Решение № 14975 от 13.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14975 гр. София, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110153827 по описа за 2021 година

Образувано е по искова молба на „...“ АД срещу ответницата Л. Г. Ч..

Ищецът „...“ АД твърди, че е доставял водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се на адрес ..., през периода 25. 02. 2016 г. – 25. 07. 2020 г.

Поддържа, че потребител на тези услуги е ответницата, с която са в договорни отношения. Иска от съда да установи съществуването на следните нейни задължения: 2 028 лева и 22 стотинки – главница за периода 25. 02. 2016 г. – 25. 07. 2020 г., ведно със законовата лихва от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК; и 193 лева и 51 стотинки – мораторна лихва за периода 27. 03. 2016 г. – 25. 07. 2020 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата чрез назначения й от съда особен представител. Намира, че ищецът не е доказал да е била потребявана студена вода през процесния период. Твърди, че служителите му са бездействали и продължение на повече от четири години не са осъществили достъп до процесния имот, нито са събрали данни от домоуправителя дали той е обитаван. Прави евентуално възражение за погасителна давност.

Претендира разноски.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

В настоящото производство са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК два кумулативно съединени установителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Исковете са предявени своевременно и съответстват на издадената заповед за изпълнение. Исковата молба отговаря и на общите изисквания за редовност на чл. 127 и чл. 128 ГПК. При това положение тя е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество обаче предявените искове са неоснователни.

1

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД в тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на валидно облигационно отношение между страните, по силата на което реално е доставяло водоснабдителни и канализационни услуги в полза на ответницата спрямо обект, находящ се на адрес ..., през периода 25.

02. 2016 г. – 25. 07. 2020 г., както и стойността на реално доставените водоснабдителни и канализационни услуги. Вторият кумулативно съединен иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД е акцесорен спрямо първия и в тежест на ищеца по него е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на главния дълг, поставянето на ответницата в забава, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост. Предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от съответни оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. от чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите водоснабдителни и канализационни се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).

Дефиниция за потребител на водоснабдителни и канализационни услуги е дадена и в чл. 2 от общите условия на ищцовото дружество, като в чл. 2, ал. 1 от същите е прието, че потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически и физически лица собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят водоснабдителни и канализационни услуги, в това число и собствениците и ползвателите на имоти в етажна собственост. В чл. 2, ал. 3 от същите общи условия е разширен кръгът на лица, които са потребители на водоснабдителни и канализационни услуги, като към тях са включени и наемателите на имот, които са солидарно задължени със собствениците за дължимите суми за ползваните водоснабдителни и канализационни услуги за времето на наемното правоотношение при наличие на писмена декларация – съгласие от собственика.

Следователно при съобразяване на дадените дефиниции за потребител следва да се достигне до извода, че правоотношение за осъществяване (доставяне) на водоснабдителни и канализационни услуги възниква между „..“ АД (оператор) и собствениците или ползвателите на даден имот, съответно наемателите при наличие на декларация от собственика. Предвид това за да докаже, че ответницата е била през исковия период потребител на водоснабдителни и канализационни услуги от страна на ищеца е следвало да бъдат ангажирани доказателства, въз основа на което да се установи, че Л. Г. Ч. е собственик или вещен ползвател на обект, находящ се на адрес ..., през периода 25. 02. 2016 г. – 25. 07. 2020 г., и тяхната стойност.

Във връзка с доказването на факта, че ответницата е собственик на процесния имот, ищецът е поискал .., район „..“, да представи данни за данъчно задълженото лице за съответния недвижим имот през процесния период, както и данни за кои имоти и за 2 кои периоди е данъчно задължено лице ответницата.

От постъпилите данни от .. – район „..“, се установява, че данъчно задълженото лице за недвижимия имот през процесния период е именно ответницата. Освен това от постъпилата информация се установява, че за процесния имот ответницата е данъчно задължено лице от 01. 12. 2001 г. с подадена декларация чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № .. г. Видно от представената справка лицето не е заплащало данъци за процесния имот за периода от 2013 г. до настоящия момент.

Изготвената справка от Столична община относно това, кое е данъчно задълженото лице за процесния имот, за разлика от нотариалния акт и писмения договор по чл. 18 от Закона за собствеността, не представлява пряко доказателство за придобиване на право на собственост. Тя е само едно косвено доказателство (индиция) относно собствеността върху недвижимия имот. Така представените молби и справка за данъчно задължени лица биха имали значение на преки доказателства, ако в тях е обективирано направено от страна на ответницата извънсъдебно признание, че е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги или че е собственик на процесния недвижим имот.

В конкретната хипотеза от Столична община е представена единствено справка за данъчно задълженото лице за имота, но не и данъчната декларация, въз основа на която да може да се приеме, че ответницата извънсъдебно е признала пред съответните органи, че е собственик или ползвател на имота. В действителност съгласно чл. 11, ал.

1 и ал. 2 от ЗМДТ данъчно задължено лице е собственикът на облагаеми с данък недвижим имот или вещен ползвател, но по аргумент от чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ данъчно задължено лице може и да е лице, на което е предоставено управлението на общински имот, а лице, на което е предоставено управлението на имот, не във всички случаи попада в кръга на лицата – потребители на водоснабдителни и канализационни услуги, предвидени в нормативната уредба. От представената справка е видно, че ищцата не е заплащала данък за процесния период.

Ето защо съдът приема, че липсва и направено изрично признание от страна на ответницата на това, че се намира в облигационна връзка с ищцовото дружество, било то с изрично изявление в рамките на процеса или извънсъдебно или с конклудентни действия. Извод за наличието на облигационна връзка между страните въз основа на успешно проведено пълно и главно доказване не може да бъде направен и на база установеното нито с приетата съдебно-техническа експертиза, нито с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. От съдебно-счетоводната експертиза не се установява да са извършвани плащания, с които действия да се приеме, че ответницата е признала, че е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги.

Предвид изложеното ищецът следва да понесе неблагоприятните последици на тежестта на доказването съдът следва да приеме за установено, че през процесния период между него и ответницата не е било налице твърдяното облигационно отношение по доставянето на водоснабдителни и канализационни услуги. Поради тези съображения предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен. Поради неоснователността му следва да бъде отхвърлен като неоснователен и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По разноските. При този изход на спора разноските би следвало да бъдат присъдени в полза на ответницата, но доколкото тя не е сторила разноски, такива не следва да бъдат присъждани.

3

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от ищеца „...“ АД, с ЕИК .. и седалище и адрес на управление ... „.. .” .., .., .. .., искове по чл. 79, ал. 1, пр. първо от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, за признаване за установено, че ответницата Л. Г. Ч. с ЕГН ********** и адрес .., дължи на ищеца сумата в размер на 2028,22 лева, представляваща стойността на доставени й водоснабдителни и канализационни услуги през периода от 25. 02. 2016 г. до 25. 07. 2020 г. спрямо обект, находящ се на адрес ..., както и за сумата от 193,51 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, начислено за периода 27. 03. 2016 г. – 25. 07. 2020 г.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4