Решение № 261 от 27.12.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Бургас, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20242000500444 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 15826/11.09.24г. на БОС от ,,Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК:

121265113, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.,,Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Й.Ц. и Р. Б., чрез ю.к.Й. С., против решение № 729/09.08.2024г. по гр.д.№ 214/2024г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, дружеството е осъдено да заплати на Д. Т. П., с ЕГН:

**********, съдебен адрес: Адвокатско дружество „В. и Б.“, с ЕИК:

177327300, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. *“ бл. ****, ет. *, офис **, чрез адв.Ц. В. от АК - С., сумата над 28 000лв. до присъдения размер от 36 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата над 888.21лв. до присъдената сума от 1141.98лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от претърпяно на 16.06.2022г. ПТП в гр.Бургас, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 18.08.2022г., до окончателното им изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част 1 от исковете. Заявява, че в горните части решението не е правилно. Излага аргументи за противоречието му със събрания доказателствен материал.

Твърди, че събраните доказателства, по-конкретно извършеното експертно заключение по САТЕ, водят до извод за наличие на по-голям процент съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, а именно – 30%, в сравнение с приетия от Окръжния съд. Моли определените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди да бъдат намалени. Моли за присъждане на разноски за двете инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете и съответно – намаляване на присъдените на другата страна разноски. Не ангажира нови доказателства.

Въззиваемата страна – Д. Т. П., оспорва въззивната жалба, чрез адв.Ц.В., в депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор. Счита присъдените обезщетения за справедливи и съобразени с относимите обстоятелства и доказателствата по делото. Излага подробни аргументи за потвърждаване на решението в обжалваните части. Няма искания по доказателствата, претендира разноски с оглед изхода от спора.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, до надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и е допустима.

Предявените искове пред БОС са с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

Производството пред БОС е образувано по искова молба от Д. Т. П., чрез адв. Ц. В., против ЗД „Евроинс“ АД, с искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени в размер на 1 268.87лв. и неимуществени вреди в размер на 40 000лв., ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 18.08.2022г. до окончателното изплащане на сумите. Твърди, че на 16.06.2022г. около 09.37ч. в гр.Бургас, на ул.“Петко Задгорски“ било извършено ПТП. При управление на застрахован при въззивника-ответник със задължителната застраховка

„ГО“ на автомобилистите л.а. "Фиат“, модел „Мареа", с peг. № А 3629 ВМ, водачът причинил ПТП, като грубо нарушил правилата за движение по пътищата. Без да се увери, че пътят пред него е свободен, блъснал пресичащата отляво надясно пешеходка П. При сблъсъка П. паднала и получила фрактура на пателата – колянното капаче, последвана от две оперативни намеси. Твърди се 2 в исковата молба, че въпреки изписването й от болница на 22.06.2022г., в продължение на 6 седмици била принудена да се придвижва с помощни средства. За елементарните си битови потребности, била принудена да търси помощ от близките си. Впоследствие здравето й се подобрило, но останала психическа травма. Въззиваемата заявява, че след инцидента сънят й е затруднен, все още се буди нощем и има ясен спомен от удара и освен изпитания в момента силен страх, до подаване на исковата молба не може да се освободи от чувството на несигурност и напрежение при движение по пътя и при пресичане. Заявява, че възстановителният период още не е приключил.

При описаното и с оглед предоставената възможност за предявяване на пряк иск против застрахователя по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите за МПС-то, причинило ПТП-то, моли за ангажиране на отговорността на въззивното дружество. Счита за справедливо обезщетение за претърпените вреди посочените по-горе суми. Заявява, че е уведомила въззиваемия за настъпилите вреди, но получила отказ за обезщетение. Моли за присъждане на разноски. Ангажира доказателства.

В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл.131 ГПК, въззивникът оспорва исковете. Признава наличието на застрахователно правоотношение за л.а. "Фиат“, модел „Мареа", с peг. № А 3629 ВМ, участвал в ПТП-то. Оспорва механизма на ПТП, станало причина за инцидента и за претърпените телесни повреди, болки и страдания на въззиваемата, както и вината на застрахования при него водач за причиняване на ПТП. Твърди, че той не е излизал от път без предимство, нито е извършвал специфична маневра, за да се уверява, че пътят пред него е свободен. Движел се е по главна улица, в права посока. Заявява, че според сключеното споразумение по реда на чл.375а от НПК, водачът на МПС бил признат за виновен, за осъществяване на друго престъпление, а именно – по чл.343, ал.1, б.“б“, предл. второ, вр. с чл.342, ал.1 НК, вр. с чл.116, ал.1 от ЗДвП, а именно, че на датата на инцидента, управлявайки цитирания по-горе л.а., нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.116 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“, в резултат от което причинил на Д. П. средна телесна повреда. Моли за отхвърляне изцяло на 3 исковете, поради липса на вина на водача. При положение, че съдът не сподели становището за липса на виновно поведение от страна на водача на застрахования л.автомобил, релевира съпричиняване от страна на въззиваемата на вредоносния резултат не по-малко от 80% и моли за намаляване на претендираното обезщетение. Твърди пълно възстановяване на телесната повреда и липса на негативно отражение от ПТП-то върху психиката на въззиваемата. Също претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение и ангажира доказателства.

Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на чл.153 ГПК, че със застрахователна полица № BG/07/122000021045, между застрахователя и трето, неучастващо по делото лице, е сключен валиден и действащ към датата на настъпване на събитието договор за застраховка „ГО на МПС“ за л.а. "Фиат“, модел „Мареа", с peг. № А 3629 ВМ.

Също така е безспорно, че на 16.06.2022г. около 9.37ч., при нормална видимост, в светлата част на денонощието, застрахованият при въззивника водач, управлявал л.а. "Фиат“, модел „Мареа", с peг. № А 3629 ВМ в гр.Бургас по ул. „Аква Калиде“. На кръстовището с ул. „Петко Задгорски“ предприел маневра „завой“ надясно, като при приближаване на кръстовището водачът намалил скоростта на возилото почти до покой и след завоя се движел със скорост от 12км.ч. В същото време въззиваемата П. – на навършени 69 години към датата на инцидента, пресичала пътното платно на ул. „Петко Задгорски“, гр.Бургас, на нерегламентирано място, приблизително около 13 метра южно от ул. „Акве Калиде“, гр.Бургас. Като носела в двете си ръце чанти с продукти, тя се движела със сравнително бавен ход. След като пресякла неправилно двете ленти на лявото пътно платно и непрекъснатата линия между лявото и дясно пътно платно, тя навлязла в еднолентовото пътно платно, в което се движел застрахованият л.автомобил. Видно от експертното заключение по приетата САТЕ, пешеходката възприела лекия автомобил, но въпреки това продължила да се движи към отсрещния тротоар, като предполагала, че той ще спре.

От своя страна водачът също я възприел, на около 12м. от мястото на инцидента, след като извършил маневра „завой надясно“ и навлязъл в ул.“Петко Задгорски“, гр.Бургас. Водачът също предположил, че тя ще спре и когато лекият автомобил вече навлязъл в опасната зона, ударът бил неизбежен. Това се случило на около 0.5м. от тротоара и возилото я 4 оттласнало с десния край на предната броня. П. паднала на колене върху самия бордюр.

В резултат от това въззиваемата изпитала болка в лявото коляно и в същия ден постъпила в ООТ на „УМБАЛ – Бургас“ АД. При извършения преглед и след назначени изследвания, се установило, че е с фрактура пателе синистри, т.е. на лявото коляно. На следващия ден – 17.06.2022г., под спинална анестезия, била извършена открита репозиция на фрактурата и фиксация по метода на Вебер с помощта на телен шев. Поради настъпила вторична дислокация, на 19.06.2022г. била извършена повторна открита репозиция на фрактурата, отново под спинална анестезия, по същия метод и направена тендорафия на сухожилието на мускул квадрицебс феморис синистра – СМЕ, стр.129 и сл. по гр.д.№ 214/2024г. на БОС и епикриза на ООТ на „УМБАЛ – Бургас“ АД – стр.18.

Според заключението на в.лице по СМЕ, възстановителният период при фрактура на колянна капачка е по-дълъг от 30 дни и при нормален ход на оздравителния процес отнема около 3-4 месеца. Травмата трайно е затруднила движението на крайника и сочи на причинена средна телесна повреда, по смисъла на чл.129, ал.2 НК. Според в.лице имобилизацията е за срок не пократък от 45 дни.

От събраните гласни доказателства – свидетелските показания на св.

П.-А., дъщеря на въззиваемата, се установява, че след изписването от болницата, П. била на легло около месец и половина, не можела да се придвижва, понеже левият крак не можел да се сгъва. Свидетелката приела майка си в собствения си дом, за да може да я обслужва и помага за битовите й потребности – хигиенни и ежедневни нужди.

След този първоначален период П. се върнала в дома си, но за период, надвишаващ още месец и половина, продължавала да има нужда от чужди грижи – за посещение на физиотерапия, пазаруване, готвене и др., понеже се придвижвала с патерица.

От заключението на в.л. по СМЕ и разпита му в с.з. на 27.06.2024г. се установява, че флексията на лявото коляно е възможна до 90 градуса, т.е. коляното не е напълно възстановено, понеже нормалната флексия е около 125 – 130 градуса и за да се изправи, П. трябва да се подпре на нещо, самостоятелно не може да стане и да се изправи. Що се отнася до 5 установената тежка артроза на коляното, според в.лице тя няма връзка с ПТПто и явно е възрастово изменение. В.лице е посочило, че болките в коляното са при натоварване и при промени на времето, но може да се направят апликации с хиалуронова киселина, които да ги облекчат.

Освен физическите травми се установява и преживяване на силен стрес от страна на въззиваемата. Според св. П.-А., тя станала по-притеснена.

Споделяла с дъщеря си, че преди ПТП-то се оглеждала по един-два пъти, преди да пресече, а след това започнала да се оглежда по 3-4 пъти и ако трябва да ходи някъде сама, изпитва напрежение.

Съдът кредитира свидетелските показания на св. П.-А., защото, въпреки близката си родствена връзка с пострадалата въззиваема, тя е найблизкият й човек, който е упражнявал преки грижи за нея и има непосредствени впечатления от въздействието на травмата върху майка си.

С покана, получена на 18.08.2022г. – стр. 96 по гр.д.№ 214/2022г. БОС, въззиваемата е поискала от застрахователя ЗД „Евроинс“ АД заплащане на обезщетение за преживените в резултат от описаните травматични увреждания болки и страдания, представляващи неимуществени вреди. От становищата на страните става ясно, че Застрахователят към настоящия момент не е изплатил суми за репариране на вредите, макар и видно от въззивната жалба да не се оспорва присъждането на посочените в нея суми за имуществени и неимуществени вреди, макар и в размер по-нисък от претендирания.