Решение № 289 от 17.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. С., 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20221100107461 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от М. К. Н. и С. С. Н., с която е предявен срещу С. Г. У., С. Н. У., И. Н. У. и Г. Н. У. иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС за установяване на право на собственост на недвижим имот, с идентификатор ***, с площ от с площ от 1887 кв.м. и с адрес: град С., район *******“, номер по предходен план: 403, квартал 23, парцел VII, XIII, при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори:

***;

***,

***;

***; ***, ***, по силата на изтекла в полза на ищците придобивна давност в периода от 2001 г. до предявяване на исковата молба – 14.07.2022 г.

Ищците твърдят, че са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на процесния недвижим имот с идентификатор ***, с площ от с площ от 1887 кв.м. и с адрес: град С., район *******“, по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност от 2001 г. до предявяване на исковата молба – 14.07.2022 г. Посочват, че до 2000 г. имотът е бил сметището на квартала, ищците са го изчистили изцяло и през 2001 г. са построили в него масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 1 около 20 кв.м., в която първоначално са живеели, а към настоящия момент използват за склад. През 2004 г. са закупили съседните на процесния имот поземлени имоти №*** и ***, в които изградили масивна жилищна сграда, в която живеят постоянно. В процесния имот изградили подземни комуникации, водопроводна инсталация, бетонна септична яма, както и разширили построената през 2001 г. къща с още една стая и баня с тоалетна. Направили в имота за отводняването му шахта и подземни тръби. Изградили и масивна каменна ограда откъм ул. „719“, както и ограда с мрежа и бетонни колове към съседния имот ПИ 1028. Към съседните имоти – с идентификатори ***, *** и

*** са съществували огради, но през 2019 г. ищците закупили имот *** и премахнали оградата откъм този имот. В част от имота засадили овощни дръвчета, а в останалата част поддържат растителност борове и храсти. Твърдят, че в продължение на 20 години владеят процесния имот непрекъснато, явно и несъмнено, никой не е оспорвал собствеността им, нито е имало фактически спорове за огради, строителство и др., до 08.06.2022 г., когато ответниците, заедно с трети лица и въпреки съпротивата на ищците влезли в имота и поставили колчета, които в последствие ищците премахнали, което се повторило и на 24.06.2022 г. Молят да се установи собствеността им, основана на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Ответниците оспорват иска. Твърдят, че са придобили по силата на наследствено правоприемство от Н.Г. У. УПИ XII-403 от КВ.23 с площ 951 кв.м., попадащ в процесния имот с идентификатор ***, като нямат претенции към другия парцел, включен в имота - УПИ VII-403 с площ 930 кв.м. Твърдят, че до смъртта си на 28.08.2020 г. наследодателят Н.Г. У., а след неговата смърт - те като наследници владеят УПИ XII403 от кв.23 с площ 951 кв.м., включен в процесния имот с идентификатор ***. Посочват, че покойният им наследодател не е бил лишаван от владението на имота си УПИ XII-403 от кв.23 с площ 951 кв.м., грижил се е за имота, който представлява незастроен парцел с иглолистни дървета, имал е спокоен и безпрепятствен, отправял е искания до СО-Район „Витоша“ за разрешаване на сеч на опасни дървета в имота му и до „ЧЕЗ Разпределение България”АД за премахване на застрашаващи уличната електропреносна мрежа дървета.

Оспорват твърденията на ищците за застрояване в имота, представляващ УПИ XII-403 от кв.23 с площ 951 кв.м

2

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се от протокол от 23.10.1959 г. по гр.д. №2200/1958 г., че по допусната съдебна делба на имот, представляващ овощна градина от 4050 кв.м. в м. Селище, в Княжеското землище, е обявен окончателен разделителен протокол на имота на три дяла съгласно заключение на вещо лице, с площ от 1350 кв.м. за всеки дял, а с жребие от съдебното заседание в дял на Н.Г. У. е поставен дял III от заключението, граничещ с път, дял I и дял II и Н.К. и Г. В..

По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства (л.66-67), че имотът, поставен в дял на Н. У. с протокол от 23.10.1959 г. по гр.д. №2200/1958 г. е урегулиран като парцел III-201 в кв.23 по плана за С., местност „Килиите“ по утвърдена със Заповед №801/21.04.1967 г. дворищна регулация.

От удостоверение за идентичност на лице с различни имена (л.58) е видно, че Неделко и Н. са варианти на името на Н.Г. У. с ЕГН:********** – т.е. имената са на едно и също лице.

Установява се от удостоверение за наследници (л.57), че Н. У. е починал на 28.08.2020 г. и е оставил за наследници по закон ответниците: С.

Г. У. - съпруга, С. Н. У. - дъщеря, И. Н. У. - син и Г. Н. У. – син.

Установява се от представената скица на поземлен имот №47724/17.07.2012 г. и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че процесният имот, предмет на иска по чл.124 ГПК, е съгласно актуалния си градоустройствен статут имот с идентификатор ***, с площ от 1887 кв.м. и имотът включва имоти, които съгласно предходен план представляват имот пл.№ 403, квартал 23, - парцели VII и XIII. Съгласно заключението на вещото лице, в процесният имот попадат следните имоти съгласно кадастрален и регулационен план на гр.С., местност „в.з. Килиите“, одобрен с Решение №48 по Протокол №32 от 10.12.2001 г. на СОС: 1863 кв.м от имот с планоснимачен номер 403 от кв.23 и 22 кв.м от имот с планоснимачен номер 406 от кв.23. От своя страна имот с планоснимачен номер 403 от кв.23 се състои от и включва 908 кв.м от УПИ XIII-403 от кв.23 и 927 кв.м от УПИ VII-403 от кв.23. Съгласно предходния план - Кадастрален 3 и регулационен план на гр.С., местност „в.з. Килиите 10 км – Княжево“, одобрен със Заповед №801 от 21.04.1967 г. на заместник-министър на архитектурата и благоустройството, в имота са включени 642 кв.м от парцел III-201 от кв.23; 23 кв.м от парцел VI-172 от кв.23; 636 кв.м от в парцел VII202 от кв.24 и 73 кв.м, в парцел VI-148 от кв.24, както и части от терени, отредени за озеленяване и за улици. От горното следва, че собственият на наследодателя на ответниците парцел III-201 в кв.23 по плана за С., местност „Килиите“ по утвърдена със Заповед №801/21.04.1967 г. дворищна регулация, е част от процесния имот, заедно с части от други имоти, придадени му по регулация.

Съгласно техническата експертиза в процесния имот има извършени надземни и подземни работи. Надземните работи включват масивна жилищна страда на един етаж със застроена площ от 40 кв.м. – попада в а в североизточната част на УПИ VII-403 от кв.23, ограда от каменна зидария, материализираща на място в част от северната и източната имотни граници, засаждане на дървесна растителност по вътрешната стена на каменната ограда: 60 броя смарагдова туя; 2 броя кипарис; 1 брой чинар и 1 брой бреза.

Подземните работи включват водопроводни и канализационни съоръжения, както следва: водопроводни: каптаж (малък резервоар за събиране на вода, изграден от каменна или бетонна зидария) – за улавяне на подземни води и PVC тръба за отвеждане на събраната вода; водопроводно отклонение със спирателен кран, бетонови водопроводни шахти и водопроводни тръби – за водоснабдяване с питейна вода; канализационни: изградено трасе за отводняване на терена и бетонна септична яма, разположена изцяло под сградата, за отходни и фекални води.

Ищците твърдят, че са придобили процесния имот по давност. По силата на чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Придобивната давност е способ за придобИ.е на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Тоест, фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок, като за зачитане на материалноправните последици на давността, следва да е налице позоваване на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право. Ето защо 4 осъществяването от страна на ищците на фактическия състав на придобивната давност е способ за изгубване на правото на собственост от страна на ответниците по смисъла на чл.99 ЗС.

По силата на чл.68, ал.1 за придобИ.е на вещ по давност е необходимо да бъде установено владение върху вещта, което представлява упражняване на фактическа власт с намерение за своене. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението, които са изрично посочени в чл.2 от Закона за давността (отм.), а правната доктрина и съдебната практика ги е възприела за приложими и при действието ЗС, а именно: то следва да е постоянно и непрекъснато (да няма случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца съгласно чл.81 от ЗС), да е спокойно (да не е установено с насилие или по скрит начин), да е явно (да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си). С чл.69 ЗС е установена оборимата презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

От показанията на разпитаните свидетели се установява следното:

Свидетелят А.Я.К. сочи в показанията си, че живее във вилна зона „Килиите“ от повече от 20 години, познава ищците, както и имотът, предмет на настоящия спор, като живее през една къща от имота. По едно и също време – 2001- 2002 г. той и ищците са закупили имоти в зоната и започнали да ги застрояват. Ищците закупили имот, съседен на процесния (над процесния), а процесният имот ищецът С. Н. започнал да разчиства – с помощта на свидетеля. Предишното състояние на имота, в което са го заварили, свидетелят описва като „джунгла“ - бил е пълен със сухи дървета и храсти и неограден с ограда от страната на ул. „Синята скала“. На мястото е имало бунище, струпани строителни отпадъци, които С. Н. разчистил. Оградата в имота откъм източния и западния край е била изградена от ищеца, а от юг и север е съществувала ограда на съседните имоти. Дейностите, които ищецът извършил в имота, освен да го огради и разчисти, е да изгради водопроводи и каптажи, построил е и малка къща в източния му край. Свидетелят не познава Н., нито ищецът му е казвал да познава Н.. Когато ищецът е започнал да 5 разчиства имота, никой не се появявал, нито е предявил претенции към имота, като и за период от около 20 години не е чувал други хора да имат претенции към този имот.

Свидетелят Я. В. Я. сочи в показанията си, че живее в „Княжево“ – на *** от 1985-1986 г. до началото на 2023 г. (7-8 месеца преди съдебното заседание, в което е разпитан като свидетел, се е пренесъл да живее в Силистра). Посочва, че през 1885-1886 г. имотът е бил необитаем и е представлявал гора - баща му е пасял козите си там, защото наблизо е имало извор, а хората са преминавали през имота свободно, защото не е бил ограден.

В едната част от имота имало сметище – използван е за изхвърляне на боклуци. Когато ищците се заселили в Княжево – преди около 20 години, построили малката къщичка в имота и го заградили - откъм ул. „Синята скала“ и откъм ул. „719“. Ищецът С. Н. е почиствал имота и е давал на свидетеля суха дървесина и паднали клони – за шума за животните и дърва за огрев. В имота – в частта му до къщичката има ток, чешма, водопроводна система, баня вътре в къщата. За тези 20 години свидетелят не е чул някой да оспорва правото на собственост на ищците - не е виждал други хора там - да почистват имота или да се грижат по някакъв начин за него. Сочи, че е живял на мястото ежедневно – неговият дом е на 20-ина метра от имота, има видимост към него и всеки ден е минавал по няколко пъти оттам. Не познава ответниците по делото или Н. У.. Единствено един от ответниците е видял през 2022 г. в началото на лятото, когато група хора режели оградата и слагали трасиращи колчета за регулация. Тогава ответникът е казал, че е собственик или наследник на собствениците. Свидетелят веднага се обадил на М. и С., за да им каже, че някой им реже оградата, но не знае как са се развили събитията впоследствие.