Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1508 от 12.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1890/2024
Вид
Решение № 1508
Подписан
12.12.2024
В сила
12.12.2024
Състав
Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.111,б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • §13 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

РЕШЕНИЕ

№ 1508 гр. Пловдив, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300501890 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по три въззивни жалби против решение № 1894/26.04.24г.,постановено по гр.д.№ 12399/23г.по описа на ПдРС,11-ти гр.с.,с което са осъдени В. Г.

В.,ЕГН-**********,*** и В. И. Д.,ЕГН-**********,***, да заплатят солидарно на А. А.

С.,ЕГН-**********,***,сумата от 1000лв.,представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на извършено от ответниците престъпление – отнемане на чужда движима вещ – лек автомобил марка „БМВ“, модел 318,рег.№ ***,от който ищецът притежава 1/6 ид.ч.по наследство от баща му А. Ф. С., починал на ***г.,за което ответниците са признати за виновни с Присъда № 270/29.10.2019г. по НОХД № 1722/2019г. по описа на РС Пловдив, потвърдена с Решение № 96/21.05.2020г. по ВНОХД № 6/2020г. на ОС Пловдив,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 24.08.2020г.до окончателното й изплащане и е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 1000лв.до пълния предявен размер от 3500лв.като неоснователен,както и претенцията за законна лихва за периода 28.08.2018г. – 23.08.2020г.,като погасена по давност.Решението е атакувано и в частта за разноските.

Жалбоподателят А. А. С.,ЕГН-********** обжалва решението в отхвърлителната му 1 част-с която е отхвърлен иска му за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения до претендирания размер и с която е отхвърлена претенцията му за законната лихва за периода от 15.06.20г.до 23.08.20г.с доводи за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост.Излага съображения,че първоинстанционният съд не се е съобразил и не е приложил установените в ППВС № 4/1968г. общи и специални критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.Намира за неправилни изводите на съда,с които е отхвърлил акцесорния иск за законната лихва за периода 28.08.18г.-23.08.20г.,като счита,че законната лихва следва да му бъде присъдена от 15.06.20г.,като се отчете § 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение от 13.03.20г.и за преодоляване на последиците.Иска отмяна на решението в атакуваните му части и уважаване изцяло на предявените претенции.Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемите по тази жалба - В. Г. В. и В. И. Д. са изразили становище в съдебно заседание чрез пълномощниците си за неоснователност на жалбата.Считат,че искът следва да се отхвърли изцяло,а ако се присъди обезщетение за неимуществени вреди,то същото следва да е в символичен размер.

Решението е атакувано и в осъдителната му част с две въззивни жалби от В. Г.

В.,ЕГН-********** и от В. И. Д.,ЕГН-********** с аргументи за незаконосъобразност и неправилност на същото.Съображенията и в двете въззивни жалби са в смисъл,че обезщетението за неимуществени вреди следвало да се определи при съобразяване с принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД,който не бил правилно приложен в случая.Жалбоподателят И. и жалбоподателят Д. поддържат,че първоинстационният съд е обосновал изводите си единствено на показанията на св.Е. С.-брат на ищеца,които били недостоверни,заинтересовани и опровергани от доказателствата по делото.И двамата жалбоподатели искат отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на претенцията.Претендират разноски.

Въззиваемият и по двете жалби А. А. С.,ЕГН-********** е депозирал два писмени отговора за всяка от двете жалби против него,в които излага подробни съображения за неоснователност и на двете жалби.Също претендира разноски.

Пред въззивната инстанция не са правени доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.

ПдОС,след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,съгл.разпоредбата на чл.235,ал.2 от ГПК,намира за установено следното:

Производството е образувано по три въззивни жалби,подадени от легитимирани страни в законоустановения срок по чл.259,ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което същите са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.Настоящият съдебен състав приема,че 2 обжалваното решение е валидно и допустимо.

При разглеждането на въззивната жалба по същество съдът намира за установено следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл.45 от ЗЗД,предявен от А.

А. С. против В. Г. В. и В. И. Д. за осъждане на двамата ответника да му запллатят сумата от 3500лв.обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на извършено от ответниците престъпление – отнемане на чужда движима вещ – лек автомобил марка „БМВ“, модел 318,рег.№ ***,от който ищецът притежава 1/6 ид.ч.по наследство от баща му А. Ф. С., починал на ***г.,ведно със законната лихва,считано от датата на деликта до окончателното изплащане на задължението.

Ответниците са оспорили иска,като ответникът Д. е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на иска за законната лихва върху главницата,като счита,че той следва да се отхвърли частично за периода от 29.08.18г.до 24.08.20г.на осн.чл.111,б.“в“ от ЗЗД.

Автомобилът,предмет на процесната кражба,е собственост на Л. Р. С.,Е. А. С. и А. А.

С. по наследство от общия им наследодател А. Ф. С.,ЕГН-**********,починал на ***г.,при следните квоти: 4/6 ид.ч. за Л. Р. С.; 1/6 ид.ч. за Е. А. С.; 1/6 ид.ч. за А. А. С..

По делото са представени писмени доказателства- препис от Присъда № 270/29.10.2019г. по НОХД № 1722/2019г. по описа на РС Пловдив, и мотиви към нея,както и потвърдителното решение № 96/21.05.2020г. по ВНОХД № 6/2020г. на ОСПловдив.Приобщен е снимков материал – фотоалбум от оглед на местопроизшествие,касаещ съС.ието,в което е намерен автомобила на 30.08.2018г.,представена е и приетата по посоченото НОХД експертиза, САТЕ, на в. л. С. М., за стойността на автомобила към отнемането – 1908лв.и стойността на нанесените имуществени вреди по него – 1621лв.Представени са от ответниците материали от посоченото НОХД и приложеното към него ДП.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на по един свидетел на всяка от страните – разпитани са свидетелят Е. А. С.,брат на ищеца, както и свидетелите И. Г.

Б.,познат на отв. В., и св. Г. Р. Т., познат и на двамата ответници.Св.Е. С.,освен че е брат на ищеца,е също така и ищец по гр. дело № 12400/2023г. на ПРС с ответници – ответниците по настоящото дело и идентичен предмет – иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от същата кражба.

При постановяване на обжалваното решение и с оглед на всички събрани писмени и гласни доказателства,както и писмените доказателства, представляващи част от НОХД № 1722/2019г.,първостепенния съд е приел,че действително за ищеца А. С. автомобилът на баща му е имал сантиментална стойност,че този автомобил, въпреки че не е бил шофиран, не е минал годишен технически преглед и не е плащана застраховка „Гражданска отговорност“ за него,е бил съхраняван,паркиран на територията на база,от която се излиза с бариери,охранявани с видеокамери,ищецът или брат му Е. са ходели да припалват 3 автомобила,пазели са ключа за него,от време на време на автомобила са извършвани козметични ремонти,като именно със съдействието на един от наследниците на А. Ф. С. – брата на ищеца Е.,е била открита кражбата още в деня на отнемането на автомобила. Прието е и че автомобилът преди отнемането е бил захабен, но цял, без липсващи части,имал е спаднали гуми, боята му е била действително олющена,но колата в никакъв случай не е била „изоставена“ и всички в базата са знаели чий е този автомобил. Той е бил оставен на паркинг,но не без надзор, като изчезването му е установено от брата на ищеца още същия ден,последният е прегледал записите от камерите, били са уведомени служителите на Трето РУ Пловдив и в рамките на едно денонощие автомобилът е бил открит и впоследствие върнат на семейството.

Съдът е кредитирал показанията на св.Е. С. във връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди,като е отчел близката родствена връзка между двамата и заинтересоваността му предвид воденото от него гр.дело с идентичен предмет,като е ценил показанията му при условията на чл.172 от ГПК.

При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът е изходил от критерия,че същото има за цел да репарира претърпените болки и страдания в резултат от неправомерното поведение на ответниците,а не да води до неоснователно обогатяване на ищеца,отчел е,че автомобилът е намерен в срок, по-кратък от 24 часа от момента на отнемането,както и че за твърдените здравословни неразположения на ищеца липсват писмени доказателства.

Елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД включват деяние (действие или бездействие),вреда,противоправност на деянието,причинна връзка и вина,като вината се предполага до доказване на противното.За да е налице фактическият състав на непозволеното увреждане следва да бъде налице причинната връзка, която не се предполага,а подлежи на доказване от увредения.Т.е.ищецът следва да установи, че са налице действия на ответниците, от които действия като пряка и непосредствена последица са му били причинени твърдените в исковата молба неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.В тази връзка безспорно установено е по делото обстоятелството, че с влязла в законна сила присъда № 270 от 29.10.2019г. ответниците В. Г. В. и В. И. Д. са признати за виновни в това, че на 29.08.2018г.в гр. Пловдив са отнели чужда движима вещ – лек автомобил марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № *** от владението на Н. Т. П.,без негово съгласие с намерение противозаконно да присвоят движимата вещ. При приложение разпоредбата на чл. 300 от ГПК настоящата инстанция приема за установено, че ответниците са извършили деянието,че същото е противоправно,а доказана се явява и виновността на извършителите.

С оглед горното,като предпоставка за ангажиране отговорността на ответниците се явява доказването на вредите,респ. техният размер, както и че тези вреди се намират в пряка причинна връзка с противоправното деяние.

4

Касателно настъпилите вреди и техният размер в случая приложение намира ППВС № 4/68г.,съгласно което при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди,като това са конкретни,обективно съществуващи обстоятелства. От друга страна нормата на чл.52 от ЗЗД вменява задължението на съда да определи обезщетение за неимуществени вреди по справедливост,като понятието „справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно.То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.Такива обективни обстоятелства могат да бъдат вида и характера на увреждането,начина на извършването му и други фактори. При определянето размера на обезщетението съдът следва да отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, техният интензитет и продължителност.Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти,относими към стойността,която засегнатите блага са имали за своя притежател.

От събраните в хода на производството доказателства действително се установява,че процесният лек автомобил е бил закупен от покойния баща на ищеца,с когото последният е имал изключително топли и близки отношения,а това само по себе си предполага,че откраднатия автомобил действително е имал определена сантиментална стойност за С..