Решение № 261342 от 23.11.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 23.11.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ

: Хрипсиме Мъгърдичян мл.с.Димитринка Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 6516 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 27.02.2020 г. по гр.д. № 58700/19 г., СРС, ІІ ГО, 78 с-в е признал за установено на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответниците Ц.Б.В., ЕГН **********, с адрес *** и З.Б.В., ЕГН **********, с адрес *** дължат всеки по 1/2 на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** от следните суми: 1 780,62 лв. - стойността на потребена от ответниците топлинна енергия за периода май 2016 г. - юли 2017 г., 306,91 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата от 1 780,62 лв. , за периода 15.09.2016 г.

-13.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата. Признал за установено на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответниците Ц.Б.В., ЕГН **********, с адрес *** и З.Б.В., ЕГН **********, с адрес *** дължат всеки по 1/2 на ищеца „Т.С.”

ЕАД, ЕИК ******, с адрес *** следните суми: 28,18 лв. - стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода май 2016 г. - юли 2017 г., и в размер на 6,58 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2016 г. - 13.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата. Осъдил е ответниците Ц.Б.В., ЕГН **********, с адрес *** и З.Б.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят всеки по 1/2 на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, от сумата 817,56 лв. - деловодни разноски по настоящото производство. Осъдил е ответниците Ц.Б.В., ЕГН **********,с адрес *** и З.Б.В., ЕГН **********, с адрес.*** да заплатят всеки по ½ на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК от сумата 92,44 лв.-деловодни разноски по заповедното производство.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответниците Ц.Б.В.-С., ЕГН **********, с адрес: *** и З.Б.В., ЕГН **********, с адрес: ***. Молят решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно без да са изложени както и да било мотиви.

Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****** оспорва въззивната жалба.

Третото лице помагач не взема становище по жалбата.

СГС намира, че жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил горепосочените искове за установяване съществуването на вземане за следните суми: 1 780,62 лв. - стойността на потребената топлинна енергия за периода май 2016 г. - юли 2017 г. , сума в размер на 306,91 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2016 г. - 13.07.2017 г., 28,18 лв. за дялово разпределение на топлинна енергия, лихва за забава за дялово разпределение в размер на 6,58 лв. за периода 15.09.2016 г. - 13.07.2017 г. за потребена ТЕ в недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. „******.

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за процесния имот, като не са изпълнили задължението си да заплатят стойността й. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 38619/19г. по описа на СРС, 78 състав, срещу която ответниците възразили.

Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали писмен отговор, в който са оспорили исковете.

Третото лице помагач не е взело становище по исковете.

От правна страна:

От представениото по делото писмено доказателства- н.а. за продажба на недвижим имот № 116, том І, рег. № 2936, дело 92 от 28.04.2017 г. може да се направи извод, че ответниците са били собственици на процесния имот, като същите са го продали на посочената дата, а според нотариалния акт, владението върху имота се счита за предадено в срок до 01.08.2017 г. Изводът е, че за процесния период, който е посочен правилно в подаденото от „Т.С.“ ЕАД заявление за издаване на ЗИ по чл.410