Решение № 2551 от 22.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2551 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100504350 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4350/2023 г по описа на СГС е образувано :

-по въззивна жалба на М. А. А. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №256 от 06.01.2023 г постановено по гр.д.№39237/2022 г на СРС , 144 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 , гр.София срещу А. , че същия дължи разликата над 2094,31 лева до 2205,55 лева / или 111,24 лева/ незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г – м.04.2020 г за апартамент №45 в гр.София ул.**** , ведно със законната лихва от 13.01.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; разликата над 338,83 лева до 360,83 лева /или 22 лева/ лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2019 г – 20.12.2021 г ; и 4,56 лева лихви за забава за периода 31.08.2019 г – 20.12.2021 г върху главница за дялово разпределение за периода м.07.2019 г – м.04.2020 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.01.2022 г по ч.гр.д.№1657/22 г на СРС , 144 състав ;

-и по частна жалба на М. А. А. ЕГН ********** от гр.София срещу определение №6965 от 21.02.2023 г по гр.д.№39237/2022 г на СРС , 144 състав , с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя от 23.01.2023 г да се намалят разноските пред СРС за разликата над 351,92 лева до 951,92 лева , които е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 , гр.София .

1

Във въззивната си жалба въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част . Сумите за топлинна енергия за периода м.05.2018 г – м.10.2018 г са погасени по давност , съответно погасени по давност са и лихвите за забава върху тях . Не се дължат лихви върху сумата за дялово разпределение , защото липсва срок за плащането им и покана от ищеца до ответника по чл.84 ал.2 ЗЗД .

Във частната си жалба въззивникът излага доводи за неправилност на определението на СРС по чл.248 ГПК . Не се дължат разноските за допуснатите ССЕ и СТЕ , защото ответникът е признал всички факти , които е следвало да се доказват с тях . Възнагражденията на вещите лица са прекомерни и не съответстват на положения труд .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва частната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС в определението по чл.248 ГПК .

Третото лице “Техем сървисис” ЕООД ЕИК 130036512 гр.София не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба и частната жалба са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника на 12.01.2023 г, поради което въззивната жалба от 23.01.2023 г е подадена в срок . Определението по чл.248 ГПК е връчено на въззивника на 28.02.23 г , поради което частната жалба от 06.03.23 г е подадена в срок.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС и на определението на СРС по чл.248 ГПК .

След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния имот . Приложими са ОУ /2014 г/ и сметките следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на ищеца .

Погасени по давност са сумите за топлинна енергия за периода м.05.2018 г – 13.01.2019 г и остават дължими суми за главница в размер на 767,85 лева . Тази сума е погасена с плащане от ответника и са останали дължими 2205,55 лева главница . СРС не е изложил мотиви защо се дължат и лихви за забава върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение .

Решението на СРС е неправилно в обжалваната част .

Преди всичко следва да се отбележи , че диспозитивът на първоинстанционния съд е неясен 2

. Изложените мотивите са неправилни и противоречиви , а относно лихвите за забава върху сумата за дялово разпределение въобще не са изложени мотиви . Не се твърди от ответника и изрично е посочено от ССЕ , че липсват данни за плащания от ответника на процесните суми .

След като СРС приема , че заповедта за изпълнение е влязла в сила в определена част , то процесни са разликите над тези суми . Това следва да намери ясно отражение в диспозитива на решението , а не само да се разпореди издаване на изпълнителен лист в частта , в която заповедта за изпълнение е влязла в сила .

Предвид процесен период за главницата за топлинна енергия м.05.2018 г – м.04.2020 г приложими са ОУ /2016 г / като съгласно чл.33 ал.1 от ОУ /2016 г / клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми по чл.32 ал.1,2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят . Срокът за заплащане на сумите не е обвързан от публикуване на сметките на интернет страницата на ищеца , като по предишните ОУ /2014 г / . С оглед на изложеното и предвид подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 13.01.2022 г не съответства на закона посоченото от СРС , че погасени по давност са сумите за главница за топлинна енергия за периода м.11.2018 г – 13.01.2019 г .

Най-старата сметка от този период - от м.11.2018 г - се дължи в 45-дневен срок , който започва да тече от 01.12.2018 г т.е. дължи се на 14.01.2019 г . Подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 13.01.2022 г е преди изтичане на 3-годишната давност за задължението за м.11.2018 г , съответно преди за тези за следващите периоди до м.04.2020 г. Следователно , погасени по давност са само процесни задължения за топлинна енергия за периода м.05.2018 г – м.10.2018 г . Според СТЕ погасените задължения са в размер на 111,24 лева т.е. в тази част въззивната жалба е основателна .

По отношение на лихвата за забава , с оглед установения по-малък дължим размер на главницата , на основание чл.162 ГПК настоящият съд приема , че ответникът действително не дължи разликата над 338,83 лева до 360,83 лева /или 22 лева/ лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2019 г – 20.12.2021 г . Следователно въззивната жалба е основателна и по отношение на визираната в нея част от лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия .

Също неправилно СРС е приел и че в случая се дължат и лихви за забава върху сумата за дялово разпределение . Чл.22 ал.2 и чл.36 от ОУ /2016 г / не посочват срок , в който потребителите трябва да заплащат главницата за дялово разпределение , а за нея са неприложими чл.32 и чл.33 от ОУ /2016 г /. Ищецът не е представил доказателства за покана до длъжника по чл.84 ал.2 ЗЗД , поради което не е възникнало задължение за лихви за забава върху главницата за дялово разпределение .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част и описаните по-горе искове да се отхвърлят в посочените части .

По частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК

Принципно правилно СРС е взел предвид разноските за ССЕ и СТЕ при изчисляване на 3 дължимите разноски пред СРС . Частичното възражение срещу заповедта за изпълнение не освобождава ищеца от доказателствената тежест да докаже исковете си , а експертизите са допустими и относими доказателства . От друга страна предвид уважаване на въззивната жалба и частично отхвърляне на исковете ответникът дължи по-малко разноски на ищеца пред СРС – 901,37 лева , а не 951,92 лева. Определението на СРС по чл.248 ГПК също трябва да се отмени частично .

Съобразно отхвърлената част от исковете процесуалният представител на ответника пред СРС има право на част от адвокатското възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ .

Пред СГС право на разноски има въззивникът и процесуалния му представител за осъществена безплатна правна помощ .

По частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК не се следват разноски на страните .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №256 от 06.01.2023 г постановено по гр.д.№39237/2022 г на СРС , 144 състав в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 , гр.София срещу М. А. А. ЕГН ********** от гр.София , че същия дължи разликата над 2094,31 лева до 2205,55 лева / или 111,24 лева/ незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г – м.04.2020 г за апартамент №45 в гр.София ул.**** , ведно със законната лихва от 13.01.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; разликата над 338,83 лева до 360,83 лева /или 22 лева/ лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2019 г – 20.12.2021 г ; и 4,56 лева лихви за забава за периода 31.08.2019 г – 20.12.2021 г върху главница за дялово разпределение за периода м.07.2019 г – м.04.2020 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.01.2022 г по ч.гр.д.№1657/22 г на СРС , 144 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 , гр.София да се признае за установено , че М. А. А. ЕГН ********** от гр.София дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД разликата над 2094,31 лева до 2205,55 лева / или 111,24 лева/ незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г – м.04.2020 г за апартамент №45 в гр.София ул.**** , ведно със законната лихва от 13.01.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; разликата над 338,83 лева до 360,83 лева /или 22 лева/ лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2019 г – 20.12.2021 г ; и 4,56 лева лихви за забава за периода 31.08.2019 г – 20.12.2021 г върху главница за дялово разпределение за периода м.07.2019 г – м.04.2020 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.01.2022 г по ч.гр.д.№1657/22 г на СРС , 144 състав .

4

ОТМЕНЯ определение №6965 от 21.02.2023 г по гр.д.№39237/2022 г на СРС , 144 състав , в частта , с която е оставена без уважение молбата на М. А. А. ЕГН ********** от гр.София от 23.01.2023 г да се намалят разноските пред СРС за разликата над 901,37 лева до 951,92 лева , които е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 , гр.София ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ решение №256 от 06.01.2023 г постановено по гр.д.№39237/2022 г на СРС , 144 състав в частта за разноските като ОТМЕНЯ разноските пред СРС , които М. А. А. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 , гр.София за разликата над 901,37 лева до 951,92 лева .

ПОТВЪРЖДАВА определение №6965 от 21.02.2023 г по гр.д.№39237/2022 г на СРС , 144 състав , в частта , с която е оставена без уважение молбата на М. А. А. ЕГН ********** от гр.София от 23.01.2023 г да се намалят разноските пред СРС за разликата над 351,92 лева до 901,37 лева .

ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 , гр.София , да заплати на М. А. А.

ЕГН ********** от гр.София сумата от 26,30 лева разноски прес СГС .

ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 , гр.София , да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат С.Й.Д. ЕГН ********** гр.София сумата от 25,05 лева възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред СРС .

ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 , гр.София , да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат М. Л. Л. ЕГН ********** от гр.София сумата от 400 лева възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред СГС .