Решение № 18 от 02.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Пловдив, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330104588 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Е. А. А. се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 27.06.2019г.26.09.2023г. имал задължения като потребител на ВиК услуги за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 1258.91лв. За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 186,86 лева за периода 30.09.2019г.- 31.08.2023г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/.

Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 25, ал.8 и чл. 23, ал. 5 ОУ, т.к. липсвало измервателно устройство.

Понеже задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6926/10.10.2023г. по ч.гр.д. № 14692/2023 г. на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл.

415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Претендират се направените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор чрез назначения особен представител.

1

Оспорва исковете изцяло като неоснователни. Твърди, че за процесния период на ответницата не са доставяни и тя не е потребявала услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, съответно не е задължена към ищцовото дружество. Посочва се, че ответницата не притежава собствен недвижим имот на посочения адрес, а и ищецът не е предоставил договор между него и ответницата във връзка с доставяне на услуги за питейна вода и отвеждане на канална вода. Твърди се, че от изложеното в исковата молба не е ясно на какво основание ответницата фигурира в базата данни на оператора като потребител № ***, тъй като няма данни дали е подадено заявление като потребител, дали има деклариран недвижим имот, дали има представен договор за ползване или наем на процесния имот. За имота се смята, че не става ясно дали е част от етажна собственост или друг вид обект, както и не е изяснено дали има други потребители в него. Според ответника в представеното единствено писмено доказателство по делото- карнета- липсва подпис на потребителя, а за него съгласно чл. 23, ал. 4 ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. Посочва се още, че не са представени доказателства, установяващи, че потребителите са уведомени по реда на чл. 23, ал. 5 от ОУ. Към приложените доказателства според ответната страна липсва покана за доброволно плащане, изходяща от ищцовото дружество. Твърди се още, че няма доказателства, установяващи наличие на неизправно измервателно устройство, както и защо е начислявано количество вода за обитатели. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 14692 по описа на ПРС за 2023г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 6926 от 10.10.2023г., по силата на която е разпоредено длъжникът Е. А. А. да заплати на дружеството сумата от 1258,91 лв. – главница, представляваща неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 27.06.2019г. до 26.09.2023 г. за обект на потребление ***, обезщетение за забава в размер на 186,86 лв. за периода от 30.09.2019 г. до 31.08. 2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер на 28,92 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По делото е приложена справка за неплатени задължения, справка за водомерите на имот, както и карнета за обект, находящ се в ***.

По делото е постъпило писмо от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“, към което е представена справка за регистрираните данъчни обекти на адрес ***, а според постъпилото впоследствие писмо, няма подадени декларации по чл.14 ЗМДТ за имот с адрес *** от лицето Л. А. А..

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

2

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 14692 по описа на Пловдивски районен съд за 2023г., че издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. От събрания по делото доказателствен материал не се установява ответникът да е потребител на дружеството – ищец, така че да възникне за него задължението за заплащане на потребена и отведена вода.

От постъпилото по делото писмо по чл.14 ЗМДТ за процесния имот е видно, че няма подадени декларации за процесния недвижим имот от лицето Л. А. А., ЕГН **********, като това лице не фигурира като декларатор и в изпратената справка от Община Пловдив за регистрираните данъчни обекти на посочения адрес. Следователно ищецът не установи, че именно ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете. По делото не са ангажирани доказателства същият да е собственик или ползвател /носител на ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя. Поради това и само на това основание исковете за главница и обезщетение за забава следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се дължат на ответника.

Доколкото ответникът се представлява от особен представител, няма доказателства за извършени от ответната страна разноски, поради което и такива не се присъждат.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, със законен представител *** срещу Е. А. А., ЕГН ********** от *** искове за признаване за установено, че Е. А. А. дължи следните суми - сумата от 1258,91 лв. – главница, представляваща неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 3 от 27.06.2019г. до 26.09.2023 г. за обект на потребление ***, обезщетение за забава в размер на 186,86 лв. за периода от 30.09.2019 г. до 31.08. 2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед № 6926 от 10.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 14692 по описа на ПРС за 2023г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4