройната експертиза не могла да достигне до категоричен извод за идентичност на имота само поради обстоятелството, че липсвали данни от разписни листове или графичен материал от 1921 г., а в разписните листове от 1958 г. за тези имоти нямало записани имена на собственици. Нивата, закупена от бащата на наследодателите на ищците била една, като ½ идеална част от нея била възстановена на наследниците на Д.Б.Б., а именно № 028031, а другата ½ идеална част била възстановена на С.С.Б., без да е представял какъвто и да е документ за собственост, което нарушавало интересите на ищците. Поради тази причина ОСЗГ „Кремиковци“ не могло да възстанови имота на ищците, доколкото същият вече бил възстановен. Изложеното обуславяло интереса от предявяване на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Ето защо, молят решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде признато по отношение на ответниците, че наследодателите на ищците били собственици на процесния имот към датата на включването му в ТКЗС и че ищците са съсобственици на същия имот.

Молят въззивния съд да постанови решение, с което да осъди „А.Д.“ ООД да им предаде владението на описания имот. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците М.Т., Б.Д. и В.К. /участващи лично и конституирани по реда на чл. 227 ГПК, до размера на наследствените им права, на мястото на починалата З.Б.С./.

Въззиваемите поддържат, че въззивната жалба е неоснователна, като твърдят, че искът по чл. 14, ал. 4 е недопустим. Освен това сочат, че нямали възстановяване на земеделски имот в местността „Бресто“, а само в местностите „Г. брест“ и „Г.а крива бара“, които били различни, видно както от Решение от 19.07.1997 г. на СРС по гр. д. № 1843/1995 г. по иск с правно основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, така и от решенията на ОСЗГ по възстановяване на собствеността на наследниците на С.С.Б.. Ето защо, молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Д.2.в.“ ООД /с предходно наименование „А.Д.“ ООД/.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другите страни, намира за установено следното:

СРС,

30 състав, е бил сезиран с пасивно субективно съединени установителни петиторни искове с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Ищците твърдят, че общият им наследодател А.Б.Б.е бил носител на правото на собственост върху ½ идеална част от Нива в землището на с. Враждебна, местността „Бресто“ /Г. брест/, Г.а крива бара, с площ от около 3.1 дка, преди обобществяването чрез внасянето й в ТКЗС през 1958 г. Поддържат, че процесният имот е бил заявен от наследниците на Станоя Б. през 1992 г. и собствеността е била възстановена на последните с решение на ОСЗГ Кремиковци от 2006 г.

Твърдят, че наследодателят на ответниците не е имал имот в тази местност, поради което от ответниците било подадено заявление с невярно съдържание и били нарушени правата на ищците. Сочат, че са пропуснали срока за възстановяване по чл. 11 ЗСПЗЗ, тъй като късно намерили нотариалния акт за покупко – продажба, с който могли да се легитимират като собственици по наследство на процесния имот.

Поддържат, че на 21.07.2006 г. - два дни след влизането в сила на решението на ОСЗГ Кремиковци, процесният недвижим имот бил продаден на „А.Д.“ ООД.

Ответниците по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ оспорват същия, като поддържат, че е недопустим. Твърдят, че имат възстановяване на земеделски имоти в местностите „Г. брест“ и „Г.а крива бара“, но не и в местността „Бресто“.

Сочат, че възстановеният им имот не е идентичен с имота, описан в представения от ищците нотариален акт от 1921 г., както и че не е налице и идентификация между съседите, описани в нотариалния акт от 1921 г. и тези, описани в решението на ОСЗГ Кремиковци. Поддържат, че не е допустимо обективно съединяване на искове с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и чл. 108 ЗС.

Оспорват и твърдението, че имотът на наследодателя на ищците е бил включвен в ТКЗС през 1958 г.

Ответникът по иска с правно основание чл. 108 ЗС оспорва същия като неоснователен, като поддържа, че е недопустимо съединяването му с иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, както и че ищците не се легитимират като собственици с решение на ОСЗГ – Кремиковци по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява наследодателят на ищците да е притежавал право на собственост върху процесния имот.

По отношение на фактическата обстановка:

През месец май 1921 г. А. и Д.Б.Б.и придобили собствеността на няколко недвижими имота, находящи се в землището на с. Враждебна, софийско, сред които и Нива в местността „Бресто“ от три декара и един ар, при съседи: В.С., М.Г., Г.Д.и път – видно от Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 102, том 4, нот. дело № 117/1921 г.

Видно е от удостоверения за наследници № 192 от 25.04.2005 г. и № 322 от 12.08.2008 г., че А.Б.Б.е починал на 21.01.1944 г. и че ищците са негови наследници по закон.

От

Удостоверение за наследници № 45 от 16.02.2011 г. се установява, че наследодателят на ответниците - С.С.Б., починал на 18.10.1962 г., е оставил следните наследници по закон: З.Б.С., С. Б. К., Л.Д.С., Й. С.С. и М.С.Т..

Установено е, че с решение № 2957 от 06.07.2006 г. на Общинска служба по земеделие и гори, район Кремиковци, община Столична, област София – град, по преписка по заявление вх. № 2957 от 28.02.1992 г., което е влязло в сила на 19.07.2006 г., на наследниците на С.С.Б. било признато и възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници по отношение на следния недвижим имот: Нива от 1.606 дка., четвърта категория, находящa се в землището на с. Враждебна, местност „Г.а крива бара“, имот № 028030 по картата на землището, при граници: № 028029 - Нива на С. А.в Б., № 028035 - Нива на насл. на Н.В.Г., № 028031 - Нива на Н.Д.Б.и др. и № 028107 - Полски път на СО – кв. „Враждебна“.

На 21.07.2006 г. З.Б.С., С. Б. К., Л.Д.С., Й. С.С. и М.С.Т., представлявани от пълномощника И.Н., продали на „А.Д.“ ООД, чрез пълномощника К.Б., следния недвижим имот: НИВА /четвърта категория/, находяща се в гр. София, Столична община, район „Кремиковци“, кв. „Враждебна“, с площ 1606 кв.м., съставляваща имот № 028030 по плана за земеразделяне на землището на Враждебна, местността „Г.а крива бара“, при съседи: имот № 028029 – нива на С.

А.в Б., имот № 028035 – нива на наследиците на Н.В.Г., имот № 028031 – нива на Н.Д.Б.и др., имот № 028107 – полски път на СО, кв. „Враждебна“ – видно от Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот, № 174, том III, рег. № 2677, дело № 542 от 21.07.20076 г. на Нотариус К.Б., вписана под № 043 в регистъра на Нотариалната Камара.

От заключението на вещото лице инж. С. С. по допуснатата и изслушаната в първоинстанционното производство на 15.11.2013 г. съдебно-техническа експертиза, която при преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирана, се установява, че за процесния имот – нива в м. „Бресто“, описан в нот. акт № 102/1921 г., не са намерени стари графични и други материали към 1921 г., поради липсата на които и различията в описаните съседи и граници в местностите, не се установява идентичност между нот. акт № 102/1921 г. и Решение № 2957/06.07.2006 г. на ОСЗГ „Кремиковци“ по отношение на имот № 028030 и скица № Ф00385/11.12.2000 г. на ПК „Кремиковци“. По поставената на вещото лице допълнителна задача и извършени допълнителни проучвания се установява, че няма достатъчно данни за промяна на изводите, изложени в съдебно – техническата експертиза, приета в с.з. на 15.11.2013 г.

От заключението по допуснатата и изслушаната в първоинстанционното производство тройна съдебно-техническа експертиза, която при преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирана, се установява, че имотите с номера по КВС 028030 и 028031 са идентични с имоти с пл. № 1700 и 1701 от кад. лист 299 по кадастралния план на кв. „Враждебна“ от 1958 г. Съгласно рзписния лист на следващия план за местността от 1982 г. същите граничат на юг с имот № 1106, който е записан в разписния лист към този план на името на един от съседите в нотариален акт № 102/1921 г. Съгласно Решение на ПК „Кремиковци“ северната граница на двата имота е път по КВС, а описаната в документа нива също има за граница път.

Квадратурата на двата имота по КВС сумарно е 2.849 дка, около 2.85 дка по плана от 1958 г. и 3.1 дка по документ. Като местност в документа е записана м.

„Бресто“, в скицата по КВС за имот 028031 е записана м. „Г. Брест“. По така направените констатации СТЕ не може да установи идентичност между имотите от КВС с номера 028030 и 028031 и описаната нива в Нотариален акт № 102/1921 г., тъй като липсват данни от разписни листове или графичен материал от 1921 г., а в разписните листове от 1958 г. за тези имоти няма записани имена на собственици.

От показанията на свидетеля Р.Ц.С., които следва да бъдат кредитирани като ясни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, се установява, че процесната нива се намира в местността „Г. брест“, като имотът бил три декара, а впоследствие бил разделен на две. От едната страна на имота съсед е бил Ц.Г.и Я. Г., от другата страна М.В., а от третата страна – коларски път. Този имот, заедно с другите около него, влязъл в ТКЗС пред 1957 г., като дотогава собствениците – И.А.в и неговото семейство, са го обработвали, като садяли царевица, картофи, боб.

От показанията на свидетелката Ц.К.М., които следва да бъдат кредитирани като житейски логични и ясни се установява, че процесното място било около 3 декара, впоследствие било разделено на две, като се обработвало от Софийка, като било засадено с картофи, жито, боб.