Решение № 404 от 14.05.2019, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 105 Година 2019, 14.05. Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд .………………….....…… граждански състав ………………………

На първи март ………………..…...............………

Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

Председател: Радостина

Калиманова

Членове: …………………………

Съдебни заседатели: ………………………………

Секретар ………………………….…… Жана Кметска

......…………………………………

Прокурор

……….....……………………………........……………........……………….……… като разгледа докладваното от ……….………

Р. Калиманова ……………....………… гражданско дело номер ……… 567…… по описа за …... 2017.….. година.

Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 73, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Образувано е по повод исковата претенция на Е.Ц.П.-Наумова, ЕГН **********,***, против Л.С.Ч. - нотариус вписан под № 600 на Нотариалната камара на Република България, с административен адрес на нотариалната кантора град Несебър, к. к. „Слънчев бряг“, административна сграда „Сапфир“, ет. 2, офис 5 за осъждане на ответната по делото страна да заплати на ищцата сумата от 208250 лева, представляваща обезщетение за причинените и имуществени вреди, произтекли от виновното неизпълнение от ответната страна на задължението и по чл. 578, ал. 4 от ГПК в размер на ½ идеална част от средната пазарна стойност на имота, предмет на сделката по нотариален акт №36, том ІІ, рег.№1271, дело №233 от 19.04.2012 година, която сделка е била изповядана от нея като нотариус. Претендира се от ищцовата страна и заплащането на сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Ответната по делото страна чрез процесуалния си пълномощник оспорва така предявената против нея искова претенция и моли същата като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена. Също сочи доказателства.

Конституираното по делото трето лице-помагач на страната на ответника чрез представителя си също оспорва така предявения иск и отправя искане като неоснователен и недоказан същия да бъде отхвърлен. Представя доказателства в подкрепа на изразеното становище.

Бургаският окръжен съд прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от събраните и ангажирани по делото доказателства, а и това не е спорно между страните в настоящото производство, че ищцата и лицето Сотир Янков Наумов са сключили граждански брак на 09.10.1998 година в град Несебър, който е прекратен с влязло в сила решение №8346 от 10.06.2016 година, постановено по гражданско дело № 53838/2014 година по описа на Софийски районен съд с развод като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на двамата съпрузи. Не е спорно също така, че с нотариален акт №36, том ХХІ, рег. №10719, дело №3820 от 16.11.2005 година същите са придобили по време на брака си недвижим имот, находящ се в к. к.

„Слънчев бряг-запад“, община Несебър и представляващ самостоятелен търговски обект - тип „заведение за хранене“, на площ от 110 кв. м. и тераса към него на площ от 130 кв. м., находящи се на партерния етаж на южния близнак - офис сграда, ведно с прилежащите към него 240/510 кв. м. идеални части от мястото, в което е изградена сградата, съставляващо УПИ ХХІV-244 в кв. 4901 по сега действащия ПУП на к. к. „Слънчев бряг-запад“, целия имот урегулиран от 510 кв. м., при съответно посочени граници за сумата от 56000 лева, изплатена напълно и в брой в деня на нотариалното оформяне на сделката.

Видно от доказателствения материал, с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 14.03.2012 година ищцата е упълномощила бившия си съпруг Сотир Янков Наумов с правото да се разпорежда пълно и неограничено, като извършва всякакви правни и фактически действия от нейно име и за нейна сметка, каквито прецени, със съсобствения им, придобит по време на брака при условията на съпружеска имуществена общност недвижим имот, предмет на разгледания по-горе нотариален акт, включително да го продава, заменя и дарява, да учредява ипотеки и подписва предварителни и окончателни договори, да го отдава под наем на когото прецени и при условия каквито прецени, като получи напълно продажната /наемната цена/ за него, както и да преупълномощава трети лица с правата по него и да договаря сам със себе си. На 28.03.2012 година ищцата е оттеглила така даденото на Сотир Янков Наумов пълномощно /лист №9 от кориците на делото/ с писмен акт - оттегляне на пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 2502 от 28.03.2012 година и нотариална заверка на съдържанието с рег. № 2503, том 1, акт 110, и двете на Стоян Ангелов - нотариус с район на действие Районен съд-Несебър, с рег. № 208 на НК. Така направеното от нея оттегляне на пълномощното е било вписано в единния електронен регистър „Единство“. На 19.04.2012 година, с нотариален акт №36, том ІІ, рег. №1271, дело №233 от 19.04.2012 година Сотир Янков Наумов лично за себе си и като пълномощник на ищцата е дарил на Калина Митева Наумова притежавания от тях при условията на съпружеска имуществена общност и описан по-горе недвижим имот с предназначение: за обществено хранене.

По делото не е спорно, че с влязло в сила решение №409 от 09.01.2014 година по гражданско дело № 838/2013 година по описа на Бургаския окръжен съд са отхвърлени исковите на ищцата в настоящия процес против Сотир Янков Наумов и Калина Митева Наумова за обявяване за недействителен на основание чл. 24, ал. 4 от СК акта за дарение на процесния недвижим имот, предмет на нотариален акт №36/2012 година на нотариус с район на действие Несебърския районен съд като извършен без нейното знание и съгласие и в нарушение на чл. 24, ал. 3 от СК, както и за прогласяване нищожността на вече посочения договор за дарение на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4-то от ЗЗД поради липса на основание за сключването му и за установяване нищожност на основание чл. 40 във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави - договаряне във вреда на упълномощителя, които последни два иска са били предявени при условията на евентуалност. Не е спорно също така, че с влязло в сила определение №1970 от 29.09.2016 година, постановено по гражданско дело №749/2016 година по описа на Бургаския окръжен съд производството по него е било прекратено поради недопустимост на предявените от ищцата по настоящото дело искове за прогласяване на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД на нищожността поради липса на съгласие на договор за дарение, сключен с нотариален акт за дарение №36/2012 година и евентуален такъв на основание чл. 42 от ЗЗД за обявяване за недействителен/нищожен, евентуално относително недействителен по отношение на нея поради липса на представителна власт на същия договор.

Ищцата твърди в исковата си молба, че нотариус Л.Ч. при извършване на процесната сделка не била изпълнила задължението си по чл. 578, ал. 4 от ГПК да провери представителната власт на лицето Сотир Янков Наумов, явил се пред нея като неин пълномощник. Тя не била проверила и валидността на пълномощното в единния електронен регистър на нотариалната камара. Ако била сторила това, тя щяла да установи, че същото било оттеглено по начина, посочен по-горе. С така извършената сделка - дарение ищцата била лишена от имотите си без да придобие адекватна насрещна престация, с което и била причинена имуществена вреда.

Съгласно разпоредбата на чл. 73 от ЗННД във връзка с чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполагала до доказване на противното.

Предпоставка, пораждаща деликтната отговорност на ответника била осъществяване от последния на противоправно поведение /действие или бездействие/. За такова ищцата сочи бездействието на ответника -нотариус и по-специално това, че не бил изпълнил задължението си по чл. 578, ал. 4 от ГПК да провери представителната власт на пълномощника Сотир Янков Наумов, както и че не бил направил проверка в електронния регистър на нотариалната камара, където било вписано направеното оттегляне на пълномощното.

Наред с други регистри, публичен характер имала и информационната система към нотариалната камара, съдържаща база данни - част от служебния архив на нотариуса. Справки по електронен път от информационната система се извършвали чрез нотариалната камара или чрез нотариус, съгласно чл. 2а от Наредба №32 от 29.01.1997 година за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. Съгласно чл. 9а от същата, нотариусът бил задължен да въвежда и изпраща незабавно в информационната система на нотариалната камара извлечения от пълномощни и документи, с които са оттеглени пълномощни. Смисълът на създаването, съществуването и въвеждането на информация в подобна система бил при сключването на сделки нотариусът да може да направи проверка относно представителна власт на пълномощника. Задължение на нотариуса, съгласно чл. 578, ал. 4 от ГПК, било да провери представителната власт на лицата, които се явявали пред него като пълномощници на някоя от страните. Тази проверка включвала както представяне на документа, от който пълномощникът черпел представителната си власт, така и проверка в информационната система.

Смисълът от съществуването на информационна система, в която да се отбелязват всички пълномощни, както и тяхното оттегляне бил да се извършват проверки в нея. При наличие на такава система, в която били отбелязани всички пълномощни и тяхното оттегляне, задължението на нотариуса да извърши проверка служебно произтичало от разпоредбата на чл. 578, ал. 4 ГПК, която му вменявала да провери представителната власт на пълномощниците на страните. Тази проверка следвало да бъде извършена по всички възможни и достъпни за нотариуса начини, включително и чрез проверка в създадената за целта информационна система.

Към момента на сключване на сделката направеното оттегляне на пълномощното било вписано, поради което Сотир Янков Наумов нямал представителна власт. Нотариусът Л.Ч. могла и била длъжна да направи служебно проверка в информационната система на нотариалната камара, каквато тя не направила. При извършване на тази проверка тя можела да установи, че пълномощникът няма представителна власт поради оттегляне на дадените му пълномощия. В този смисъл било налице противоправно поведение на ответника, изразяващо се в бездействие и поради това и първата предпоставка за ангажиране на деликтната му отговорност. В резултат на това противоправно поведение на ответника на ищцата била причинена имуществена вреда в размер на припадащата и се ½ част от средната продажна пазарна цена на дарените имоти, която тя би получила при продажбата им.

Ответната по делото страна е оспорила тези твърдения, като в процеса е поддържала, че изискуемите от закона действия при изповядване на процесната сделка били извършени от нея. Сочи, че съгласно чл. 578, ал. 4 от ГПК, нотариусът бил длъжен да провери представителната власт на лицата, което било сторено - тя снела самоличността на явилите се лица, проверила съдържанието на представеното пълномощно, както и обстоятелството, че последното е вписано в електронния регистър на нотариусите „Единство“. Към онзи момент ответницата не си спомня дали било имало информация за оттегляне на процесното пълномощно.

Твърди, че дори такава информация да била вписана в базата данни на електронния регистър, нотариусът нямал законово задължение да прави справка за оттеглянето на пълномощни в регистър „Единство“. Съгласно чл. 25, ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, при всички нотариални удостоверявания във връзка с учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот нотариусът бил длъжен да направи справка в базата данни и фондовете по чл. 19, ал. 2. Касаело се за националната база данни „Население“, поддържана от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, както и до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи - „Национален регистър на българските лични документи“. Ответницата счита, че няма императивна законова разпоредба, която да задължава нотариуса да прави справки в електронната база данни. Въпросният регистър нямал публичен характер, а ако се приемело, че има - следвало да е налице основанието по чл. 41, ал. 2 от ЗЗД и вписването на оттеглянето в регистъра да е противопоставимо на страните по сделката.