Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1241 от 14.10.2026, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 155/2026
Вид
Решение № 1241
Подписан
14.10.2026
Състав
ГАЛЯ ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1241 гр. Велико Търново, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20264110100155 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за паричен заем №***г., по който ответникът «***»АД е кредитор, а ищецъткредитополучател. Ищецът твърди ,че в договора за кредит е посочено ,че е за сумата 750 лв., а в действителност усвоената сума е 700лв. , при ГЛП 45,50% и ГПР 57,26%., като сочи ,че договора е сключен за срок ***. Ищецът заявява ,че в чл.4 ал.1 от договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение по договора за кредит в размер на 687,96лв. Ищецът счита посочената в договора такса за допълнителни услуги не е включена в ГПР, поради което е налице неправилно посочване на ГПР. Твърди ,че не е упоменато кои разходи са включени в ГПР. Твърди, че размера на договорната лихва противоречи на добрите нрави и договорената между страните лихва в размер на 45,50% годишно надхвърля повече от три пъти законната лихва. Ищецът отправя искане съдът да прогласи за недействителен процесния договор за паричен заем, а в условие на евентуалност да прогласи за недействителни таксата за допълнителни услуги, както и клаузата на чл.2 ал.1 т.5 от процесния договор относно уговорената възнаградителна лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва сключването на договора за кредит, но оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора и на посочените клаузи от договора, по съображения подробно изложени в отговора. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На *** г. между страните е сключен договор за паричен заем №***, съгласно който ответникът предоставил на ищеца сумата от 750 лв., а кредитополучателят се задължил да я върне в срок-*** на ***, като договора е сключен при ГЛП 45,50% и ГПР 57,26%.

1

Съгласно погасителния план, неразделна част от договора, заемателът заплаща погасителни вноски в размера, посочен в ***. В случай, че е избрал да се възползва доброволно от допълнителни услеги при кандидатстването за кредита и не ги е заплатил преди сключване на договора за паричен заем, по негово искане и възлагане същите се разсрочват на равни части и се дължат на падежните дати на погасителните вноски и погасителната вноска в този случай става в общ размер на 74,50 евро/145,71лв./ По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че в случай, че към разходите по кредита се включат допълнителните услуги на стойност 409,56 евро, то ГПР се начислява на стойност ***. Вещото лице е посочило, че ищецът е направил по договора плащане в размер на 90,20 евро.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за паричен заем паричен заем №***г , по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 750лв., като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на ***, в размер по погасителен план.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 57.26 %, но този размер на практика не отразява действителния размер на ГПР, тъй като не включва съществена част от разходите за кредита, а именно такса за допълнителни услуги, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК . Съгласно § 1, т.

1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая такса за допълнителни услуги е разход, свързан с предмета на договора за кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по този договор. Съдът приема, че таксата задопълнителни услуги представлява 2 разход по договора за кредит, който е следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, като индикатор за общото оскъпяване на кредита – аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Видно от заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, ако към разходите по кредита се включат допълнителните услуги н стойност 409,56 евро, то ГПР се начислява на стойност 508,02%. Съобразно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.

Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни – аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК. Съдът намира, че е налице включване на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита в отделно правоотношение, което реално постъпва като печалба в полза на кредитора, поради което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата, с която то е уговорено е нищожна. Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК.

С оглед изложеното искът по чл.124 ал.1 от ГПК за прогласяване недействителността на процесния договор за паричен заем е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед уважаване на главния иск, съдът не следва да се произнася по предявените в условие на евентуалност искове по чл.124 ал.1 от ГПК.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса по делото, с оглед изхода на спора и уважаване на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата в размер на 35,76 евро за държавна такса по предявения иск, сумата 150 евро за разноски за възнаграждение за вещо лице както и сумата 2,56 евро за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. А. Д., личен номер ****, със съдебен адрес гр.**** адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро с ДДС за осъществено в полза на ищеца безплатно процесуално представителство в настоящото производство.

Ответникът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски в негова полза.

Мотивиран от горните съображения, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Б. И. Х. с ЕГН **********, с адрес гр.*** срещу „***” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, че Договор за паричен заем №***г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.

22 от Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. Д., личен номер ***, със съдебен адрес гр.*** сумата в размер на 245,42 евро с ДДС /двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два цента /, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.

ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърноски районен съд сумата в размер на 35,76 евро/тридесет и пет евро и седемдесет и шест цента/ за държавна такса по предявения иск, както и сумата 2,56 евро за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърноски районен съд сумата в размер на 150 евро/сто и петдесет евро/ за разноски за възнаграждение за вещо лице/, както и сумата 2,56 евро за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4