Определение № 155 от 31.07.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Бургас, 31.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20252000600169 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК. Образувано е по жалба на К. А. К. и Р. А. К., против определение № 167 от 30.06.2025г., постановено по ЧНД № 252 от 2025г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, с което е потвърдено постановление на Окръжна прокуратура - Ямбол от 30.05.2025г. за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство № 42/2024г. по описа на ОСлС при Окръжна прокуратура - Ямбол, водено за престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Жалбоподателите считат, че първоинстанционният съд не е обсъдил и оценил в достатъчна степен събраните по делото доказателства. Поддържат твърдения, че при прегледа и лечението на майка им М.И. са нарушени медицинските стандарти, което е довело до смъртта на последната, но съдът не бил обсъдил противоречията в свидетелските показания, както и разминаването на часа на смъртта и на направеното ЕКГ. Посочват, че е налице фалшифициране на документи на диагнозата – съобщение за смърт от РЗИ. Намират, че е нарушено правото им на участие в процеса, като не са допуснати до съдебно заседание в качеството им на пострадали лица. Оспорват заключението на съдебномедицинската експертиза, като неотразяващо реалното здравословно състояние на починалото лице и постановена в противоречие с документи, издадени от 1 личния лекар на пострадалата и болници. Считат, че е било ограничено правото им на защита, като не им е назначен защитник, въпреки одобрената правна помощ. Заявена е претенция за отмяна на определението на Окръжен съд – Ямбол и връщане на делото на досъдебното производство за продължаване на разследването.

Постъпило е писмено становище от прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас, с което се излагат подробни доводи, че жалбата на К. К. и Р. К. е допустима, но неоснователна, а оспореното определение на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство на Окръжна прокуратура – Ямбол, е правилно, обосновано и законосъобразно. Прокурорът счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена подробно и обективно в обжалваното определение, като първоинстанционният съд е направил свой самостоятелен анализ на доказателствата, въз основа на който е извел правните си изводи.

Счита, че по делото е проведено пълно и обективно разследване, като са събрани всички необходими и възможни доказателствени материали за установяване на обективната истина - свидетелски показания, медицинска документация, съдебномедицинска експертиза. Отчетени са множеството сериозни заболявания на починалата, за част от които тя не е приемала предписаните й лекарства, а за други дори е отказала предписаното й лечение, за което се е подписала. Взето е предвид и нараняването на главата на пострадалата по-рано през деня, в който е починала. Излага доводи за липса на причинно-следствена връзка между поведението на лекарския екип при предприетите от него реанимационни дейности и настъпилата смърт на М.И..

С такива съображения прокурорът предлага атакуваното определение на Окръжен съд – Ямбол да бъде потвърдено.

Въззивната инстанция, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания, обсъди всички материали, съдържащи се в наказателното дело, прецени становището на прокурора от въззивната прокуратура и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, счете жалбата за процесуално допустима като подадена от лица с надлежно легитимация съгласно чл.243 ал.7 от НПК, в преклузивния седмодневен срок по чл.243 ал.6 от НПК и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебно производство № 42/2024г. по описа на ОСлС при Окръжна 2 прокуратура – Ямбол е образувано на 07.11.2024г. с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура - Ямбол за това, че през м.септември 2024г. е причинила смъртта на М.С. И., настъпила на 21.09.2024г., поради незнание или немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

В хода на проведеното разследване не е привлечено лице в качеството на обвиняем.

След проведеното разследване с постановление на Окръжна прокуратура – Ямбол от 30.05.2025г. наказателното производство е било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК. По жалба от К. К. и Р. К., с атакуваното пред настоящата инстанция определение № 167 от 30.06.2025г., постановено по ЧНД № 252/ 2025г. на Ямболския окръжен съд, цитираното прекратително постановление е било потвърдено като правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд е приел, че са събрани всички относими и допустими писмени и гласни доказателства, които са били обсъдени от прокурора в тяхната съвкупност. Първоинстанционният съд e възприел изцяло установената от прокурора в обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство фактическа обстановка, и с правните изводи, че отсъстват данни за извършено престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

След собствен анализ на събраните по делото доказателствени материали, настоящият състав на Апелативен съд – Бургас се съгласява с приетите за установени от първата инстанция факти, които се свеждат до следното:

От доказателствата по делото безспорно се установява, че пострадалата М.С. И., родена на 8.06.1950г., живеела в град Ямбол, ж.к. „Васил Левски“, бл.13, вх.Д, ап.36, на който адрес в течение на дълъг период от време за нея се грижела жалбоподателката Р. К. – нейна дъщеря. М.С. страдала от множество тежки по форма, в напреднал стадий хронични заболявалия тубулоинтерстициален нефрит, налагащ хемодиализа, която Стоянова отказала; захарен диабет, тип 2 с давност от 20 години, лекуван с инсулин; състояние след хирургично лечение на рак на правото черво и двукратно лечение за илеуси (сраствания) между червата; състояние след исхемичен 3 мозъчен инсулт; паркинсонова болест, артериална хипертония; хронична исхемична болест на сърцето; състояние след лечение за гнойници на кожата; състояние на стеноза и тромбоза на двете задни тибиални артерии; лекувана за диабетна гангрена на дясното стъпало; флегмон на дясното стъпало; трофична рана на лявата подбедрица. С оглед лошото здравословно състояние на М.И., от 02.06.2024г. жалбоподателката К. К., също дъщеря на пострадалата, се преместила в жилището на майка си, за да помага в грижите на сестра си Р. К..

На 21.09.2024г. около 16.00 часа М.И. влязла да се изкъпе с помощта на свид.Р. К., но се подхлъзнала и ударила главата си. След банята И. си легнала и заспала, но свид. К. К. забелязала, че майка й започнала да диша тежко и не била контактна. Около 16.30 часа двете дъщери измерили кръвната захар на майка си с помощта на глюкомер и установили, че стойността на кръвната й захар е 2.2 mmо1/1. Свид.Р. К. дала на майка си мед, за да нормализира стойностите на кръвната захар, но без резултат и видима промяна в състоянието на И., след което в 20.12 часа на 21.09.2024г., свид. К. К. се обадила на ЕЕН 112 за консултация какви действия да предприеме по отношение на пострадалата, която в този момент била с хипогликемия.

След регистриране на обаждането и разговор с лекар, на адреса на пострадалата М.И. бил изпратен реанимационен екип в състав свидетелите д-р П.К., медицинска сестра Г.П. и шофьор В.Т.. Линейката пристигнала на адреса в 20.25ч., д-р К. и медицинската сестра Г.П. се качили до апартамента, където заварили пострадалата М.И. в крайно тежко общо състояние – в кома без никакви реакции, с бледа, дори жълтеникава кожа и едва доловими движения на гръдния кош. Свидетелите К. К. и Р. К. обяснили, че по-рано същия ден при къпане И. е паднала в банята и си е ударила главата, и че от около 16.00 часа е в това състояние, измерили са кръвната й захар, която била ниска и започнали да й дават мед през устата. Медицинската сестра П. премерила с носения от тях служебен глюкомер кръвната захар на И., който отчел стойност от 1.8 mmо1/1. Д-р К. измерила кръвното налягане на И., което било много ниско – 50 / 30, след което посредством абокат й влели венозно първоначално две ампули глюкоза 40 %, а след това още една. Пострадалата видимо не се повлияла от вливанията, а в определен момент спряла да диша. При тези обстоятелства свид. К. пристъпила към сърдечен масаж на И. и наредила на медицинската сестра да й постави адреналин - 1 ампула, 1 мл, след това още 4 една, а впоследствие и 1 ампула атропин - 1 мл, като междувременно продължавала с реанимационните действия. Д-р К. помолила една от дъщерите на М.И. да слезе до линейката и да повика шофьора да се качи с реанимационната чанта. Когато свид.Тенев се качил в апартамента, болната вече била с трайно разширени зеници и невъзможност за възстановяване на пулс и дишане. Доктор К. направила последователно няколко кардиограми на И., които отразили изолиния - липса на сърдечна дейност. Присъстващите през цялото време на място дъщери на пострадалата настоявали да се направи дефибрилация на майка им, но свид.К. отказала, тъй като дефибрилация следвало да се направи при внезапно спиране на сърцето, което в случая не е било налице, а не при състояние на асистолия, каквото се наблюдавало при пострадалата.

След установяване смъртта на М.И., свидетелите Р. К. и К. К., с оглед емоционалното им състояние, отправили към д-р К. множество обвинения за смъртта на майка им, което наложило лекарят да сигнализира за съдействие органите на МВР. Около 21.00 часа на адреса пристигнал полицейски екип на РУ на МВР - Ямбол в състав свидетелите Д.П. и И.Д., които уведомили за починалата жена дежурния от криминална полиция.

В дните след смъртта на М.И., близките й отказали да й бъде извършена аутопсия, след образуване на досъдебното производство отказали и ексхумация на трупа й за експертно изследване.

След издирване и приобщаване на всички относими и нужни доказателствени материали – изобилната медицинска документация за здравословното състояние, заболяванията и лечението на починалата М.И., и свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели, в досъдебното производство била възложена и изготвена съдебномедицинска експертиза от вещите лица доц. д-р М.Г. – съдебен лекар, д-р С.С. – специалист по анестезиология и инвазивна терапия, и доц. д-р М. П. – ендокринолог. От писменото заключение на експертизата се установява, че преди смъртта й на 21.09.2024г., М.И. е страдала от множество тежки по форма, авансирали хронични заболявания, както следва: тубулоинтерстициален нефрит, поддържащото лечение на което изисква хемодиализа, но починалата е отказала; захарен диабет, тип 2 с давност 20 години, с прилагано лечение с инсулин; състояние след хирургично лечение за 5 рак на правото черво и двукратно лечение за илеуси от сраствания между червата; състояние след исхемичен мозъчен инсулт; паркинсонова болест, артериална хипертония; хронична исхемична болест на сърцето; състояние след лечение за гнойници на кожата; състояние на стеноза и тромбоза на двете задни тибиални артерии; лекувана за диабетна гангрена на дясното стъпало; флегмон на дясното стъпало; трофична рана на лявата подбедрица.

Макар в отсъствието на аутопсия вещите лица считат предоставените им данни относно здравословното състояние на М.И. непосредствено преди да почине, и за предприетите от д-р К. и мед. сестра П. реанимационни действия за достатъчна основа за постигане на отговори по поставените им задачи. Въз основа на клиничните данни експертизата приема за установено, че непосредствената причина за смъртта на М.И. е оток на мозъка, довел до потискане на центровете на дишането и сърдечната й дейност, разположени в четвъртото мозъчно стомахче. Вещите лица допускат мозъчният оток да е възникнал като резултат от претърпения удар на главата на починалата в деня на смъртта й, но като възможна причина за отока се разглежда още нелекуваната й бъбречна недостатъчност, предвид отказа на М.И. да се подложи на хемодиализа. Експертите изразяват становище, че принципно всяко едно от отразените в медицинската документация на И. заболявания може да доведе до оток на мозъка, като не изключват възможност починалата да е имала и метастази в мозъка, в резултат на разсейки от рака на правото черво. Въз основа на приобщените многобройни медицински документи относно диагностицираните заболявания на пострадалата, извършените й през годините прегледи от различни специалисти, неколкократни хоспитализации и оперативни интервенции, и предписаната й за всяко от заболяванията терапия вещите лица са формулирали категорично заключение, че при пристигането на спешния екип М.И. не се е намирала в спешно състояние, а е била тежко увредена, агонизираща от множеството й тежки по форма, хронични и авансирали заболявания, и особено поради непровеждана необходима хемодиализа с оглед бъбречната й недостатъчност. Според вещите лица свидетелите д-р К. и медицинската сестра П. са сторили максимално възможното за агонизираща, в кома, тежко и хронично болна жена. Изтъкнато е още, че липсват обективни данни да е имало каквато и да е възможност за възстановяване, или поне овладяване състоянието на М.И., при липса на провеждана хемодиализа, и най-вероятно при липса на стриктен контрол на 6 диабета й, както и предозиране на приемания от нея инсулин. Всички описани в документацията заболявания на И. са от дълги години и към датата на смъртта й са били в крайна, напреднала форма с множество усложнения и болестни увреждания на всичките й системи и органи.