Решение № 9690 от 21.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9690 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110145458 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „ТС“ ЕАД излага, че по реда на чл. 410 ГПК е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Р. И П., относно задължения за топлинна енергия, начислявани за топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, район „М“, ж.к. „М - 3“, бл. 387, вх. 2, ет. 2, ап. Б 25. Посочва, че със заявление от 07.11.2024 г. е поискал издаване на заповед за изпълнение за сумата 1 020 лв. главница за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., 212, 82 лв. мораторна лихва, както и вземания за дялово разпределение, ведно със законната лихва. С разпореждане по ч.гр.д. № 67147/2024 г. по описа на СРС, 175 състав искането е уважено и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 37871/29.11.2024 г. Ищецът твърди, че ответницата е собственица на процесния имот и по силата на чл. 153 ЗЕ е клиентка на топлинна енергия, а продажбата на топлинна енергия се извършва при публично известни Общи условия от 2016 г., публикувани във в.

„Монитор“. Твърди, че е доставял топлинна енергия до имота, ответницата я е потребявала и не я е заплатила. Сградата е сключила договор за дялово разпределение с праводателя на „Далсия Елвеко“ ЕООД, като изравнителните сметки са изготвени на база реални отчети.

Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде признато за установено , че ответницата Р. Й. П. му дължи сумата от 1 284,08 лева, от които 1 020.69 лв. - главница за доставена до неин имот с адрес: гр. София, район „М“, ж.к. „М - 3“, бл. 387, вх. 2, ет. 2, ап. Б 25 топлинна енергия в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 07.11.2024 г.

/датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането, 212, 82 лв. - лихва за периода 15.09.2022 г. до 24.10.2024 г., а за дялово разпределение – 39, 85 лв. - главница за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 07.11.2024 г. до 1 изплащане на вземането, 10, 72 лв. - лихва за периода 15.11.2021 г. до 24.10.2024 г,, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които суми била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 37864/29.11.2024 г. по ч.гр.д. № 67111/2024 г. по описа на СРС, 175 състав. Претендира съдебни разноски.

Ответницата Р. Й. П. признава исковете. Представя Споразумение от 19.01.2026 г., сключено с ответника за разсрочено погасяване на задължението.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е приета като писмено доказателство Обща фактура № 1019428238 /31.07.2022 г., издадена от „ТС“ ЕАД за имота на Р. Й. П. в гр. София, ж.к. „М-3“, бл. 387, вх.

2, ет. 2, ап. Б25. Отчетният период е 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. Начислена е топлинна енергия за два подпериода: 01.05.2021–30.06.2021 г. за 41,32 лв. и 01.07.2021–30.04.2022 г. за 432,41 лв. Данъчната основа е 473,73 лв., ДДС е 94,75 лв., а общата стойност по фактурата е 568,48 лв. В документа е отбелязано, че има платени суми по фактури за периода 78,77 лв., поради което към 12.08.2022 г. е посочена сума за плащане 489,71 лв. със срок 14.09.2022 г.

По делото е приета като писмено доказателство Фактура № **********/31.07.2023 г.

Отчетният период е 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. Начислена е топлинна енергия за 01.05.2022– 30.06.2022 г. в размер на 50,85 лв. и за 01.07.2022–30.04.2023 г. в размер на 434,58 лв.

Посочено е разделяне на данъчните ставки: част от сумата е с 9% ДДС, а част — с 20% ДДС.

Общата данъчна основа е 485,43 лв., ДДС е 49,28 лв., а общата стойност е 534,71 лв.

В счетоводната справка на ищеца са включени месечни и годишни начисления за периода от 2021 г. до 2023 г., включително двете годишни фактури от 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г. Посочен е сбор: главница 1060,54 лв., лихва 223,54 лв., общо 1284,08 лв.

В приетия по делото Договор за покупко-продажба на жилище, съдържащ се в нотариален акт, съставен на 12.04.2019 г. пред нотариус ИД, Р. Й. П. е закупила апартамент № Б25 в гр. София, район „М“, ж.к. „М-3“, бл. 387, вход 2, етаж 2, с идентификатор ***.

В подадено от нея до изпълнителния директор на „ТС“ ЕАД заявлението–декларация е изявила желание партидата за топлоснабдения имот в ж.к. „М-3“, бл. 387, вх. Б/вх. 2, ет. 2, ап. 25, с инсталация 4000416811, да бъде прехвърлена на нейно име съгласно общите условия на дружеството. Към заявлението е отбелязано, че се представи документ за собственост. Декларира, че е запозната, че дяловото разпределение в сградата се извършва от фирма „Бруната“, избрана с решение на общото събрание на етажната собственост. Поема задължение да уведомява „Топлофикация“ при промяна на данни, продажба, отдаване под наем или други промени, както и да осигурява необходимите документи. Документът е с дата 05.10.2021 г.

На 09.11.2015 г. етажната собственост в сградата с административен адрес в гр. София, ж.к. „М–3“, ***, бл. 387, входове 2, 3 и 4 е сключила договор с „Бруната България“ ООД за извършване срещу заплащане оглед, опис и пломбиране на топломери и водомери, отчет на водомери за топла вода и топломери, разпределители, както 2 и разпределяне на разходите за топлинна енергия между отделните потребители.

В протокол от проведено на 01.10.2015 г. общо събрание на собствениците в сградата в режим на етажна собственост на адрес ж.к. „М–3“, бл. 387, входове 2, 3 и 4 се съдържа решение за присъединяване към топлопреносната мрежа, избор на упълномощено лице за представителство пред „Топлофикация“, избор на фирма за дялово разпределение, избор на лице за работа с абонатната станция и решение за безвъзмездно предоставяне на помещение за абонатна станция. В решенията е отразено, че собствениците приемат общите условия.

По делото е приет като писмено доказателство договор между „ТС“ и „Бруната“ от 09.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката, който урежда изпълнението на услугата в сгради етажна собственост или сгради с повече от един клиент. Срокът на действието му е три години, считано от 01.05.2020 г., с възможност за автоматично продължаване при липса на възражение. В договора са описани задълженията на „Бруната“ да извършва дялово разпределение, изготвяне на изравнителни сметки, обработка на данни, отчитане и предоставяне на информация, а на „Топлофикация“ — да предоставя необходимите данни, да събира/администрира плащанията и да урежда отношенията с клиентите.

Ответницата е представила по делото и е прието като писмено доказателство споразумение от 19.01.2026 г., сключено между нея и „ТС“ ЕАД, което урежда взаимоотношенията на страните по паричните претенции на страните по настоящето производство. В него е посочено, че ответницата дължи суми за незаплатена топлинна енергия за имот в ж.к. „М–3“, бл. 387, вх. 2, ет. 2, ап. Б25, за периода 05.2021 г. – 04.2023 г.

Общият размер на задължението по споразумението е 772,38 евро, съставен от: 542,25 евро главница, 114,29 евро лихва за забава за периода 14.11.2021–24.10.2024 г., 89,58 евро лихва от подаване на исковата молба до датата на споразумението и 26,26 евро - съдебни разноски.

Погасителният план предвижда авансова вноска 231,71 евро, платима в деня на подписване, и още шест вноски по 90,11 евро, с падежи съответно на 19.02.2026 г., 19.03.2026 г., 19.04.2026 г., 19.05.2026 г., 19.06.2026 г. и 19.07.2026 г. При точно изпълнение „ТС“ е договорено да не начислява допълнителна законна лихва за периода на разсроченото изпълнение. При неплащане или забава над 5 дни дружеството има право да продължи съдебните действия и принудителното събиране. Ответницата се задължава също да плаща текущите си задължения за топлинна енергия в срок.

В свое изявление, съдържащо се в Становище с вх. № 57116/23.02.2026 г. ищецът е посочил, че въз основа на сключеното споразумение ответницата е погасила сума в размер на 231, 71 евро – мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия и 26, 26 евро – мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение.

От правна страна съдът намира следното:

От събраните по делото писмени доказателства, както и от признанието на ответницата, съдът приема за установено, че през процесния период ответницата е била клиент на 3 топлинна енергия за процесния имот. Не се спори, че имотът се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, и че за него са начислявани количества топлинна енергия, както и стойност на услугата дялово разпределение.

Ответницата не е ангажирала доказателства за погасяване на главниците за доставена топлинна енергия и за дялово разпределение в пълния им размер.

Поради това исковете за главниците са основателни. Дължима е сумата от 1 020,69 лв. за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., както и сумата от 39,85 лв. за услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 07.11.2024 г. — датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното им изплащане.

По отношение на претенциите за обезщетение за забава съдът съобразява, че в хода на производството ищецът е признал извършено от ответницата плащане, с което са погасени двете претендирани лихви, а именно: лихвата върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 212,82 лв. и лихвата върху главницата за услугата дялово разпределение в размер на 10,72 лв. Това признание е за неизгоден за ищеца факт и следва да бъде зачетено от съда. Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, когато те са от значение за спорното право. Плащането, извършено след предявяване на иска, погасява вземането до размера на платеното. Ето защо, макар вземанията за обезщетение за забава да са били заявени като съществуващи към момента на подаване на заявлението, към момента на приключване на устните състезания те са погасени чрез плащане. Поради това исковете за сумите от 212,82 лв. и 10,72 лв. следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на делото.

По разноските: ищецът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В списък по чл. 80 ГПК е претендирал и присъждане на държавна такса в размер на 13, 13 евро за заповедното производство и държавна такса в размер на 13, 13 евро за исковото производство. Към свое Заявление с вх. № 57903/23.02.2026 г. ответницата е представила фискален бон от 19.01.2026 г. , издаден от ищцовото дружество за заплатена сума в общ размер на 231, 71 евро, от която 26,26 евро – съдебни разноски. Тази сума отговаря напълно и на съдържанието на споразумението, сключено между страните в частта за разноските, където е посочено, че клиентката на дружеството му дължи и сума в размер на 26,26 евро – съдебно разноски. При тези доказателства съдът счита, че ответницата не дължи на ищеца сума в размер на 26,26 евро – съдебни разноски поради заплащането й извънсъдебно на 19.01.2026 г. Независимо от частичното отхвърляне на исковете за лихви поради плащане в хода на процеса, ответницата е дала повод за завеждане на заповедното и исковото производство, тъй като плащането е извършено след образуване на делото. Поради това не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските върху ищеца. С оглед изхода на спора, признанието на исковете, липсата на фактическа и правна сложност и извършеното процесуално представителство от юрисконсулт, на ищеца следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро.

Въз основа на изложеното, съдът