Решение № 266383 от 03.11.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 03.11.2021год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена

Александрова

ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова

Димитринка К.-Младенова при секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдия К.-Младенова в. гр. дело № 6193 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 293091 от 04.12.2019г., постановено по гр. дело № 64676/2018год. по описа на СРС, ГО, 125състав, е отхвърлил предявения от Г.Б.З., ЕГН ********** против ответнииците П.С.К., З.Б.Н., Д.Б.М. и Б.С.С. иск за солидарно осъждане ответниците да й заплатят сумата от 459 лв. обезщетение за имуществени вреди – разходи, необходими за закупуване и монтиране на нова входна врата на жилището с адрес гр. София, ж.к. ******, причинени на 24.03.2018г. вследствие разбиване на вратата. С посоченото решение ищцата Г.Б.З. е осъдена да заплати на ответниците П.С.К., Б.К.С. и З.Б.Н. по 200 лв., сторени по делото разноски за адвокатски хонорар.

Срещу решението в цялост е постъпила въззивна жалба от ищеца Г.Б.З., действаща чрез процесуалния си представител адв. Е.К..

Твърди, че обжалваното решение е неправилно. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че на 24.03.2018г. в жилището на ищцата е имало голямо наводнение, което е обхванало целия вход. Оспорва и наличието на условията на крайна необходимост, налагаща разбиване на входната врата на жилището от страна на ответниците. Освен това, твърди, че ищцата изрично е заявила на ответника З. Никодимова, че спирателните кранове в жилището й не работят, поради което не е било необходимо разбиването на входната врата, за да се спре твърдяния, но неустановен теч от жилището В жабата се излагат доводи, че по делото не е безспорно установено, че ищцата не е оказала необходимото съдействие за подмяна ан водопреносната инсталация в блока и смяната на спирателните кранове. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличие на деликт, извършен от ответниците, за които те следва да понесат своята гражданско отговорност. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск срещу ответниците като основателен.

Претендира разноски за двете инстанции, както и адвокатско възнажраждение за двете инстанции.

Ответниците по въззивната жалба –

З.Б.Н., П.С.К. и Б.К.С., представлявани от процесуалния си представител адв. В.Б. от САК оспорват същата като неоснователна. Изразяват становище, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и постановено след обсъждане на събраните доказателства в тяхната съвкупност, от които безспорно се установило наличие на крайна необходимост, която е наложила да бъде разбита врата на ищцата, за да се спре наводнение, причинено от теч в стопанисвания от нея имот, обхванал целия вход. Твърдят, че по делото е безспорно установено, че на посочената дата

- 24.03.2018г. в блока, който е обитаван от страните, имало теч на вода, идваща от имота на ищцата, който се намирал на четвърти етаж и продължавал до избените помещения. Сочат, че с действията си са целели да предотвратят по – сериозни щети върху имуществото на лицата, обитаващи жилищния блок. Поради изложеното моли за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на решението като правилно. Претендират адвокатско възнагаждение за въззивна инстанция, за което прилагат доказателства.

Ответникът –Д.М. не е депозирала отговор на въззивната жалвав законоустановения срок. В съдебно заседание изразява становище, че същата е неоснователна и моли за нейното отхвърляне като неоснователна и постановяване на решение, с което обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно.

Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалбата е допустима - подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, от ищеца Г.Б.З. срещу ответниците, с искане да бъдат осъдени солидарно да й заплатятвредите, които са й причинили, разбивайки входната врата на жилището й на 24.03.2018г. В допълнителна молба от 06.11.2016г. е ищцата е конкретизирала претендираните имуществени вреди, а именно разбиване на сравнително нова блиндирана врата, кояо е укрепена с нови принадлежности, които да спомогнат за нейното функциониране.

Ищцата Г.Б.З. твърди, че е наемател на апартамент № 812 на блок № 3 в жк

„Гео Милев“ в гр. София. На 24.03.2018г., когато е отсъствала от града, в жилището е имало наводнение. Ответникът Н. се свързала с ищцата по телефона, при което я информилара, че за да се спре теча на вода от жилището й, който достигал до избените помещения, се налага да се влезе в него и да се спрат крановете. Ищцата ги уведомила, че крановете в имота не функционират. Ответниците разбили входната врата и влезли в жилишето. След като не успели да спрат водата в имота на ищцата, използвали спирателни щрангове, намиращи се в избеното помещение. Вследствие на неправомерните действия на ответниците, при които е разбита входната врата на жилището за ищцата е настъила щета в размер на 459 лв. В исковата молба се твърди, че вредоносният резултат е настъпил защото ответниците са се отнесли небрежно към настъпиата фактическа обстановка, поради което се е наложило ищцата даремонтира сравнително новата си входна врата слични средства.

Иска от съда да осъди ответнвиците солидарно да й заплатят сумата от 459 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Ответниците

– П.К., З.Б. и Б.С. са депозиралив срок по чл. 131 ГПК отделни отговори с идентично съдържание. Те оспорват предявения иск като неоснователен. Твърдят, че техните действия са извършени в условията на крайна необходимост. Наводнението се случило през нощта, а ищцата не е била в жиилщето и дори в града. Апартаментът се намирал на осмия етаж и бил целия наводнен, в това число етажната площадка и стълбището. Сочат още, че наводнението от жилището на ищзцата било толкова обилно, водата течала от находящия се под нейния имот апартамент и заплашвала да наводни главното електрическо талбо. Ответниците се опитали да спрат водата, но след като не успяват са принудени да спрат водата в целия вход, като преди това уведомяват дежурния в „Софийска вода“ АД. Считат, че с действията си в процесната нощ са предотварили настъпване на по-сериозни щети за блока и жилищата, находящи се в него. Същите на следващия ден са наели майстори за отстраняване на повредата във водопреносната мрежа на входа. По изложенете съображения считат, че не следва да отговарят за вредите, които е понесла ищцата при опитите на ответниците да спрат теча от имота й.

Отделен отговор е постъпил от ответника Д.М., която обитавала апартамент № 312 в същия блок. В него твърди, че исковата молба е неоснователна. В нощта на 24.03.2018г. е видяла теч по пода и стените на обитавания от нея имот. Видяла е наводнението и хора, които са били в имота на ищцата, но съмата тя не е участвала в разбиването на входната й врата.

Между страните е безспорно установено, че ищецът Г.Б.З. е наемател на апартамент № 812 на бл. 3 в ж.к. „Гео Милев“ в гр. София, като наемодател е Столична община. Същото е било наводнено през нощта на 24.03.2018г. В този момент ищцата не се е намирала в жиището. За да се спре теча ответниците П. К., З.Н. и Б.С. влизат в дома на ищцата, където установяват, че същото е наводнено и че спирателните кранове не работят. По-късно течът на водата е спран от центалния спирателен щранг на входа.

Към исковата молба ищцта

Г.Б.З. е представила копие от фактура № 5457 от 09.06.2015г. за извършени строително ремонтни дейности и фактура № 18.11.2014г. за закупуване на входна врата.

Представени са сигнали и жалби до кмета на Столична община, район Слатина, в които е описано състоянието на блока и водопреносната му система. Представена и жалба от ответника П.С.К. от 30.03.2018г., адресирана до Столична община В нея се описват събитията от нощта на 24.03.2018г. Ответникът посочва, че в процесната нощ около 24.00 часа чул силен шум от течаща вода в коридора откъм 512 апартамент. Отваряйки вратата го заляла вода, идваща откъм стълбището. Тогава установил, че целият блок е наводнен и водата идвала от апартамент № 812. Свързали се с наемателката, която казала, че е извън града и не можела да дойде. Ответниците влезли в жилището на ищцата, където констатирали, че течът е от неправилно поставена тръбопроводна връзка, свързваща пералнята в жилището. При опит да се спре водата се установило, че сприрателният кран не функционира.

Това наложило водата да се спрев в целия вход. Преди напускане на жилищено на ищцата затворили вратата и обезопасили жилището.

По делото са събрани гласни доказателства. При разпит свидетелят А.Д.Д., която е началник отдел „Общинска собственост и общинско настаняване“ в район Слатина при Столична Община, заявява, че са уведомени за възникналото наводнение. Общинският служител, който отговарял за блока е уведомен и е посъветвал лицата, които ще влязат в жилището, от което е започнало наводнението, да сдъставят протокол преди това. Знае, че има съставен протокол, който е представен и в общината. Свидетелят разказва, че до общината има множество сигнали, че ищцата – З. не полага грижи за двете жилища, които ползва в блока. В същото време е изряден платец към наемодателя, поради което не са налице предпоставки за прекратяване на договора й за наем.

Според показанията на свидетеля В.Н.Н.-В., която живее в същия вход, в апартамент 605 на шести етаж, в нощта на 24.03.2018г. около 00.30 ч. е имало наводнение от горните етажи над нейния, водата течала по стените и по стълбището. Самата тя не се качвала до осимя етжа, от където е започнало наводнението. Знае, че се е качил домоуправителят Б.С.. Свидетелят разказва, че е била десет години домоуравител на входа и е запозната, че водата се спира от щрангове, които са в жилищата, а при невъзможност, от централия кран в избеното помещение.

Пред първоинстанционния съд е разпитан и свидетелят Н.Т.К., който живее в апартамент 815 на осми етаж, намиращ се непосредствено до имота, обитаван от ищцата. След като през нощта на 24.03.2018г. констатирали, че има теч заедно с домоуправителя Б. Н.спрели водата на целия вход от спирателния кран в мазето. Преди това е бил пред вратата на ищцата, но не е влизал в жилището.

Твърди, че вратата не е разбивана, а отворена, защото след като си тръгнали от там затворили вратата. Лично е присъствал на затварянето на вратата на имота ищцата. Не е чувал за ремонтни дейности, извършвани след това от ищцата или от трети лица, вратата се използвала и до настоящия момент, така както е оставена в нощта на наводнението. Съдът кредитира показанията на свидетелите - Донева, Найденова-Велева и

Костов, които са присъствали в нощта на наводнението, освен това разказите им хронологично и логично съответстват на останалите събрани по делото доказателства.

От показанията на свитеделя

Д.Б.Г., сестра на ищцата, се установява, че същата е посетила имота сутринта към 9.30ч. след нощта на наводнението. Свидетелаката разказва, че вратата била разбита, не можела да се затваря, и вътре имало следи от наводнение, но не и по стълбищего. Свидетелката изчакала сестра си, която след като дошла сама поправила нещо на вратата и я заключила. Докато изчаквали ищцата да дойде в имота се извършил ремонт на водопроводната инсталация от майстори, които били доведени от съседите. Съдът кредитира показанията на свидетеля Гикова в условията на чл.

172 от ГПК, като при оценката им взема предвид обстоятелството, че свидетелят не е пряк очевидец на събитията в нощта на 24.03.2019г. и е сестра на ищцата.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и е допустимо в обжалваната част, което обуславя настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност.