Решение № 826 от 30.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 826 гр. Варна, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110200326 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Ю. Ю. М. против НП № 22-0442-001110/12.12.2022 г. на Началника на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.

175, ал.3 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

С депозираната жалба не се оспорва фактическата обстановка, посочена в НП, но се навеждат доводи за субективна несъставомерност на посоченото в НП деяние.

Жалбоподателят твърди, че процесният автомобил не е негова собственост и не му е било известно обстоятелството, че по отношение на същия е изтекъл срокът на действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, както и към посочената в НП дата е бил с прекратена регистрация. Сочи се, че към момента на предприетото управление автомобилът е бил придружаван с всички изискуеми от закона документи, като същият е бил и с регистрационни табели. Излага се твърдение, че съгласно чл. 143 ал.10 от ЗДвП, регистрацията на пътни превозни средства се прекратява, когато е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574 ал.11 от Кодекса за застраховането, за което се уведомява собственикът на пътното превозно 1 средство съотв. въззивникът не е получавал предвиденото в цитираната норма уведомление.

В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, се явява лично и с адв. Д.А. при ВАК, редовно упълномощена и приета от съда, която поддържа депозираната жалба. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи, както и претендира заплащане в полза на въззивника на сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юк Л.-А. със становище по същество на делото. В същите се излага твърдение, че НП е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника. Навеждат се доводи, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което е неприложима нормата на чл. 28 б.а от ЗАНН. Прави се искане на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 09.10.2022 г., около 13.35 ч., в гр. Долни Чифлик, по ул. Камчия въззивникът управлявал л.а. „Опел Вектра“ с ДК№ В 6061 ТС, собственост на баща му Ю. М. М. с ЕГН: **********. До № 51 на ул. Камчия същият бил спрян за проверка от дежурен полицейски екип от ПУ – Долни Чифлик при Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна в състав от полицейските служители К.С. и Д.Б..

В хода на проверката е установена самоличността на водача. След извършена справка е констатирано, че по отношение на процесното МПС няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“, поради което регистрацията на автомобила е служебно прекратена на 31.08.2022 г. на основание чл. 143 ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционен фон.

При така установените факти ст. инспектор К.С. съставил на въззивника АУАН, серия „GA“ № 774808/09.10.2022 г. Впоследствие с мотивирана резолюция № 22-0442М000161/11.10.2022 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна административно-наказателното производство е прекратено и преписката е изпратена на ВРП с оглед преценка за извършено престъпление по чл. 345 ал.2 от НК.

Въз основа на постъпилите материали е образувана пр.пр. № 15490/2022 г. По същата е постъпило писмо от Изпълнителния директор на Гаранционен фонд с изх.№ 09-00-1215/31.10.2022 г. в което е посочено, че до собственика на процесното МПС е изпратено уведомление съгласно разпоредбата на чл. 574 ал. 10 от КЗ, като след изтичането на срока посочен в цитираната разпоредба Гаранционен фонд по 2 електронен път е уведомил Дирекция „КИС“-МВР /отдел „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна/ да прекрати регистрацията на посоченото МПС, съотв. за което не е уведомен собственикът.

С постановление от 28.11.2022 г. прокурор при ВРП е отказал да образува наказателно производство по случая като е приел, че от субективна страна не е доказано осъществено деяние по чл. 345 ал. 2 от НК от водача Ю. М. М..

Материалите по преписката, ведно с постановлението на ВРП са изпратени на Четвърто РУ при ОД на МВР- Варна за сведение. Въз основа на същите, на 12.12.2022 г. е издадено обжалваното НП.

В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по АНП, както и материалите по пр.пр. № 15490/2022 г. по описа на ВРП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .

Наказателното постановление № 22-0442-001110/12.12.2022 г. е издадено от компетентен орган – Началникът на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, видно от заверено копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., издадена от Министъра на вътрешните работи.

В хода на административо-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното:

По делото не е спорно обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, възз. Ю. М. е управлявала процесния лек автомобил, при което е имал качеството "водач" на МПС, като е безспорно, че този автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, към процесната дата , е било със 3 служебно прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, т. е. обективните обстоятелствата от състава на му деяние да са намерили отражение в съзнанието му, съотв. респ. ако не е предвиждал същите да е могъл и да е бил длъжен да ги предвиди.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е, регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение, както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването й, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при не представяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.

Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила, в конкретния случай 4

– на възз. М.. / В този смисъл е Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд/.

Същевременно в материалите по административно-наказателната преписка и приобщените материали по пр.пр. № 15490/2022 г. по описа на ВРП не са налични доказателства, установяващи че възз. М. е узнал, че регистрацията на превозното средство е прекратена, като такива доказателства не са били приобщени и чрез извършените възможни и необходими процесуално-следствени действия в хода на съдебното производство. Липсата на знание у водача за посочения релевантен факт се подкрепя и от обстоятелството, че към момента на извършената проверка от полицейските служители превозното средство е било с регистрационни табели.

От изложеното, следва изводът, че възз. М. не е съзнавал, съотв. не е бил длъжен и не е могъл да съзнава, че регистрацията на превозното средство е прекратена.

Същият не е собственик на процесния автомобил и не следва да бъде уведомяван в това качество за прекратената регистрация. Липсват по делото и доказателства, че същият е бил информиран от самия собственик в тази връзка, както и че последният е знаел за прекратяването на регистрация на процесното МПС. Поради изложеното, съдът намира, че липсват доказателства въззивникът да е извършил описаното в в НП деяние виновно, при форма на вина умисъл или непредпазливост.

Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото , съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.