Решение № 331 от 15.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Пловдив, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20225300500161 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В. Н. Г., ЕГН **********, с адрес село *****, чрез адвокат М.Ч., против решение № 2078/10.11.2021 г., постановено по г. д. № 7158/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което е прието за установено по отношение на жалбоподателя, по исковете с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 от ТЗ, чл. 286, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *****, е носител на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 2217/26.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, издадена по ч. г. д. № 3513/2021 г. по описа на РС Пловдив, за сумата от 6 218,48 лева, представляваща стойността на предоставена електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г. до обект в с. *****, с ИТН ***** и сумата от 1 290,33 лева – обезщетение за забава за периода от 11.01.2019 г. до 22.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.02.2021 г., до окончателното й заплащане, и жалбоподателят е осъден да заплати 200,18 лева – разноски в заповедното производство по ч. г. д. № 3513/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив и 250,16 лева – разноски в исковото производство по г.д. № 7158/2021 г. на РС Пловдив.

По изложени в жалбата оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение се иска неговата отмяна. Сочат се допуснати съществени процесуални нарушения и нарушено правото на защита на жалбоподателя, доколкото първоинстанционният съд не е разгледал своевременно релевирани в срока за отговор на искова молба правоизключващи възражения и представени във връзка с тях писмени доказателства. Поддържа се, че наличието на влязло в сила между същите 1 страни за същото вземане решение по в.г.д.№ 2918/2019 г. по описа на ОС Пловдив, с което е отхвърлен предявен от жалбоподателя срещу въззиваемия отрицателен установителен иск за недължимост на процесните суми, не е пречка за разглеждане на възражение за недължимост на процесните суми, направено за първи път в настоящото производство. Сочи се, че отхвърлянето на отрицателния установителен иск не е равнозначно на уважаване на положителен установителен иск. Поради изложеното се моли за отмяна на решението и вместо това отхвърляне на предявените искове. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *****, чрез юрисконсулт С. П., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на обжалваното с нея решение и се моли то да бъде потвърдено. Не се правят доказателствени искания.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против В. Н. Г. за установяване на паричните вземания, за които е издадена Заповед № 2217/26.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. г. д. № 3513/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за сумата от общо 6 218, 48 лева – предоставена електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г. до обект в с. *****, с ИТН ***** и сумата от общо 1 290, 33 лева – обезщетение за забава за периода от 11.01.2019 г. до 22.02.2021 г., формирана както следва: сумата от 4 715, 89 лева, представляваща претендирана продажна цена за доставена за периода от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г. електрическа енергия, ведно с обезщетение за забава за периода от 11.01.2019 г. до 22.02.2021 г. в размер от 978, 55 лева, и сумата от 1 502, 59 лева, представляваща стойността на предоставени за периода от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г. мрежови услуги, ведно с обезщетение за забава за периода от 11.01.2019 г. до 22.02.2021 г. в размер от 311, 78 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.02.2021 г., до окончателното й заплащане.

Претенцията е обоснована с твърдение, че между ищеца и ответника е налице договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия, по който ищецът е изпълнил задължението си за снабдяване с електрическа енергия собствен на ответника обект, находящ се в село *****, с ИТН *****, представляващ ракиджийски казан, но ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане цената на предоставените услуги и доставена електрическа енергия за периода от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г., за което е издадена фактура № 1203695311/31.12.2018 г. на стойност 6 218, 48 лева. Посочено е, че с решение № 3940/21.10.2019 г. по г.д. № 1491/2019 г. на РС Пловдив и решение № 124/30.01.2020 г. по в.г.д.№ 2918/2019 г. на ОС Пловдив, е отхвърлен предявен от В. Н. Г. отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по процесната фактура № 1203695311/31.12.2018 г. в с. *****, с ИТН *****. С оглед твърдяната забава наред с главното задължение по посочената фактура се претендира и лихва за забава за период за периода от 11.01.2019 г. до 22.02.2021 г., както и законната лихва от датата на 2 депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.02.2021 г., до окончателното заплащане.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че претендираната електрическа енергия и мрежови услуги не са реално доставени, че процесното средство за търговско измерване не е монтирано в сочения обект. Излага доводи, че между страните не е налице валидно облигационно отношение, доколкото той не е бил собственик или ползвател на процесния обект в исковия период. Имотът бил продаден на трето лице на 01.12.2017 г., като считано от тогава, ответникът не е клиент на ищеца, за което е уведомил последния.

За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел, че влязлото в сила решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск за приемане, че В.

Н. Г. не дължи на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД сумата от 6 218, 48 лева за периода от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г. по процесната фактура № 1203695311/31.12.2018 г., със сила на присъдено нещо установява дължимостта на процесната сума, представляваща главница, а с оглед посочения във фактурата срок за плащане – 10.01.2019 г., дължим е и претендираният размер на лихва върху главницата за периода на забавата от 11.01.2019 г. до 22.02.2021 г., както и законната лихва за забава, от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 23.02.2021 г., до окончателното заплащане.

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС. Поради това на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата.

В мотивите към т. 1 на тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълкувателно дело № 8/2012 г. ОСГТК на ВКС е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът фактите, от които произтича правото му на собственост. При уважаване на отрицателния установителен иск за собственост формираната с решението сила на пресъдено нещо има правопредпазващо действие. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право.

По аргумент от тези съображения, залегнали в тълкувателното решение, следва да се приеме, че при отхвърляне на отрицателния установителен иск защитната функция на решението е по отношение правото на ответника. Това е така защото в процеса той е трябвало да изложи и докаже всички обстоятелства, от които произтича твърдяното от него право и отхвърлянето на иска е резултат именно на това успешно доказване, както би било ако самият той беше предявил положителен установителен иск за същото право и този иск беше уважен /в този смисъл решение № 85 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2/2015 г., I г. о., ГК; решение № 20 от 20.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6179/2015 г., I г. о., ГК, както и цитираната от първостепенния съд практика на ВКС/.

В настоящия случай между страните няма спор, а и от приложеното по делото г.д.№ 1491/2019 г. на РС Пловдив, се установява, че с постановеното по него решение № 3940/21.10.2019 г., частично отменено с решение № 124/30.01.2020 г. по в.г.д.№ 3

2918/2019 г. на ОС Пловдив, недопуснато до касационно обжалване с определение № 779/14.12.2020 г. по г.д.№ 2620/2020 г., 4-то г.о. на ВКС, е отхвърлен изцяло предявеният от В. Н. Г. отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по фактура № 1203695311/31.12.2018 г. в с. *****, с ИТН *****. Посоченото решение е влязло в законна сила на 14.12.2020 г. Безспорно е установено и това, че вземането, предмет на г.д.№ 1491/2019 г. на РС Пловдив, е същото, чието установяване на дължимост се претендира в настоящото производство – това по издадената фактура № 1203695311/31.12.2018 г.

При това положение следва да се приеме, че с влязлото в сила решение по г.д.№ 1491/2019 г. на РС Пловдив е установено със сила на пресъдено нещо съществуването на правото, което ищецът се е опитал да отрече – вземането от 6 218, 48 лева, за отчетен период от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г. по процесната фактура № 1203695311/31.12.2018 г.

Не може да доведе до промяна на посочения правен извод обстоятелството, че жалбоподателят се е разпоредил с процесния обект и към отчетния период от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г., за който е начислена процесната сума от 6 218, 48 лева за доставени услуги и електрическа енергия, не е бил негов собственик. Няма спор, а и последното се установява от представения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот акт № ****, том III, рег.№ **** по описа на Нотариус с рег.№ 476 – П. М., с район на действие - РС Пловдив. Същият обаче е сключен на 01.12.2017 г. т.е. фактът на промяна на собствеността върху процесния обект е бил налице към датата на предявяване на отрицателния установителен иск – 28.01.2019 г., съответно и към датата на постановяване на решението по г.д.№ 1491/2019 г. на РС Пловдив. Последното обстоятелство го прави факт, преклудиран от силата на присъдено нещо на решението по отрицателния установителен иск. След като със сила на присъдено нещо е установено, че към 14.12.2020 г. /датата на влизане в сила на решението по г.д.№ 1491/2019 г. на РС Пловдив/ правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане е възникнало валидно и на основание същото е дължима процесната сума, включително за периода от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г., недопустимо е в последващ исков процес да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало и съществувало между страните, за същия този период. Формираната сила на присъдено нещо на решението по отрицателния установителен иск преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Не е от значение и това, че този факт /промяната в собствеността/ не е бил въведен от В. Н. Г. от в спора по г.д.№ 1491/2019 г. на РС Пловдив. Същественото е, че същият е бил налице по време на неговата висящност и към датата на приключване на устните състезания по г.д.№ 1491/2019 г. на РС Пловдив. Именно поради това, като преклудиран, същият не подлежи на разглеждане и не може да се отрази върху вече приетото с решението по г.д.№ 1491/2019 г. на РС Пловдив. В настоящия процес ответникът не е заявил факти и обстоятелства за недължимост на вземането по процесната фактура, които да са настъпили след релевантния момент - 14.12.2020 г., в който случай само същите биха подлежали на разглеждане, доколкото нямаше да са обхванати от силата на присъдено нещо.