Решение № 206 от 10.11.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Габрово, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Славена Койчева при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело № 20224200500317 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 230 от 13.05.2022 г., постановено по гр. д. № 1049/2021 г. по описа на Районен съд - Габрово, е изнесен на публична продан на основание чл. 348 ГПК допуснатите до съдебна делба недвижими имоти, находящи се в гр. Габрово, както следва: поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Габрово, одобрени със Заповед № РД-1850/31.08.2007г. на ИД на АГКК, с адрес с. В., ПК *, общ. Габрово, с площ от 980 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по преходен план №32, квартал 3, парцел 13, при съседи: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, заедно с построената в имота сграда, както следва: сграда с идентификатор ***.1 със застроена площ от 47 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, съгласно скица на поземлен имот №15-587913-02.06.2021г. на СГКК – Габрово. Ищецът П. Ц. е осъден на основание чл. 355 ГПК да заплати по сметка на Районен съд - Габрово сумата 179,70 лв. - държавна такса върху стойността на дела му, ищецът Д. Ц. е осъден на основание чл. 355 ГПК да заплати по сметка на Районен съд - Габрово сумата 19,97 лв. - държавна такса върху стойността на дела му, а ответницата Т. В. е осъдена на основание чл.

355 ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Габрово сумата 39,93 лв. държавна такса върху стойността на дела й.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от П. Ц., с която го обжалва изцяло. Излагат се аргументи за неправилност на решаващите изводи на първоинстанционния съд, че към момента на 1 откриване на наследството въззивникът не е живял трайно в имота. Така формираният извод не бил съобразен със събраните гласни доказателствени средства посредством разпита на свид. С., Обстоятелството, че след предявяване на иска за делба ищецът не е предприел извършване на подобрения в имота се дължало на евентуалната невъзможност на ответницата да поеме разноските за тях, както и на влошените взаимоотношения между съделителите, които възпрепятствали извършването на ремонтните дейности. При така изложените доводи въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която съсобственият имот е изнесен на публична продан като вместо това бъде уважена претенцията му с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК и поземления имот, заедно с построените в него сгради, бъдат поставени в негов дял.

В изпълнение на указания, дадени с Определение №472 от 11.08.2022г., с молба от 05.10.2022г. ищецът Д. Ц. заявява, че изцяло поддържа въззивната жалба, подадена от П. Ц. срещу първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата Т. В., чрез който се оспорва основателността на въззивната жалба и се излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С решение № 338 от 04.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1049/2021 г. по описа на Районен съд - Габрово, е допуснато извършването на съдебна делба върху следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-50/31.08.2007г. на ИД на АГКК с адрес с. В. ПК *, общ.

Габрово с площ от 980 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./ с номер по преходен план №32 квартал 3, парцел 13, при съседи/ имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, заедно с построената в имота сграда, както следва: сграда с идентификатор ***.1 със застроена площ от 47 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, съгласно скица на поземлен имот №15-587913-02.06.2021г. на СГКК – Габрово, при квоти както следва: П.

С. Ц. – 9/12 идеални части, Д. С. Ц. – 1/12 идеална част и Т. Ц. В. – 2/12 идеални части.

След влизане в сила на съдебното решение по допускане на съдебната делба, на 15.04.2022 г. е проведено първото редовно открито съдебно заседание, в хода на което е допуснато разглеждането на направената в исковата молба претенция за възлагане на делбения имот в полза на П. Ц. на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.

От заключението на вещото лице Р.Г. по изслушаната пред Районен съд – Габрово съдебно – техническа експертиза и изразеното становище в открито съдебно заседание се установява, че пазарната стойност на делбения имот възлиза на 5 990 лева. Вещото лице заявява, че имотът е неподеляем, доколкото съобразно чл. 19 ал. 5 ЗУТ е възможно поделянето на поземления имот на два самостоятелни дяла, с което един от съделителите би бил лишен от привилегиите на имота.

2

От събраните свидетелски показания посредством разпита на свид. С. се установява, че бащата на ищците С. Ц. обитавал къщата и поддържал имота преди да почине. П. Ц. посещавал имота, когато имал възможност, защото работел в К. При посещенията си извършвал ремонтни дейности и пренощувал. Свидетелят заявява, че не е виждал ответницата Т. В. да посещава имота и да го поддържа. Бащата на ищците посещавал имота през почивните дни. Синовете му споделяли, че възнамерявали да ремонтират къщата, защото в момента се рушала. Посочва, че къщата била стара и обитаема, но непригодна за постоянно живеене.

От показанията на свид. К., се установява, че процесният имот представлявал стара къща, в която не съществували условия за живеене и не се обитавала трайно от никого. Свидетелят заявява, че придобил впечатление относно състоянието къщата само чрез наблюдения отвън.

В изслушаните свидетелски показания на свид. В., дъщеря на ответницата, се посочва, че процесният недвижим имот бил порутен и не се обитавал през последните 18 години. След смъртта на дядото на свидетелката никой не е живял трайно в имота. Свидетелката заедно с ответницата посетили имота пред октомври 2021г., при което забелязали, че оградите били паднали, а влизането в двора и къщата било невъзможно. Заявява, че в имота не е живял нито бащата на ищците, нито някой от съделителите.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

Жалбоподателят релевира доводи за неправилно определяне на способа за извършване на делбата по отношение на допуснатия до делба апартамент, тъй като своевременно е направил възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал.

2 ГПК при наличието на законоустановените предпоставки за уважаването й.

В нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК е регламентирано, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. С Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д.

№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК е разяснено, че основното законово изискване е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем.

Недвижимият имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и т. 30 ДР на ЗУТ (ДВ, бр. 1/2002 г.), както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ. По отношение на съделителя с възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване на наследството, сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя. От обхвата на този способ за извършване на делбата е изключена всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. За да 3 е изпълнено изискването сънаследникът да е живял в съсобственото жилище, следва да е налице трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение.

Разглеждането на възлагателна претенция се предпоставя от това същата да е своевременно заявена и включена в спорния предмет. В нормата на чл.

349, ал. 4 ГПК е регламентирано, че искането за възлагане може да се направи най - късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК. В случая това изискване е изпълнено, тъй като жалбоподателят своевременно е отправил възлагателната претенция с подаването на исковата молба.

С влязлото в сила съдебно решение в първата фаза на съдебната делба е прието, че Ц. С. Ц. е придобил по време на брака му с П. И. Ц. чрез правна сделка – покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт №52/04.05.1993г., том III, нот. дело №691/1993г. по описа на нотариус при РС-Габрово, правото на собственост върху урегулиран парцел XIII-32 от кв. 3 по плана на с. В., община Габрово, представляващ дворище пл. №32, заедно с построените в него паянтова едноетажна жилищна сграда, пристройка и плевня, при граници: парцел XIII-33 – дворище на Д. С., ул. 69-79, ул. 71-72, дворище 74. Между страните не се спори, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №24/26.01.2018г. том I, нот. дело №11/2018г. по описа на нотариус П. К., рег. №299 при НК, П. Ц. прехвърлила на П. Ц. 2/3 идеални части от правото на собственост върху поземления имот заедно с 2/3 идеални части от построените сгради в него.

Както първоинстанционният съдебен състав правилно е отбелязал, когато част от сънаследниците прехвърлят своите идеални части от съсобствения имот на друг сънаследник не е налице хипотезата на смесена съсобственост поради което не намира приложение въведеното ограничение в ТР 1/2004г. на ОСГК на ВКС.

Обстоятелството, че въззивникът не притежава друго жилище съставлява отрицателен факт, поради което насрещната страна по възлагателната претенция следва да представи доказателства, с които да докаже положителния факт на притежание на жилище от ищеца към датата на откриване на наследството. В хода на производството не са събрани доказателства в тази посока, поради което въззивният съд намира, за правилен извода на първоинстанционния съд за наличие на втората предпоставка, обуславяща основателността на претенцията по чл. 349, ал, 2 ГПК.

На следващо място въззивният съд намира за неоснователни въведените оплаквания за неправилна оценка на изслушаните свидетелски показания, касателно установяване на факта на осъществявано от ищеца трайно живеене в имота при откриване на наследството. Настоящият въззивен състав изцяло се консолидира с изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на фактите от значение за установяване на последната предпоставка от фактическия състав по чл. 349, ал. 2 ГПК – осъществявано трайно живеене от П. Ц. към момента на откриване на наследството, което да се характеризира като трайно фактическо състояние, продължило във времево отношение, изразяващо се в установяване, пребиваване в имота с цел използването му по предназначение за задоволяване на жилищните му нужди. От събраните свидетелски показания безпротиворечиво се установява, че след смъртта на 4