Разпореждане № 5259 от 06.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5259 гр. Кюстендил, 06.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев като разгледа докладваното от Калин К. Василев Частно гражданско дело № 20261520102891 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, против длъжника Т. Х. К., Е Г Н **********, с настоящ адрес: ********** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 10,85 EUR /десет евро и осемдесет и пет евроцента/ - главница от които: - 10,85 евро дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги, за период 15.02.202411.06.2024 г. по: договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 20.09.2023 г. за период 15.02.2024-11.06.2024, договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 03.07.2023 г. за период 15.02.2024-11.06.2024, договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 06.04.2023 г. за период 15.02.2024-11.03.2024 както и всички допълнителни споразумения към тях, обединени в клиентски номер *********** ведно със законна лихва върху главницата от 01.07.2026 г. до окончателното изплащане;

466,73 EUR /четиристотин шестдесет и шест евро и седемдесет и три евроцента/ - неустойки дължими за предсрочно прекратяване на услуги по: 201,86 евро дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 20.09.2023 г., 150,22 евро дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 03.07.2023 г., 114,65 евро дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 06.04.2023 г. както и всички допълнителни споразумения към тях, обединени в клиентски номер ***********; както и сторените разноски – държавна такса в размер на 10,86 EUR и адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 EUR.

Съдът като съобрази, че се претендира вземане за парична сума, за което искът е подсъден на районния съд, подаденото заявление отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и че липсват данни за визираните в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2, 3 и 4 ГПК отрицателни предпоставки, намира, че искането следва да бъде уважено, изключая сумата за неустойка, която се явява недължима във всичките й сочени в допълнителната молба на заявителя компоненти поради следните съображения: Съдържанието на клаузите относно претендираните неустойки, представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси, съдът намира да е договорено извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна 1 функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая, в противоречие на добрите нрави, с клаузите за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения, а това противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. Поради тази причина без правно значение е постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори.

Отделно, целта на договорната неустойка е компенсация на евентуални вреди на изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая се твърди, че е предвидена такава при прекратяването му, като размерът е определен от оставащите абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три. Касае се обаче не за такси по договора, а за най – високият абонамент според условията на плана. Така, настоящият съдия докладчик намира, че следва в състезателен процес да се провери дали тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно операторът не осигурява при един прекратен договор. Вредите не могат да се определят и като съвкупност от най – високите абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива. В случая, с оглед характера на производството, е достатъчно да се констатира обоснована вероятност клаузите да са неравноправни, каквато вероятност безспорно е налице.

За прецизност и пълнота следва да се посочи още, че от съдържанието на цитираната неустоечна клауза, според която размерът на неустойката е до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, към който обаче е договорено да се дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент е, че с посоченото добавяне се надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. От това следва, че неустойката е договорена в необосновано висок размер, извън присъщите й функции – обезщетителна, санкционна и обезпечителна, поради което искането за нейното заплащане и на това основание се явява недължимо като уговорено в неравноправна клауза и противоречащо на добрите нрави. Отделно, санкцията, налагаща възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, съдът счита за неясно представена и недаваща възможност за потребителя по ясен и разбираем начин да разбере как е формирана неустойката в този си компонент. Това е така, тъй като не се сочи какъв е конкретният размер на отстъпката. В процесния договор не се съдържа достатъчно ясна информация за дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени отстъпки, която потребителят би дължал при прекратяване на договора, от която такса следва да се формира размера на тази част/компонент от неустойката.

Накрая, следва да се отбележи, че всички суми от посочените в допълнителната 2 прецизираща молба на заявителя по същността си представляват неустоечни вземания, но настоящият съдия-докладчик намира, че доколкото с тях се цели обезпечаване на един и същи кредиторов интерес, този от обезщетяване на последиците при прекратяване на договора по вина на абоната, то и неустойката е една единствена такава, но многокомнпонентна, поради което и със санкционен характер, излизащ извън присъщите за нея функции и противоречаща поради това на добрите нрави, поради което и вземанията за посочените суми се явяват недължими.

Поради горното, заявлението за сума от 466,73 EUR следва да се отхвърли. В полза на заявителя следва да бъдат присъдени сторените разноски, които ще бъдат редуцирани съобразно уважената част от заявлението.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение съгласно която Т. Х.

К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ********** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, общ. Столична, обл. София (столица), сумите, както следва: 10,85 EUR /десет евро и осемдесет и пет евроцента/ - главница от които: 10,85 евро дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги, за период 15.02.2024-11.06.2024 г. по: договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 20.09.2023 г. за период 15.02.2024-11.06.2024, договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 03.07.2023 г. за период 15.02.2024-11.06.2024, договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 06.04.2023 г. за период 15.02.2024-11.03.2024 както и всички допълнителни споразумения към тях, обединени в клиентски номер *********** ведно със законна лихва върху главницата от 01.07.2026 г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски – държавна такса в размер на 0,25 EUR и адвокатско възнаграждение в размер на 5,69 EUR.

ОТХВЪРЛЯ депозираното от Йеттел България ЕАД ЕИК: 130460283, настоящ адрес гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, общ. Столична, обл. София (столица) срещу длъжника Т. Х. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ********** заявление по чл. 410 от ГПК за сумите, както следва: 466,73 EUR /четиристотин шестдесет и шест евро и седемдесет и три евроцента/ - неустойки дължими за предсрочно прекратяване на услуги по: 201,86 евро дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 20.09.2023 г., 150,22 евро дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** от 03.07.2023 г., 114,65 евро дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 06.04.2023 г. както и всички допълнителни споразумения към тях, обединени в клиентски номер ***********.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е отхвърлено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред КнОС.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение, и на заявителя за сведение.

3

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

4